Виктор Стоянов за ФАКТИ: Скритата държава в Скопие иска да възпита омраза към България, ветото не трябва да се премахва

Евентуална промяна е позицията на България относно членството на Република Северна Македония в Европейския съюз - заявка за това направи министър-председателят Кирил Петков в интервю за “Financial Times”. Възможно е вдигане на ветото за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония в ЕС от наша страна, стига да се споразумеем по икономически, инфраструктурни, културни и исторически въпроси - това са индикациите, дадени в интервюто.

Какво ще донесе една промяна в политиката на България по отношение членството на Северна Македония в Европейския съюз за българското малцинство в РМС - по този въпрос от ФАКТИ разговаряхме с Виктор Стоянов, учредител и председател на Фондация “Македония”.

“Моето мнение, както и позицията на Фондация “Македония”, е, че смекчаване на заявените от България позиции и твърди, ясни искания, не би довело до по-лесен живот за етническите българи в Република Северна Македония. Натискът върху тях идва от институциите. Няма причина той да спре или да намалее, ако Република Северна Македония има зелена светлина за преговори за членство в Европейския съюз, както имаше през 2017-2018 година. Тогава натискът не беше различен. Не смятам, че трябва да променяме нашите позиции, които сме заявили ясно”, коментира Виктор Стоянов.

“Преди дни за пръв път в заседание на Европейския съвет в Брюксел въпросът за Северна Македония дори не беше поставен на България. Не мога да кажа, че има натиск върху България по този въпрос, тъй като България се аргументира много точно. Искаме права за българите в Северна Македония днес - гражданите на Република Северна Македония, които имат българско самосъзнание, да бъдат включени в Конституцията им като народ, който участва в състава на македонското общество.

Нашата позиция е ясна. Да търсим други подходи, свързани с икономика, е положително. Тези подходи обаче няма как да изменят основните ни искания. Не би трябвало гражданите на Република Северна Македония, но най-вече политиците и властта там, да си мислят, че ако се сработим добре по икономически въпроси, ще забравим нашите основни искания, свързани с правата на хората, с включването на българите в Конституцията, със спирането на възпитание в омраза и шовинизъм у децата, с промяна на учебниците, с промяна на исторически поглед, който в момента е антибългарски, със спирането на унищожението на културно-историческото наследство на българския народ на територията на Република Северна Македония”, категоричен е той.

Разговорът премина именно към случаите с унищожаване на български военни гробища в района на град Кавадарци, за които Фондация “Македония” сигнализира. Позицията на Министерството на външните работи на Република Северна Македония по случая беше, че такива гробища там няма.

“Бяха изнесени документи от Държавния военноисторически архив във Велико Търново, които недвусмислено доказват, че български военни гробища край бившата гара Дреново е имало. Гробищата дори са четири на брой, а не две. Те не са унищожавани в края на 30-те години на 20. век. Документите доказват, че са съществували и след 1944 година. Няма данни за тяхното унищожение. Всички документи показват, че тези две военни гробища, за които аз подадох сигнал, са унищожени с преминаването на магистралата върху тях през последните 3-4 години. Преди това са съществували. Освен това, те са били гробища с отделни гробове - не масов гроб, не братска могила, в която в много тясно пространство да са погребани костите на нашите войници. До днес там има гробище с отделни номерирани поименни гробове. В Държавния военноисторически архив се пазят документи за това, документи, които скоро ще представя”, посочи Стоянов.

“Унищожението на военно-историческото българско наследство там е системно. Винаги съм казвал, че ние нямаме толкова исторически конфликт с Република Северна Македония, колкото огромен проблем със системното унищожение на всичко българско там и възпитанието на децата в антибългарски чувства”, обясни той.

Председателят на Фондация “Македония” определи исканията на България към Северна Македония като три основни: “Първо, правата на българите и вписването им в Конституцията. Второ, спиране рушенето и запазването на българското историческо наследство. Трето, промяна на учебниците, за да спре възпитанието в шовинизъм на децата”.

На въпроса как може да се постигне това, Стоянов отговори: “Аз съм на мнение, че имаме оперативна работа там, която може да се извърши от самите българи в Северна Македония, защото нашата държава не може да се меси пряко. Тази оперативна работа е свързана с политики, с участието на българите в избори там, за да влязат по демократичен път в управлението на Северна Македония, с реформи, които те трябва да инициират. Разбира се, България може да се грижи за своето културно-историческо наследство там и го прави - има местни комисии, съставени от българи, за поддръжка на опазените български военни гробища”.

“От 2009 година България поставя въпроса да се създаде смесена военноисторическа комисия за описването и съхранението на всички български военни гробища. В тази връзка Фондация “Македония” работи за създаването на сайта за българските военни гробища в Република Северна Македония, които са 471 на брой. Ще обиколим всички места и в този сайт ще създадем документален архив и архив за текущото състояние на тези места, за да можем поне да ги опишем и да опитаме да ги съхраним. Ако Република Северна Македония приеме предложението на България от 2009 година да бъде създадена тази смесена комисия, ще може тези гробища да бъдат описани и от самата държава, дори и да бъдат възстановени. Ние не искаме просто да ги опишем, но и да ги възстановим. Това може да стане само ако тези гробища не бъдат разорани”, каза още Виктор Стоянов.

“Голямата цел е да се запази и да се развие българското културно-историческо наследство на територията на Република Северна Македония. Това е част от нашето национално тяло, от нашата нация и история. Голямата цел, специално за военните гробища, е те да бъдат възстановени, а край гара Дреново, където те вече са разорани, поне да бъде поставена паметна плоча, че на това място е имало български военни гробища. Голямата цел е да се съхранят военните гробища, както и цялото ни културно-историческо наследство, което включва църкви, надписи на български език и т.н. Голямата цел на скритата държава в Скопие пък е да се унищожи това историческо наследство, за да може връзката с България да се скъса напълно и в подрастващите и децата да се възпита омраза към България, което е в ход, за да се чувстват те нещо различно от българи, но не само - също така и да мразят българите, да има шовинизъм между двата народа. Това са целите на дълбоката държава в Скопие, затова Република Северна Македония има наложено вето от България. Това вето не трябва да се премахва, докато не се разрешат тези проблеми”, категоричен е той.

В края на разговора Виктор Стоянов уточни, че подкрепя една част от новия подход, заявен от Кирил Петков. “Приемам частта за създаване на двустранни комисии за задълбочаване на икономическите отношения. Важно е обаче това да не променя нашите основни искания по отношение на Република Северна Македония”, заключи той.