Събор на светите апостоли (Павловден)

Първата неделя след Петдесетница – 30 юни, е посветена на всички светии. Българската православна църква празнува Събор на светите славни и всехвални дванадесет апостоли (Павловден).

Те са Симон Петър, Андрей Първозвани, Иаков Заведеев, Иоан Богослов, Филип,Вартоломей, Тома, Матей, Иаков Алфеев, Иуда Иаковов, Симон Зилот, Матий (Матия) – на мястото на Иуда Искариот

Към тях се причислява и апостол Павел, затова този ден се казва още Павловден.

Събор на светите дванадесет апостола е празник, празнуван от древност след деня на славните първовърховни апостоли Павел и Петър († ок. 67 г.).

Св. благоверен цар Константин Велики (274-337) построил в Цариград храм на името на светите Дванадесет апостола. Съществуват данни за празнуването на празника от IV век.

Като празнува паметта на всеки един от дванадесетте апостоли отделно, Църквата еднакво благоговее и пред целия техен събор. Защото Свещеното Писание и Преданието, като възхваляват трудовете и мъченическата смърт отделно на всекиго от дванадесетте апостоли, прославят ги всички заедно и равночестно. По думите на Св. Писание всички те са приятели Божии , и когато Син Човечески седне на престола на славата Си, те всички ще седнат на дванадесет престола, за да съдят дванадесетте Израилеви колена. Светото Предание нарича всички дванадесет апостоли славни и всехвални.

Павловден (или още: Павльовден, Павлувден) е български празник, който се отбелязва главно в Източна България, за предпазване от огън, пожар, гръм, и по-рядко от градушка. Свързва се с народните представи за унищожителната сила на огъня. На Павловден не се работи (не се жъне) и не се пали огън дори за приготвяне на храна. В Източна Тракия не се меси хляб, за де не се сплъстява и червясва брашното.