ИПИ: От днес вече не работим за държавния бюджет

Днес настъпва своеобразният Ден на данъчната свобода. Това е хипотетичната дата, на която бихме попълнили държавната хазна, ако всичко, което изработваме от началото на годината, отива само в полза на бюджета. Това сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Приемайки, че за ден изработваме над 562 млн. лева, изчислено на база прогнозния размер на Брутния вътрешен продукт през годината, то са нужни 134 дни, за да попълним държавната хазна. Според календара, отчитайки факта, че годината е високосна, денят на данъчната свобода настъпва именно в началното на настоящата седмица.

Бюджетът за тази година залага консолидирани приходи в размер на 75,3 млрд. лв. Приемайки, че за ден изработваме над 562 млн. лева – изчислено на база прогнозния размер на БВП от 206 млрд. лв. през 2024 г., то са нужни 134 дни за да попълним държавната хазна. Според календара, като отчетем и фактът, че годината е високосна, своеобразният Ден на данъчна свобода настъпва на 13 май 2024 г. Това е хипотетичната дата, на която бихме попълнили държавната хазна, ако всичко, което изработваме от началото на година, отива само в полза на бюджета.

Тази дата стъпва на консолидираните приходи в хазната,

но следва да отчитаме и големия бюджетен дефицит в последните години. През 2024 г. консолидираните държавни разходи са предвидени в размер на 81,5 млрд. лв., което означава, че дефицитът в държавните финанси се очаква да достигне 6,2 млрд. лв. Тази сума се равнява на 11 допълнителни дни, в които икономиката трябва да работи само за бюджета, ако искаме да няма дефицит и да покрием всички разходи без да теглим нов дълг. В средносрочната бюджетна прогноза е заложен дефицит в размер на 6-7 млрд. лв. и през 2025 и 2026 г., така че темата за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде особено актуална в следващите години.

Интересно е да се проследят всички канали, по които се финансират въпросните 81,5 млрд. лв. консолидирани разходи. Косвените данъци носят 25,5 млрд. лв., в т.ч. 18,6 млрд. лв. от ДДС, близо 6,5 млрд. лв. от акцизи и под 400 млн. лв. от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките данъци носят 12,9 млрд. лв., в т.ч. 7 млрд. лв. от облагането на доходите на физическите лица и 5,9 млрд. лв. от корпоративните данъци. Това са общо около 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от социално и здравно осигуряване достигат 17,7 млрд. лв., в т.ч. 12,8 млрд. лв. вноски за общественото осигуряване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4,9 млрд. лв. вноски за здравно осигуряване. Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.

Описаните дотук приходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка.

Други значими приходоизточници са имуществените данъци – близо 1,6 млрд. лв. приходи, и различните неданъчни приходи, в т.ч. 3,5 млрд. лв. приходи от такси, 1,8 млрд. лв. приходи и доходи от собственост и 2,5 млрд. лв. от продажбата на активи. Общо неданъчните приходи финансират около 12% от бюджетната рамка. Към тях можем да прибавим и 660 млн. лв. годишна вноска от БНБ. Важна роля в бюджета играят помощите, като трансферите от ЕС се очаква да достигнат над 7 млрд. лв. Това са средства, които в голяма си част финансират капиталови разходи в бюджета, тоест подкрепят публичните инвестиции. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от ЕС.

Въпреки че през 2024 г. наблюдаваме нормализиране на бюджетната процедура – има приет бюджет, списък с инвестиционни проекти и правила за ключови бюджетни показатели (например формулата за определяне на минималната заплата), фискалната политика продължава да бъде поставена под сериозен натиск. Тези рискове допълнително се усилват от новата вълна на политическа нестабилност, която поставя въпроси както за изпълнението на бюджета, така и за курса на фискалната политика след парламентарните избори. От макроикономическа гледна точка е време да се постави фокус върху политиката по разходите, която да се ориентира към постигането на резултати и да овладее автоматичното нарастване на разходната част без реално да се постига напредък в ключови публични сфери.

В краткосрочен план изглеждат най-опасни решенията за субсидии или данъчни преференции за стотици милиони,

които зачестяват в последните години и месеци. Връщането на икономиката към ниска инфлация означава, че приходите вече ще зависят от събираемостта, а в по-общ план – от ръста на инвестициите, доходите и потреблението. Това вече се вижда в текущите данни за изпълнението на постъпленията от данък върху добавената стойност. Всичко това е част от същинския дебат за устойчивостта на бюджета, свиването на дефицита и създаване на подкрепяща растежа данъчна среда, какъвто, впрочем, политическите партии дължат на гражданите преди предстоящите избори.