30 май 1876 г. Четата на Христо Ботев цял ден води кървава битка на Милин камък

На 30 май 1876 г. четата на Христо Ботев отблъсква черкезки нападения край с. Баница. В района на Милин камък води първото си тежко сражение. Вечерта четата успява да разкъса обръча и се насочва към връх Веслец.

На връх "Милин камък” е най-кръвопролитната, но и единствена спечелена битка от четата на Христо Ботев.

На 17/29 май 1876 г. четниците на Христо Ботев слезли от австрийския параход „ Радецки” на козлодуйския бряг под строй и с развято знаме.

Те целунали родната земя и положили клетва, че ще дадат живота си за нейното освобождаване.

Това припомня за клуб "Родолюбие" доц. д-р Петър Ненков.

Четата, начело с авангард, под командването на военния ръководител, поручикът в руската армия Никола Войновски, се отправила на поход. Най-напред спряла в село Козлодуй, където разпръснала група черкези, набавила си няколко коня за воеводата и щаба му и взела осем коли за импровизирания обоз.

От село Козлодуй към четата се присъединил местният учител – Младен Павлов от Видин.
Към 14 часа тя напуснала Козлодуй и до вечерта стигнала село Бутан. Там четниците използвали каруците, за да направят мост през пълноводната река Огоста и да преминат на другия бряг.

Като продължили пътя си, те излезли на пътя Рахово - Враца и прекъснали телеграфната връзка. През нощта четата продължила своето движение в походен ред със строги мерки за охрана. Четата се водила от авангард от 30 – 40 души, а главните сили се движели в две колони от двете страни на импровизирания обоз.

Така четата била в готовност да води бой при внезапно нападение на противника. Движейки се с такива мерки за охрана, четата респектирала група черкези, които от време на време откривали огън по нея, но не смеели да я доближат.

Преминавайки край село Алтимир, към полунощ въстаниците влезли в село Борован, където претърпели първото си разочарование.

Тук към четата трябвало да се присъединят 400 въстаници. С тях тръгнал обаче само един.
Четата продължила движението си по пътя за Враца и осъмнала на 18/ 30 май на Оходенския мост, на 25 километра от Враца. Когато четата се приближила към село Баница, била нападната от черкези и башибозук. Противникът, около 200 души, се появил от двете страни в тила.

Това била първата битка на четата с врага. Съзнавайки реалната опасност от обкръжение, Никола Войновски заповядва на авангарда да заеме възвишенията Банин връх и да открие огън по противника.

Така дава възможност на основното ядро да се изкачи по източната част на възвишението Милин камък и от удобна позиция да приеме боя.

Същевременно е взето решение при първа възможност маршът към Балкана да продължи. До обед четниците подготвят индивидуални прикрития за отбрана, разполагайки се в три реда един над друг.

Първата атака е предприета около 13 часа от башибозуците от село Мраморен срещу източните позиции на четата на Ботев.

Местността е твърде открита, а за мнозина четници това е първият огневи бой в живота им, така че и атакуващите, и защитниците дават значителни загуби, но неприятелят е отблъснат.
Настъпва и башибозукът от село Баница към позициите на авангарда на Банин връх.

Час след началото на боя, вместо очакваната помощ, от Враца пристигат два бюлюка редовна турска войска, които от дистанция около километър откриват огън с далекобойните си пушки и с двете си оръдия.

Четниците нямат възможност да отвърнат на огъня, тъй като пушките им не могат стрелят на такова разстояние. Те понасят сериозни загуби.
Още при първата директна атака, обаче неприятелят е разпилян с добре организирана стрелба. До вечерта четниците отбиват още две яростни атаки на аскера и башибозука.

Боят продължил през целия ден. В него загиват около 30 четници, между които знаменосецът на четата Никола Симов -Куруто и поп Сава Катрафилов - член на щаба на четата.

Знамето на четата е поето от Димитър Стефанов - Казака от град Сливен, който се заклева целувайки дръжката на знамето, опръскано с кръвта на Никола Симов.
През нощта четата успява да се промъкне между турските постове и разделена на две групи, се насочва към по-високия планински гребен Веслец...

При пресичането на шосето Враца - Оряхово се натъкват на конен черкезки отряд.

При завързалата се престрелка пада убит съветникът на Ботев, врачанинът Давид Тодоров.

Особено ярко описание на храбростта на Ботев и неговите четници в този решителен момент дава Захари Стоянов

в своята книга „Опит за биография на Христо Ботйов“:

„Това казал той и хукнал през гъстата трева с коня си право към неприятеля от дясна страна на пътя, като си въртял сабята около главата, която блещяла под утринните слънчеви зари. Град куршуми се посипали върху му, които удряли в земята и подхвърляли нависоко корените на тревата. По заповед на Н. Войновски, който е отбирал от военните работи, двама души конници се впуснали да върнат войводата, който на явна смърт отишел да се излага.“

Макар очакваната помощ от Враца така и да не идва, четниците успяват да отбият атаката. Знамето е поето от Димитър Стефанов – Казака, който целувайки се заклева да го брани дори с цената на живота си. Освен това четата губи всичките си коне заедно с обоза.

Първото официално честване на подвига на Ботевата чета е през 1901 година - след 25 години от героичните събития. Тогава на Козлодуйския бряг се събира група сподвижници, опълченци и неколцина Ботеви четници, които тръгват по пътя на четата.