Емблематичният кърджалийски бизнесмен Ерджан Рашид-Роко иска близо 5 млн. лева от държавата

Емблематичния кърджалийски бизнесмен Ерджан Рашид-Роко поиска обезщетение в размер на 4 633 000 лева от държавата заради причинени имуществени вреди. Сумата представлява стойността на отнетото му имущество.

Това разкри „Родопи voice“.

Апелативният съд в Пловдив даде „зелена светлина“ на делото след като отмени определението на окръжните магистрати в Кърджали, с което производството бе прекратено.

Роко настоява и за обезщетение от 20 000 лв. за неимуществени вреди – стрес, фрустрация, загуба на доверие в българското правораздаване, както и битови трудности и занижени стандарт и качество на живот за периода от 1 август 2008 г. до предявяване на иска.

Делото е заведено срещу Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

В мотивите се посочва, че вредите са му нанесени от незаконните действия на КПКОНПИ, правоприемник на КУИППД (Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност), „без да е обоснована и установена причинна връзка между престъпленията, за които е признат за виновен, и придобитото от него през проверявания период имущество, довели до неправомерното му отнемане“.

Апелативните магистратите върнаха делото в Кърджали за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Както вече писахме преди повече от година, Ерджан Рашид заведе дело и в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

„Жалбата бе отхвърлена с формална аргументация. Според магистратите, Ерджан Рашид е можел да обжалва решението на Окръжния съд в Кърджали, въпреки невъзможността му да заплати необходимата държавна такса в размер на 21 000 лева. Искането да бъде освободен от нея не е направено коректно. Тоест, той не е изчерпал всички възможности да получи правосъдие в страната“, посочи за „Родопи voice“ адвокатът на Рашид и един от най-добрите юристи по международно право Михаил Екимджиев.

Припомняме, че през 2011 година Комисията „Кушлев“ (Комисията за установяване на имуществото, придобито с престъпления), предшестваща КПКОНПИ - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, прибра в полза на държавата имущество за около 1,7 млн. лв. от кърджалийския бизнесмен. Това се случи след близо 13 години съдебни процедури, 42 жалби срещу него за извършени противозаконни деяния и 15 дела.

Съдът е установил, че от 1993 г. до 2006 г. Роко е придобил имоти на стойност 1 719 073 лв., които няма как да са спечелени, освен с престъпна дейност. Разликата между легитимните му доходи и реалното му богатство е 6 920 минимални работни заплати.

Роко има и 15 влезли в сила присъди за хулиганство, за нелегален хазарт, за пране на пари, за незаконно оръжие, за алкохол без бандерол и др.

В същото време обаче успява да осъди държавата в Страсбург два пъти за 6000 и за 4000 евро, защото е лежал в затвора без присъда и защото се е оплакал, че са го били при ареста.

Сред имотите му са ресторант "Рибарска среща", 7900 дка плодородна земеделска земя в с. Пепелище, тракторна база в с. Сушево със склад и ремонтна работилница, две оранжерии в бившето ТКЗС "Джебел басма", вила с дворно място от 1100 кв.м в местността „Ханчето“, Момчилградско, брокерски офис на първия етаж в сградата на бившето ОКС-Кърджали, парите от продажбите на 1 камион, 5 леки коли и 5 апартамента на престижни места в града; дружествени дялове в "Еврофинанси" ЕООД.

За 1993-1995 г. Роко е декларирал нулеви доходи, но през 2004-2006 г. се е сдобил с 9 автомобила за 399 682 лв. и с 8 недвижими имота за 11 769 910 лв. Нулев доход е декларирал и през 2005 г., а през 2006 г. е теглил кредит от 150 000 лв., с които безуспешно се е опитал да обясни пред съда произхода на парите си.

Името на Ерджан Рашид-Роко нашумя през 1997 г.,

когато на 14 април демонстративно бе арестуван от МВР под ръководството на тогавашния министър Богомил Бонев. В дома му бе открита фалшива валута - 413 000 германски марки и 20 000 долара. Това бе и поводът за първия скандал между Бонев и вече покойния бивш главен прокурор Иван Татарчев. Тогава се твърдеше, че акцията срещу Рашид е политическа.