В три направления ще се развива София

Какво ще може да видите по-различно ако кацате със самолет в София днес и след три години? Това беше един от въпросите, които дискутираха 11 от 13 кандидати за главен архитект на столицата ни по време на дискусия, организирана със съдействието на Холандското председателство на ЕС и Офисът на Европейската комисия в София.

Въпросът за развитието на града и в същото време запазването на историята му е изключение поради няколко причини. На първо място е миграционния процес. Всяка година в София се установяват хиляди граждани от цялата страна. Този процес не е само в България. Тенденцията в световен мащаб е все повече хора да живеят и работят в градска среда. Другата причина е процъфтяването на иновациите. Те привличат все повече и повече хора към градовете. Статистиката показва, че към момента 72% от всички европейци живеят в градовете, а до 2050 г. този процент ще нарасне до 80%. Също така 53% от всички компании се намират в градовете. Това показва, че има ясно изразена тенденция към урбанизация и тя ще продължи.

Какво обаче ще се случи със София, след като бъде избран един от 13-те кандидати? Повечето от кандидатите ще работят в три направления – транспортна инфраструктура, зелени площи и велоалеи. Не по-маловажно е възстановяването на връзката между града и планина Витоша, както и обосяването на бизнес район, както и такъв за високо строителство.

Арх. Георги Бакалов

Архитектурно наследство, транспорт и отдих за гражданите са част от основните направления, по които ще работи арх. Бакалов. „Въпросът с паркирането трябва да се реши. Ако решим този въпрос ще може да говорим за зелена архитектура, чист въздух и велоалеи. Важно е да се обърне внимание и на периферията на града”. Важни са бързите връзки от центъра към периферията и близките до общината територии.

По отношение на отдиха е важно да бъде възстановена връзката между София и планина Витоша, Панчарево, Банкя.

„В момента има проекти за велоалеи за отделните райони, но няма единна концепция”, каза арх. Бакалов

Арх. Стефан Добрев

Необходимо е запазване на културно историческите паметници като се наблегне на ансамбловото участие на обекти и нови сгради. „Новите сгради хармонично трябва да се вписват във всички съществуващите сгради. Трябва да развием пространствата в центъра на града, като все повече отстъпват колите”, смята арх. Добрев, който припомни, че в ЕВропа тенденцията е централните градски части постепенно да се дават на пешеходците. Центъра в европа малко по малко се дава на пешеходците. „Трябва да имаме хармонични пространства, които да се предоставят на гражданите”, допълва той.

Арх. Бойко Кадинов

София град в листата на ЮНЕСКО със защитено културно историческо наследство. „Бих работил София да влезе в ТОП 100 за рилизианс сити, онези градове, които могат да реагират на големите предизвикателства и в същото време да се върнат към миналото.

Предлагам и бих съдействал да се посадят 1 милион дървета. Количеството на градските паркове е около 2600 000 декара”, каза арх. Кадинов. Необходим е и нов обществен договор, тъй като недоверието към архитектите е изключително голямо. „Договорът означава доверие и отваряне към потребителите”, допълва той.

Арх. Влади Калинов

„Искам да работя за това да превърна София в интелигентен град в пълния смисъл на тази дума в областта на архитектурата. Искам да работя за създаването на съвременен екологичен градски транспорт”, казва арх. Калинов. Той ще работи също тка и за доразвиване характера на градския център. Също така за обособяването на зони за бизнес, за високо строителство, за достъпна градска среда, устойчиво развитие

„Друг важен момент е, че трябва да е обърне внимание как гражданските организации и обществото биха участвали в целия процес на проектиране и строителство и то в ранния му етап. Необходимо е създаване на структура с гражданско участие и дебат по темите за градско развитие”, смята арх. Калинов.

Не на последно място е важно създаването на ефективна публична администрация.

Арх. Ивайло Мишев

Необходимо е да бъдат решени транспортните проблеми на София.

„Трябва да затворим южната и северна дъга, да направим втори ринг и връзка между отделните лъчове на метрото. Само така може да освободим натоварените артерии и ще осигурим на хората по-безпроблемен достъп до работните места. В София има моменти, когато има натрупване на определени зони. Така че новият главен архитект трябва да реши този проблем” е мнението на арх. Мишев.

Арх. Иван Моев

„Витоша, София, метро. Така бих казал. Работя по проект за удължаване на първия лъч на метрото, а именно връзка със Симеоновския лифт и оттам с Витоша. Необходимо е да се направи една екологична врата на столицата към Витоша и следващите години дали като проектант, дали като главен архитект, планирам да продължавам да работя в тази насока”, казва арх. Моев. Това, което ще може да се види от самолет, ще е все още зелена София с развита зелена система и София с развита транспортно комуникационна система. „Това, което няма да може да се види е един друг мои проект, продължаването на този лъч на метрото в западна посока към Индустриална зона „Божурище”. Имаме идея тя да продължи до Банкя”, допълни той.

Арх. Иван Несторов

Важно е да се работи за достъпността на хората с увреждания до градската среда и „поради това една от първостепенните задачи е да се види докъде е стигнала процедурата по изготвянето на плановата обезпеченост на територията на София”, казва арх. Несторов. Трябва да се направи така, че София да е планово обезпечена и на базата на това да се намерят най-важните приоритети най-вече комуникационно транспортни, тъй като ежегодно в столицата идват граждани от държавата и търсят своето място в града и това дава стресиращ елемент в транспортната система, както и в жилищната политика.

Арх. Николай Пърпов

Хората за да направят нещо, трябва да проучат какво е направено преди тях и тогава да чертаят нови перспективи. Когато се прави нещо трябва да се проучи и обществеността да си каже мнението и едва тогава да се пристъпи към реализация. „Създаване на електронен модел на града и на директна комуникация с граждани, специалисти и сдружения на принципа на новите технологии, за да може всеки момент да получаваме и да правим обратна връзка и всяко решение да има максимално одобрение от обществеността”, казва арх. Пърпов

Арх. Огнян Тунтев

От особена важност е да си даваме сметка, че пространството около нас е n-мерно. В културен аспект, столицата ни е с 3000-годишна история, а в транспортен – през нея минава пътят на коприната – Коридор №10. „Когато вземаме решения, трябва да вложим религия философия, история и тогава да вмъкнем математиката. Решенията трябва да съответстват на тази 3000-годишна история, на нормалната преценка на днешната икономическа обстановка и да пращат послания в бъдещето”, казва арх. Тунтев.

Арх. Иван Шишков

Няколко пункта се развиват в София и е необходимо полагането на още усилия, за да се ускори този процес. „Едното е развитието на метрото, което ще доведе до промяна в транспортната схема на столична община, като трябва да се положат усилия за развитието на електротранспорта. Има възлагане на изменение на Общия устройствен план и тук работата на следващия главен архитект ще е много”, казва арх. Шишков. В София в момента е започнало доста плахо развитието на велоалеите, а в цяла Европа този процес е залегнал много сериозно и трябва да се положат усилия и за развитието му в столицата. Зелената система се развива и този процес трябва да продължи. „Проблемите не са толкова, но в част от парковете има огромно количество частни имоти, което означава, че трябва да се намерят средства за развитието на зелената система. За нейното поддържане и развитие, главният архитект може да инициира публично частни партньорства”, обяснява той.

Арх. Николай Яръмлъков

„По видимо от Витоша не виждам. Проблемите се решават, където възникват. Държавата трябва повече да се довери на Столична община.  Витоша е изцяло държавна публична собственост, но трябва да е и част от един цялостен и интегриран план за развитие”, смята арх. Яръмлъков.