Как ще се промени София (Част 1)

11 от общо 13 допуснати до конкурса за поста на главен архитект на София представиха публично днес концепциите си. Част от архитектите заложиха на преструктуриране на административната част на Направление „Архитектура и градоустройство” (НАГ), а други представиха конкретни проекти как може да бъде променена визията на част от столицата. Представяме визиите по реда на изказване.

Арх. Николай Пърпов

През последните години и особено месеци голяма дискусия възникна в обществото как трябва да се работи в града, какви трябва да са правомощията на главния архитект. Смятам, че тези правомощия не зависят от нас, а ок законът, който ги е определил.

През последните години в България, а и най-вече в София се работи на парче. Затова едно от първите неща в моята концепция, е създаване на тримерен модел на целия град, като максимално се изследва обемно пространствената, функционална и комуникационна структура и налагане на всякакви идеи и проекти върху този проект. Също така масово внедряване на електронизацията в дейността на управление „Архитектура”. Гражданите трябва да са максимално информирани – София е град от и за хората.

Създаване на звено за анализ, в което трябва да влязат не само архитекти, но и икономисти, социолози и много други специалисти, които да подготвят нещата за бъдещите проекти, които трябва да се реализират. Особено за северните територии, където няма развитие, там трябва да се търси възможността започването от начало на изграждане на градоустройствено решение, заедно с мнението на гражданите, създаване на инфраструктура и чак след това строителство.

Друга част от концепцията включва икономически методи за контрол върху реализацията на едно бъдещо планиране. Това означава, че с данъци и такси, определяйки съответната зона, в която да се развива някакъв вид дейност, ако иска да реализира друга, няма да го спрем, но чисто икономически ще плаща по-високи данъци.

Арх. Румен Несторов

Основното, което мисля, че трябва да се промени, е че би било добре да се въведе в по-голяма степен дигитализацията на проектите. Считам, че би трябвало освен на хартиен носител, проектите да бъдат представени и в дигитален вид. Съответно да има проследяемост на всяка една преписка, както от служителите на районните общини и НАГ, така и през интернет проектантът или собственикът също да има възможност също да извършва проверка.

Би трябвало да се намалят приемните часове, които работят с граждани. Проверяващите и контролните органи би трябвало да си вършат спокойно работата и всичко да се извършва в писмен вид, както подаването на преписките, така и тяхното предвижване и съответни отговор който би получил авторът на проекта или неговия инвеститор. По този начин би се прекъснало всякакво съмнение за корупция в съответните общини.

Зелените зони би трябвало да се запазят и доразвият, тъй като голяма част са запустели. В миналото са били като крайградски зони, а днес са част от града ни и трябва да бъдат разработени и построени със съответните атракции, за да може повече хора да се възползват от тези територии.

Единственият шанс да се запази обликът на града и да не се усвояват допълнителни територии вътре в града е като се разшири в периферията, като се създават нови квартали и инфраструктура.

 

Арх. Георги Бакалов

Бих искал да обърна внимание на схемата на туризма, която е изключително важна от гл.т. на това, че съчетава в себе си елементите на архитектурата и икономиката.

Основните насоки, които трябва да маркираме са: София – зелена столица на Европа и Спортна столица на Европа – 2018 г., където е изключително важно да намерим начин да имаме възможност за адаптиране на познанията си в тази посока и да търсим реализация с доразвиване на тези елементи.

Към централната градска част трябва да се подходи с реконструкция, съхраняване на архитектурното наследство и същевременно оформяне на нашето „сити”. В световната практика има много добри примери, но ние трябва да ги доразвиваме, естествено хармонично.

Вторият важен елемент са сателитните селища. Някои от тях са извън административните зони на Столична община, но такива като Елин Пелин и Костинброд много активно се развиват, не само заради облекчените данъци и такси, но и защото там има предпоставка и теренно и климатично, и отнесено към комуникацията, да се развиват сателитите с бързи връзки, с метрото, с включване на ж.п. трасетата и бързи автомобилни връзки.

Териториите, около които би могло да се развие екообитаване – около Панчарево, Бистрица, Владая, северната част на Банкя. Много важно е да се реализират отново скъсаните връзки между планина Витоша и София, както и към курортния комплекс Банкя.

Има проекти за велоалеи в Столична община и в голяма степен са проучени, но предлагам да се въведе концепция за структуриране на тези проекти, обединяване, свързване със съществуващите паркове в една система и така всеки един велосипедист да може да намира по най-добрия начин всички тези точки на града.

Все повече внимание трябва да се обръща на проблема с материалното наследство и от тази гл.т. трябва задължително да има група от специалисти, които на общинско ниво да поемат тази проблематика, така че да съчетаят интересите на бизнеса и на гражданите и в същото време да се съхрани наследството.

Арх. Стефан Добрев

Най-важното, което трябва да се направи, за да бъде оптимизирано НАГ, е създаване на две нови звена. Едната е дирекция „Градоустройствени анализи и оценки”, които да работят за устойчивото развитие на града и също така за реализиране на концепцията „София – зелен град”. Другата е експертна комисия за обемно пространствено и фасадно решение на сградите в градската среда. Такова звено е необходимо, тъй като София трябва да работи в посока изграждане на идентичност, образ, визия на града и именно тази експертна комисия трябва да разглежда всичките проблеми с облика на София.

Още два отдела биха били много полезни – отдел „База на историческата среда и културно наследство” и отдел свързан с координацията и подготовка на проектите за рехабилитация и саниране на сградите и енергийна ефективност.

Необходимо е да се подобрят електронните услуги и дегитализацията.

Арх. Николай Яръмлъков

София е замислена като зелен град, а сега отново трябва да го правим като зелен. На София и е време да се възстанови като град. Няма град с толкова много вода, с планина като Витоша.

Символът на София за мен е Витоша, който в момента е управляван от държавно предприятие, което ми се струва абсурдно.

Какъв трябва да е главният архитект? За мен трябва да е Крали Марко – да има много власт, защото източниците на власт на една организация е самата организация, собствеността и личността. Главният архитект има важна политическа роля – да обедини около себе си хората, които искат да помагат за развитието на града.

В своята концепция предвиждам едно отделно звено, което се нарича „Анализи, прогнози и мониторинг”. Същото това звено трябва да работи с хората, с комисиите в СОС, трябва да има към него консултативен съвет, който да включва урбанисти, архитекти, инженери, които са особено активни. Също така и звено с неправителствените организации, с браншовите организации и с НПО.