Специалистите: Реконструкцията на панелите е необходима

185 хиляди са панелните жилища в столицата. Те представляват 39 на сто от общия жилищен фонд. Едностайните панелки са 15,5 на сто от общия брой на този вид жилища, двустайните - 53,4 на сто, тристайните - 29,9 на сто, четиристайни и други - 1,4 на сто. Най-разпространените номенклатури са Бс-69-Сф-Уд, “Земляне” 2-64(2-68), Бс-2-63, Бс-VIII-Сф и “Толстой”-3. Всички останали са 1 и под 1 на сто.
Не може еднозначно да се твърди, че първите номенклатури, които са експлоатирани повече от 30 години, са в по-лошо състояние от построените след тях, категорични са експертите. Те дават пример с кв. Ботунец, в който няма разлика във вида и състоянието на сградите, строени през периода 1962-64 г., и тези, построени през 1987-89 г.
20 столични комплекса са белязани с характерните геометрични форми на наследените от социализма сгради-общежития. Наред с безспорните недостатъци те притежават и

ред предимства
Повечето имат развита съвременна инженерна инфраструктура. В тях е изградена обслужваща мрежа от училища, детски градини и здравни заведения. Разположението на сградите създава перспективи за развитие на добра търговска мрежа. Налице са озеленени вътрешноквартални пространства. Не е за пренебрегване и установения начин на живот на трето поколение панелни обитатели. В този смисъл според специалистите разрушаването на панелките е неразумно. То е свързано с огромни разходи и трудно предвидими последици - екологични, урбанистични, социални.
Първите експериментални панели са построени през 1958 г. по проект на НИСИ и “Нипро ИТИС” с ръководител инж. Георги Бранков. Те са 4-етажни безскелетни едропанелни жилищни сгради (ЕПЖС). След завършването им е изготвен каталог с типови проекти за масово прилагане на панелното строителство в кварталите “Толстой”, “Красна поляна”, “Ботунец” и др. Номенслатурите се доразвиват и обогатяват. Преминава се към индустриално строителство на ЕПЖС.

Дефектите при панелите
са плод по-скоро на некачествено строителство, отколкото на конструктивмни грешки, категорични са експертите. Проблемът се задълбочава от некачествените материали, вложени в сградите, както и от подценяването на архитектурлните и експлоатационните им качества. Последните са по-лоши от тези на сградите, изградени по познатите от столетия строителни системи.
След 1990 г. при ЕПЖС възникна

нов проблем
- първите етажи на панелните блокове масово бяха преустроени в търговски площи чрез отвори в напречния им гръбнак. Затова специалистите настояват да се направи оценка на конструктивната сигурност и надеждност на сградите.
При санирането е необходимо да се проведат редица задължителни мероприятия. Покривите трябва да бъдат ремонтирани. Първата и последната плочи подлежат на топлоизолация. Топлоизолационна облицовка е необходима и за целите стени. На ремонт подлежат и инженерните системи в сградите.
Според арх. Борис Камиларов - зам.-председател на САБ, първите санирани панели ще бъдат факт не по-рано от 2010 г., тъй като за реконструкцията на ЕПЖС са необходими

твърде много средства
В бившата ГДР например цената на обновяването е била около 700 млн. марки.Миналата година кметът Софиянски заяви, че Общинска банка ще отпуска кредити за санирането на панелните блокове в столицата. Отпускането на кредитите ще става, при положение, че всички собственици на жилища в даден блок прегърнат идеята за санирането на сградата. Все още не е ясна схемата, по която собствениците на панелни жилища ще могат да кандидатстват пред банковата институция за финансиране. Търси се най-удачната схема, по която да става кредитирането. “Идеята е да могат и собствениците да участват с част от средствата, а другите да им се отпускат като кредит”, обясни Иван Гечев, заместник-кмет на София. Според него обновяването на панелните сгради ще може да се изплати за период от 3-4 години, и то само от подобрената топлоизолация на жилищата.
Това, което със сигурност се знае отсега, е, че за да може да се вземе кредит от банката за санирането на панелните сгради, ще е нужно съгласието на всички граждани, притежаващи жилища в даден блок. А това на практика означава, че трудно ще се намери и един блок, който да може да кандидатства за отпускане на средства. Причината за това е проста. Дори и всичките обитатели да съзнават необходимостта от реновиране на сградата, не всички ще имат финансовата възможност да обслужват задължението си към банката.
Какъв ще е размерът на кредитите, които ще отпуска банката, също не е ясно. Това ще се разбере след провеждането на пилотен проект за реконструкцията на два блока, каза столичният кмет Стефан Софиянски. Механизмът, по който ще се определи цената на санирането, е, преди да започнат възстановителните работи, да бъдат засечени сметките за ток, парно и вода, а след това ще се сравнят с тези след обновяването на блока. Така ще се получи реалната цена на квадратен метър, по която ще се подписват договорите с Общинска банка, обясняват от столичната община.
За съжаление обаче това не звучи много обнадеждаващо. Единият от двата блока, които градоначалникът посочва като пилотен, е блок N№466, в жк “Младост-4”. Въпросният панелен блок от няколко години чака да бъде саниран. Единственото обаче , което се е случило оттогава досега, е, че по различни поводи, при представянето на различни схеми от 1999 г. насам различни служители на общината пред различни медии обясняваха как всеки момент ще започне пилотният проект за санирането на блок N№ 466. “Цената на този проект е 900 000 долара. Ремонтирането на квадратен метър жилищна площ ще струва около $73”, обяснява вече пета година заместник-кметът Иван Гечев.

Виолета СТОЕВА
[email protected]