Искра Дандолова: Строежите между блоковете влошават живота в София

, арх. Искра ДандоловаИскра Дандолова е архитект и урбаносоциолог. Работила е в "Софпроект", през 1975 г. защитава дисертация по социология на града в Института по социология към БАН, от 1988 г. е старши научен сътрудник. През 1999 г. защитава докторат по социални науки в Париж, преподава 3 г. в университета в Нанси.

Какъв е проблемът с реституирането на зелени площи и детски площадки, г-жо Дандолова?
- Това е среда, проектирана да подслони хиляди хора в големи блокове, като обитателите на всеки от тях наброява почти колкото населението на цяло село. Затова пък пространството около блоковете е оразмерено така, че да осигури на тия хора възможности за развиване на друге дейности и най-вече на отдих: спорт, игри, отмора. Така се компенсира струпването им в жилищните блокове. Предвидени са по проект паркове, градини - много зеленина, а също и търговски обекти, места за услуги, комуникации и т.н. Всичко това е част от едно цяло и само в обединение те създават градска среда.
Как си обяснявате този стремеж към застрояване?
- Междублоковите пространства не са "празни", излишни за жителите места. А и не бива да се забравя, че проектите на жилищните комплекси не са довършени. По ред причини част от предвидените съоръжения за услуги, търговия и отдих не бяха изпълнени.
picture:1,20030709_81.jpg, Строежите почнаха през 60-те и 70-те години, времето до 1990 г. не достигна: бързаше се със строителството на блоковете, за да се подслонят хората и се измести във времето изпълнението на обществените съоръжения. А сега техните терени се разглеждат от тези, на които е изгодно, като "пустеещи земи" и "свободни терени". Това е невярно. Сега комплексите се пресищат с нови жилищни сгради. Строят се между блоковете и други съоръжения, от които повечето хора нямат нужда. Средата за живеене се влошава. Например в "Младост" обитателите се шегуват, че при тях е вторият Кувейт - за няколко години новите бензиностанции вече са десетки.
Кому са нужни?
Следователно в приетите закони за реституция има много слабости, а в интерпретацията им на практика се допускат много грешки. И лавината от нередности тръгва. С нея се отваря врата и за корупцията.
Намеквате, че се нарушават закони, за да бъдат реституирани имотите в реални граници?
- България е единствена от бившите соцстрани, която прие толкова набързо и тъй много и несъвършени реституционни закони. Останалите прозряха мъдро, че в реституцията без мяра съдържа мини: забавяне и връщане назад на социалното развитие в момент, когато всички се състезават да достигнат евростандарти на живот; спорове, които продължават с десетилетия; корупция.
Освен това връщането на историята в изходно положение е един абсурд. Тя не може да се изтрие магически. Докога и докъде ще реституираме? Няма ли да вървим напред? Граници трябва да се сложат. Нормално е да има някакво възмездие за ощетените по време на национализацията. Известни са ужасяващите факти и допуснатите пагубни грешки преди 50 г. Но нима и сега трябва отново да правим пагубни грешки? Много спешно парламентът трябва да обяви мораториум на реституционните закони и да ги преразгледа, отчитайки отрицателните резултати от въвеждането и интерпретирането им.
Защо не може да се спре реституцията на зелените площи?
- Преди години в София е била отчуждена или национализирана земеделска земя, която днес реално се връща като скъпо струваща селищна територя.И тук е абсурдът - тя се връща за земеделски дейности. А се знае, че това е невъзможно - ще жънете между блоковете ли? Инвестирало се е от всички в земеделската територия, прокарали са се водопроводи, канализация, електрическа и отоплителна мрежи, пътища, всякакви комуникации, озеленяване. И сега се връща на един собственик скъпа градска територия. Защо не се реституира с доплащане заради капиталовложенията? Какво става със стойността на всички тези инвестиции, труд, човешки усилия и въжделения? Тях кой ще ги реституира?
Освен това, когато са се заселвали хората по тези места преди 30-40 г., средата е била грубо застроена и те са довършвали и усъвършенствали не само жилищата си, но и пространствата около блоковете. Садили са дървета, храсти, цели розариуми, строили са беседки, алеи, места за отдих и т.н. Тази среда е тяхна. Когато се посяга на нея, се посяга на част от живота им, на идентичността им. Това е изключително грубо, агресивно отношение към гражданите, за което никой не споменава. Има силна реакция у обитателите, те са готови да правят живи вериги, вълнуват се, че се посяга на усилията им. Неминуемо ще са недоволни от общинското ръководство.
Кой е ощетеният в такива случаи?
- Излиза, че се възстановяват права на едни, а се ощетяват нови групи от хора. Защото обитателите на комплексите не желаят пред прозорците им върху зелените площи и спортните площадки да израстват нови блокове, бензиностанции и т.н. Възстановява се от миналото една неправда на шепа хора, а се влошава живота на 100-120 000 обитатели - само в един комплекс.Освен това законът позволява обезщетяването при реституция по различни начини, не само връщане в реални граници. А защо не се практикуват другите форми на компенсиране? Общината трябва да отговаря за решенията си пред всички.
Законът за общинската собственост в момента буди голямо недоумение. В него са записани уникални определения: "публична" и "частна" общинска собственост. Що за абсурди са това? Може ли "общинското", което иманентно носи в себе си смисъла на нещо "общо", да е едновременно и "частно"? Опитайте се да го преведете на чужд език - пълен абсурд. Ставаме дори за смях. Защото се налага да обясняваме на чужди колеги нашата действителност в преход и експертите недоумяват как може да има закон с подобни определения и съветват най-сериозно да го ремонтираме.
Всъщност чрез тези определения се разпродава "лесно" общинска земя. Така може да се обясни заложеният капан в закона. Ако например в една община има 100 единици общинска земя, 5 или 10 единици от нея са определени (от кого и как е друг съмнителен пункт) като "публична", а 90-95 като - "частна". "Публичната" не се продава, а "частната" се продава. И така наистина чрез този "удобен" закон се разпродава общинската собственост. Не се казва точно какво е продадено в София, но някои споменават ужасяващи числа. И докато тези данни не се обявят официално, слухове ще пълзят. Или може би наистина всичко вече е разпродадено и затова се мълчи. Та нали поверяваме на едно общинско ръководство да пази и управлява имотите на града? Какво се получава на практика - разпродажба? Така че освен реституирани терени има и много новозакупени терени в междублоковите пространства. И там също се строи под носа на обитателите.
Реституцията на терени в междублоковите пространства може да се определи и като поземлена спекулация. Защото в повечето случаи тя не възстановява права, а става източник за забогатяване за сметка на влошаването на условията на живот на хората. Ако даден терен се реституира, после собственикът обикновено го препродава на много по-висока цено. Ако е имало условия при реституцията да се запази зеленината, с препродажбата те отпадат. Получава се нещо като "препиране", само че тук обектът е земя.
Каква е ролята на общината според вас?
- Има случаи, при които общината "улеснява" мотивите на ищците за реституция - премахва съоръженията на детска площадка, например, с мотива, че те са общинска собственост и трябва да се приберат (всъщност се изхвърлят) и така освобождава терена, определяйки го като "незает", пустеещ и т.н. Триковете са многобройни. Щом се е стигнало да се реституират алеи, част от улици, дори евакуационни пътища (аварийният изход от атомния реактор в жк "Младост"), за какво говорим?!
А какви са начините за съпротива?
- С противостоене и протести. Създават се вече граждански сдружения за "отбрана" от действията на общинската администрация заради влошаване на средата за обитаване. Може да се реагира чрез прокуратурата, като се преследват вещите лица, дали неверни данни за съществуващите терени, и така да се разтурват неправомерни реституционни решения. Има дори заплахи от граждани за саботажи върху имотите на "неканените гости" - и нищо чудно, на хората им идва до гуша. Но има и градивни граждански предложения за намиране на форми за съвместно управление на общинската администрация с граждански комитети. Това би било реален признак гражданското общество у нас функционира.