Ожесточава се балканската надпревара за азиатския газ

Пътят на азиатския газ към Европа се превърна през последната година в една от най-обсъжданите икономически теми между балканските съседи и дори в безпрецедентен повод за сътрудничество между отколешни врагове - Турция и Гърция. В еуфорията на по-заден план сякаш остана друг, не по-малко важен за България проект за нефтопровод от Бургас до Александруполис, който всъщност бе в по-напреднал етап и също представлява алтернатива за пренос на азиатско гориво за Европа.

В стремежа си да се утвърдят като енергиен център на Балканите, а оттам и за цяла Европа /амбиция, присъща на всички балкански държави/, Турция и Гърция изготвиха проект за строителство на газопровод между газопреносните мрежи на двете страни. Според гръцкия в. Вима споразумението трябва да бъде подписано по време на започналото от 21 октомври официално посещение на турския външен министър Абдуллах Гюл в Атина.

Гърция и Турция подписаха междудържавното споразумение за свързване на своите мрежи в началото на тази година. Проектът, който се развива удивително бързо в сравнение с трасето Бургас - Александруполис, се оценява високо от Европейската комисия, тъй като се предполага, че с неговата реализация ще бъдат задоволени енергийните потребности на европейския пазар с оглед на нарастващото търсене на газ в страните от Евросъюза. Той ще бъде реализиран от гръцката национална газова компания DEPA и турската BOTAS. На Гърция проектът ще струва 250 млн. EUR, от които 29% ще бъдат отпуснати от ЕС, други 29% ще дойдат от гръцкото правителство чрез програмата за държавни инвестиции, а останалите 42% ще бъдат предоставени от държавната компания DEPA.

Субсидиите по линия на Еврокомисията възлизат на 4.3 млн. EUR и се отнасят до целевото проучване, свързано с обекта. Тръбопроводът от Караджабей край Бурса до Комотини ще има обща дължина 280 километра /80 км на гръцка и 200 км на турска територия/ и ще пренася природен газ от Каспийския регион до европейските пазари.

За разлика от проекта Бургас - Александруполис, където дори се появиха опасения, че няма да има достатъчно гориво за запълване на тръбата, въпросът за наличието на достатъчни количества азиатски газ засега не стои на дневен ред.

Балканските маршрути са особено ценни за иран

и Ирак. И за двете държави на практика не съществува друг начин за директен износ на техен газ в Европа. Особено активен през последните години е Иран. Негови представители лобират на високо равнище и обещават солидни количества ирански газ на европейските и балканските държави. В началото на октомври Reuters съобщи, че официални представители от енергетиката са посетили Турция и са предложили Техеран да доставя ежегодно първоначално по 40-50 млрд. куб. м гориво за Европа през Турция чрез изграждане на нова тръба или чрез танкери под формата на втечнен природен газ. Те дори са заявили, че количествата може да достигнат 100 млрд. куб. м, от което Турция би печелила от транзитни такси по 1 млрд. USD на година. За разширяване на преносните съоръжения обаче ще е необходима инвестиция в размер на 5 млрд. USD. Турция започна да получава ирански газ през декември 2001 г. в рамките на 25-годишно споразумение. Предвижда се количествата да достигнат 11 млрд. куб. м през 2007 г. През миналата година Анкара притисна Техеран да понижи цените и договорените в договора количества за 2002 г. От турското външно министерство заявиха, че премиерът Ердоган сега обмисля новата иранска оферта.

В началото на тази седмица ръководителят на отдела за газовия сектор в иракското министерство на петрола Сабах ал Джовхар обяви, че Багдад планира да изнася за страните от Източното Средиземноморие една пета от своя газ. В програмата за увеличаване на петролния добив се предвижда производството на синьо гориво да достигне 152.9 млрд. куб. м годишно до 2010 г. В момента се обсъжда кой е най-изгодният вариант за експорт на това количество - чрез производство и износ на електричество, втечнен природен газ или трансформирането му в нефтопродукти. Според Джовхар най-перспективните пазари за природен газ в Източното Средиземноморие са Турция, Сирия, Ливан и Кипър. Доказаните газови запаси на Ирак възлизат на 3.15 млрд. куб. м, а все още неоткритите може да добавят към това количество още 9.25 млрд. куб. м.

Смята се, че

зависимостта на Европа от внасяния газ ще се увеличи от 49 сега до 56% през 2010 г.

и на 73% до 2020 г. и ще надхвърли 800 млрд. куб. м. Според разчетите гръцко-турската тръба трябва да бъде пусната в експлоатация в края на 2005 г. Годишно по нея ще се пренасят 3.5 млрд. куб. м природен газ от целия Каспийски регион. Този потенциал ще бъде увеличен до 11 млрд. куб. м.

Вариантите

Обсъждат се два варианта за трасето на каспийския природен газ след Гърция - горивото да бъде пренасяно по суша през балканските страни до Централна Европа и Австрия, както и с помощта на тръбопровод по морското дъно до Италия. За сухопътния маршрут най-дискутирани в пресата са три маршрута. Първият минава през Турция - България - Румъния - Унгария - Австрия, вторият през Турция - Гърция - Италия - Австрия, а третият през Турция - Гърция - Македония - Сърбия - Хърватия - Словения - Австрия.

Гърция претендира да бъде енергиен разпределителен център в региона и в контекста на тези свои намерения пристъпи към осъществяването на редица проекти.

Според публикации в гръцкия печат в средата на лятото стартира строителството на газопровод, който ще свързва Гърция през Солун със Западните Балкани и по-специално ще преминава през териториите на Македония, Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения, стигайки до Австрия. Идейният проект за този т.нар. балкански път на природния газ се обсъжда повече от година. В преговорите участваха гръцката DEPA, турската BOTAS, австрийската ОМV, македонската МАКПЕТРОЛ, югославската NIS-Gas, босненската BH-GAS, хърватската PLINACRO, словенската GEOPLIN, както и министерството на енергетиката на Албания.

Интерес към проекта прояви и Европейският съюз. Паралелно със строителството на газопровода се предвижда да бъде осъществена и връзка между мрежите на Гърция и Италия чрез тръба по дъното на морето по трасето Парга /област в Епир/ - Отранто, Италия.

Европейският съюз одобри субсидия за проучвателни работи във връзка с изграждането на газопровод по дъното на морето между Гърция и Италия. Тя е на стойност 930 хил. EUR и бе одобрена на заседание на комисията за финансиране на Трансевропейските енергийни мрежи /TEN/.

Комисията единодушно одобри общата молба на гръцката компания DEPA и италианската Edisson за отпускане на половината от средствата за проучвателни работи по строителството на газопровод, който да свързва Гърция с Италия. Разходите по проучването се изчисляват на 1.8 млн. EUR, а субсидията възлиза на 930 хил. EUR. Проучването трябва да приключи в края на 2004 г.

Единен електрически пазар

За 24 октомври в Атина е предвидена среща на правителствено равнище за страните от Югоизточна Европа, на която се очаква да бъде обсъдено предложение за създаването на единен електрически пазар в региона. Европейската комисия обяви намерението си да представи на тази среща текст на меморандум за сътрудничество между страните от Югоизточна Европа във връзка със създаването на регионален електрически и газов пазар.

Проектът Набуко

През това лято един от проектите за пренос за азиатски газ през Балканите за Европа, който минава през България, също бе включен в специалната енергийна програма на Европейския съюз Трансевропейски енергийни мрежи. Във връзка с това ЕС прие да финансира предпроектното проучване в размер на 50% от извършените разходи, или около 1.55 млн. EUR. Според българските експерти това силно увеличава шансовете за реализация на проекта, получил работното име Набуко.