Лошата инфраструктура пречи на туризма

Липсата на нови летища и магистрали и изоставането в реализацията на различни инфраструктурни проекти може да се отрази негативно на развитието на най-печелившия ни стопански отрасъл - туризма. Това е един от изводите в новия годишен доклад на Центъра за икономическо развитие /ЦИР/ за 2004 г. Изминалата година е била най-добрата за българския туризъм, както по отношение на броя на чуждестранните туристи, така и на реализираните приходи. Страната ни е посетена от над 4 млн. чужди туристи, което представлява увеличение с 13% спрямо предходната година. Нетните приходи от международен туризъм за първите 10 месеца на 2004 г. са 944.8 млн. евро или с 22.9% повече за същия период на 2003 г. Този бум в развитието на бранша обаче е застрашен според експертите на центъра, които дават за пример и масовото строителство на хотели в Банско, без да са налице изградени първокласни пътища до зимния курорт. Според тях е необходимо държавата да разработи ясна политика къде е най-добре да се инвестират държавните пари в инфраструктура.

Като цяло, според доклада на ЦИР, българската икономика се е развивала положително през 2004 г., но вече демонстрира липса на капацитет за ускорен икономически растеж. Прогнозата е растежът да бъде 5.5 на сто, но дори тенденцията да се запази, с тези темпове ще настигнем средното равнище на страните от ЕС след 40-50 години, коментира програмният директор на центъра Ивайло Николов.

90 на сто от ръста на БВП се реализира от частния сектор, но средата вече не го стимулира, въпреки положителната оценка на самия бизнес за състоянието на бизнесклимата в страната.

Проучване на ЦИР сред 10-те най-големи политически сили у нас е показало, че въпреки заявените им намерения за 8-9% годишен икономически растеж, нито една партия няма конкретна готовност как да го реализира. Естония и Словения обаче са примери, че това е възможно.

Проблем на икономиката ни е квалификацията на кадрите и на мениджърите в малките и средни фирми. След 10 години 80 на сто от технологиите у нас ще са нови, а 80% от работната ръка ще е същата. Все още се върши твърде малко за инвестирането в работна сила, коментират от центъра.

Няма я и държавната политика, стимулираща фирмите, които произвеждат стоки и услуги с висока добавена стойност и ноу-хау. Затова и българският износ е на полуфабрикати и продукция с ниска добавена стойност. Според анализаторите проблемът с голямото отрицателно търговско салдо на страната не е в брутния обем на дефицита, а в структурата на вноса и износа.

Като проблеми, спъващи по-високия икономически растеж от ЦИР посочват още системата на обществените поръчки и липсата на частни съдии-изпълнители. В Румъния например търговете по ЗОП се провеждат по Интернет, а след тях всички оферти и класации стават публични - нещо, което у нас липсва и обикновено завършва със съдебни спорове.

Ако не се смени модела и не се намери нов баланс на отговорностите, които носят държавата и бизнеса, по-висок растеж е невъзможен. Това на свой ред ще означава, че българската икономика не може да стане по-конкурентоспособна, а България ще остане в дъното на класациите за страна с ниски доходи и най-малко чужди инвестиции на глава от населението, обобщават от ЦИР.