Учен: Мона Лиза може да е страдала от автоимунно заболяване

Липсата на вежди и мигли, както и особеностите на линията на косата на „Мона Лиза“, може да са следи от алопеция ареата универсалис – форма на косопад, при която имунната система атакува космените фоликули. До този извод стига италианският дерматолог Луиджи Лайно в ретроспективен анализ на портрета на Лиза Герардини.

Изследването е публикувано в списание Clinics in Dermatology. Авторът анализира лицето на жената, изобразена от Леонардо да Винчи, като използва данни от технически изследвания на картината и сведения за биографията на модела. Според публикацията Герардини е била на 24 години през 1503 г., когато художникът е работил по портрета.

Четири особености насочват към диагнозата

Лайно посочва четири основни белега: липса на вежди, липса на мигли, фронтална линия на косата без ясно очертана преходна зона и кожа около очите и челото без белези. По думите му съчетанието е по-трудно обяснимо единствено с козметичните навици или художествените предпочитания от епохата.

При мултиспектрално изследване е открит и единичен косъм над едната вежда. Дерматологът го разглежда като възможен остатък от неравномерно засегнато окосмяване, а не като следа от незавършен рисунък. Именно този детайл според него подкрепя хипотезата за непълно и несинхронно засягане на космените фоликули.

„Предлагам най-съзерцаваното лице в историята на изкуството да бъде признато за това, което клинично винаги е показвало: млада жена с алопеция ареата“, пише лекарят в изследването.

Авторът сравнява автоимунното заболяване алопеция ареата универсалис с няколко други възможни обяснения, сред които челна фиброзираща алопеция, вторичен сифилис, лепроматозна проказа, телогенен ефлувиум и трихотиломания. Според анализа всяка от тези хипотези не обяснява поне един от основните белези, докато алопеция ареата съответства на всички тях.

Изводът обаче не представлява потвърдена медицинска диагноза. Става дума за ретроспективна иконодиагноза – опит да се разчете заболяване по изображение на човек, живял преди повече от пет века. Самият автор посочва ограниченията на метода и критериите, при които хипотезата би могла да бъде опровергана.

Предишни тълкувания свързваха липсата на вежди и мигли с модата и начина на представяне на жените в ренесансовата живопис. Новото изследване не променя историята на картината, но добавя медицинска хипотеза към дългия списък от опити да бъде обяснено всяко нейно лице.