Последните повелители на елени в Монголия

В продължение на хиляди години хората дукха, известни също и като цатани, са живели в изолация в дълбоките гори на Северна Монголия. Местейки се от пасище на пасище на всеки 7-10 години, тази малка общност от пастири-номади е една от последните останали по рода си племенни общности.

Пастирите от племето дукха, местно население на руския Сибир и северната монголска провинция Хьовсгьол, разчитат изцяло на стадата мигриращи елени, за да преживяват.

Елените са им нужни за почти всички аспекти на оцеляване, както и за културно-духовната им идентичност. Но тъй като модерният свят е успял да си проправи път към тяхното усамотено местообитание, древните им традиции са застрашени от изчезване.

Една умираща култураНомадският народ дукха или "народът на елените", е последният по рода си в Монголия. "Те със сигурност са една умираща култура", обяснява пред Си Ен Ен антропологът Хамид Сардар-Афкхами.

Дукха опитомяват елените, яздят ги, развъждат ги и използват тяхното мляко и кожа. За съжаление начинът им на живот постепенно отмира, тъй като както броя на хората, така и на животните постепенно намалява. 

Сардар, който е прекарал дълги години сред тях и е документирал техния начин на живот, смята, че някога е имало около 200 семейства, живеещи в тази отдалечена част на Монголия. По негови сметки обаче, в днешно време по тези земи вероятно са останали едва 40 семейства с около 1000 северни елени.

"Броят на семействата е намалял, защото много от тях са се слели с основната общност", казва той. "Много от тях са се преместили в градовете."

Според Сардар най-голямата заплаха е бягството на по-младото поколение, което не иска да живее в суровите условия в тайгата (или "снежната гора").

"Те искат да слязат и да останат в топлите хижи през зимата, може би дори да си купят кола и да я карат", казва той. "Съвременният живот ги привлича. Трудностите в традиционния им начин на живот, сред които е и еленовъдството, със сигурност играят фактор."

Възходът на златодобива в района, както и ходът на правителството да намали ловните земи на цатани, също са сред факторите, които водят към залеза на този народ.

"Правителството обяви ловните земи на цатани за част от националните защитени паркове. Сега тези територии са забранени и те вече не могат да ловуват", обяснява антропологът. Като компенсация всяко семейство е получило по около 150 долара. "Това е малко тъжно, защото те са традиционни ловци, а елените трябва да се движат. Когато правителството прави своя ход, то унищожава част от тяхната култура."

Сред неволите на дукха има и още една - броят на елените, от които те са толкова зависими, намалява драстично поради болести и липса на средства за лечение.

Оцеляване чрез туризъм

Всички тези фактори са принудили някои от хората да започнат да разчитат на пари от туризъм, за да оцелеят.

"Туризмът е силен източник на доходи в днешно време и дукха правят значителни пари от това", казва Сардар.

От няколко години насам, туроператори редовно предлагат възможност за посещение на дукха общността като част от монголския си туристически маршрут.

Но стигането до отдалеченото местообитание на номадите е доста трудно и изисква значителна подготовка и умения, които не всеки турист има.

Това е накарало една малка група от пастири на северни елени да слезе от традиционния си район и да създадат лагер в близост до популярните туристически райони. Те признават, че този начин на живот не им харесва, но иначе няма да могат да преживеят зимата.

Противоречията

Северните елени се оказват голям хит сред посетителите, които с удоволствие плащат 5000 монголски тугрика (2,50 долара) за еднократната възможност да се снимат с тях.

Ако се съди по броя на автобусите, които идват и си отиват, кланът може лесно да прави средно по около 200 долара на ден. Това са много пари по монголските стандарти, където средният работник печели по около 330 долара на месец.

Но този начин на препитание също така е привлякъл вниманието на загрижени за елените туристи, които смятат, че привличането на туристи вреди на животните.

Възмущението сред някои хора е толкова силно, че някои туристически фирми дори разубеждават клиентите си да посещават племето.

Групата дукха, която слиза в туристическия район всяка пролет, отхвърля обвиненията. "Като култура ние сме дълбоки свързани с нашите северни елени. Те са като нашето семейство. Ние никога няма да злоупотребим с тях. Можем да ви уверим, че те не страдат."

Въпреки своето намаляващо население, някои дукха вярват, че тяхната културата ще продължи да процъфтява. "Нашите млади хора се връщат, за да продължат традицията на предците ни", казва един от шаманите. "Те са близо до племето и културата ни както са били винаги. Те продължават да говорят нашия роден език."

Сардар обаче вярва, че древният им начин на живот е на път да изчезване. "Те са последните от вида си," казва той. "Дори и да оцелеят, ако се откажат от отглеждане на северни елени, което ги отличава, тяхната култура ще умре."