Камерна музика и благотворителност

По-рано тази година виртуозният американски цигулар от японски произход Шунске Сато, който е свирил с едни от най-реномираните оркестри в САЩ и Европа, направи своя дебют в Лондон. Вместо да избере голяма концертна зала за своето изпълнение, обаче, както бихме очаквали за звезда от подобна величина, Сато предпочете да изнесе рецитала си в частен дом. И то не къде да е, а именно в елегантния и просторен салон на Сър Върнан Елис пред подбрана публика от стотина приятели, филантропи и видни фигури от музикалния свят, разказва modo.bg.

За тези, които имаха привилегията да присъстват, това беше рядка възможност да послушат камерна музика в интимната обстановка, за която тя всъщност е била създадена. За солиста, необичайният концерт представляваше възможност да изпробва вълнуваща музикална програма, непредставяна досега в концертна зала, а за Академията за старинна музика, с чиято подкрепа бе организиран концерта, повод да стартира своя нов концертен сезон и да призове за даряването на 75 000 паунда за неговото реализиране.

Добре познат с дългогодишната си кариера като председател на международната компания „Accenture”,  Сър Върнан Елис е известен в Обединеното кралство като един от най-изявените меценати, чиито дарения от последните години надхвърлят 7 милиона паунда и който беше ръкоположен в рицарско звание за своя принос в „полза на музиката”. Според неговите собствени думи, той бил вдъхновен да започне да организира концерти у дома от идеята да даде на млади изпълнители в началото на тяхната кариера „трамплин” за тяхното професионално развитие, като им предостави възможност да свирят пред отбрана публика. Но освен това той видял в това начин да се подпомогнат културните организации в набирането на средства за техните дейности. Понякога това става чрез доброволни дарения, друг път се организират търгове, но дори и само изграждането на връзки също е от голямо значение.

Елис, който освен това е и председател на Британския съвет, е член на многобройни настоятелства. Сред тях е и това на Тръста Леополд, който подкрепя дейностите на струнно трио „Леополд”, където негов колега е Боб Боус, бивш изпълнителен директор на банка SG Warburg. През последните десет години Боус и неговата съпруга също редовно организират частни концерти в своя дом в Лондон.

Боус споделя, че идеята за „домашните” концерти му хрумнала като начин да привлече частни дарители за Тръста: вместо да плащат на изпълнителите, приходите от концерта отиват към фонд, който финансира обучението на млади музиканти в майсторски класове.

В рамките на някои месеци те организират до 10 концерта, често в полза на организации, които подкрепят млади музиканти. Рангът на музикантите, от солистите до камерните оркестри, винаги е много висок, а репертоарът – еклектичен. „Това са „сухи тренировки”, ако щете,” казва Боус. „За един музикант е много по-ценно да репетира пред публика, отколкото сам, а нашата главна цел е да подпомагаме музикантите.

Пръсъстващите обикновено са призовани да направят малко дарение, което да покрие разходите за храната и напитките, сервирани по време на редовните приеми след концертите. „Допълнителните дарения за Тръста са доброволни” и се използват за „насърчаване професионалното развитие на студенти по визуални изкуства и музика в началото на тяхната кариера.” Обикновено Тръстът раздава около 40 000 паунда годишно под формата на грантове.

Разбира се, възможно е концертите да се провеждат и в по-неформална обстановка. Флориан Леонард, реставратор и търговец на цигулки от Хампстед, северен Лондон, е домакин на рецитали с публика от 40-50 човека – приятели и клиенти.

„Винаги съм харесвал идеята за салоните от 19 век, места за среща на интелектуалци, където те са водили дискусии и са се наслаждавали на музиката заедно”, споделя той. „Смятах, че като стана домакин на камерни концерти ще допринеса за Лондонската музикална сцена, като представя артистите и публиката отблизо, лице в лице и така създам малки клубове от почитатели.”

Подобна инициатива се оценява и от двете страни: за музикантите свиренето в частни домове е приятно и комфортно и им дава възможността да установят по-близък и непосредствен контакт със слушателите; за публиката близостта на изпълнителите прави изживяването много по-въздействащо.

Приходите от концерт с около 120 посетителя възлизат на около 9 000 паунда. Това се равнява приблизително на една или повече години обучение по музика за клас от 30 деца или 100 цигулки. Освен това, приходите от концерти са чиста печалба, тъй като на изпълнителите не се плаща, а често храната и напитките са или приготвени на място, или дарени. За много представители на културни организации, които не ползват държавна субсидия и зависят само от частни дарения за своето оцеляване, контактът с потенциални дарители по време на коктейлите преди концертите и вечерите след това, често е от изключително важно значение.

Музикантите от своя страна са благодарни за шанса да се откъснат за малко от тържествената атмосфера на концертните зали и да се представят в една по-задушевна обстановка, дори да се почустват като част от камерния оркестър на имението Естерхаза[1] по времето на Хайдн. В края на краищата, къде по-добре можем да се насладим на камерната музика, освен в автентичната среда, за която тя е била предназначена?

Да се надяваме подобни инициативи да поставят началото на една нова ера в дарителството, която да изведе изкуствата от тяхната тясна зависимост от държавни средства и субсидии.

______________________

[1] Дворец на унгарското благородническо семейство, покровители на композитора Йозеф Хайдн.