Световноизвестни писатели на Панаира на книгата в НДК

Под звуците на Унгарски танци от Брамс Софийският духов оркестър даде днес в НДК сигнал за тържественото откриване на ХХХІ Международен панаир на книгата. Почетен гост на актуалното издание на форума е Унгария, която се представя на щандовете с 24 премиерни заглавия. 

Настоящото събитие е най-мащабното в досегашната история на панаира: в него на 1200 кв. м площ участват над 145 български издателства, както и техни колеги от Италия, Аржентина, Норвегия, Унгария, Сърбия, Германия, Швейцария, Австрия и други, някои от които се представят за първи път у нас, изтъкна председателят на Асоциация „Българска книга“ Веселин Тодоров. Всеки ден до 9 декември от 10 до 20 ч. в Мраморното фоайе на НДК читателите ще могат да се срещнат на живо със световноизвестни писатели, преведени на български, както и с почти всички модерни популярни родни автори - Теодора Димова, Деян Енев, Милен Русков, Людмила Филипова, Калин Терзийски,  Стефан Цанев, Людмил Тодоров, Маргарита Петкова...

„Надяваме се гостите да изпитат удоволствие от срещите с писатели, преводачи и издатели, свързани с тази най-голяма културна индустрия в България“ - подчерта Тодоров и изрази надежда издателите да посрещнат Новата 2013 като годината, в която ще излязат от кризата.

Специално за откриването на проявата у нас пристигна вицепремиерът на Република Унгария г-н Тибор Наврачич. „Езикът е по-голямо богатство от земята, тъй като е по-стар от нея и живее дори тогава, когато земята вече не е наша. Той е по-голям и от историята, тъй като историята се побира в езика, но езикът не се побира в историята“, припомни старата мъдрост Наврачич и отбеляза, че след Втората световна война и особено след падането на Берлинската стена възход са успели да постигнат онези нации, които безкомпромисно са държали на своето слово, език и култура.

„Напук на първоначалните идеологически клишета, тези народи вложиха невероятни усилия и решимост да съхранят и покажат на другите своите специфични ценности, вкусове и език - тоест най-ценното си национално богатство“, каза Наврачич. Той похвали народи като финландците и естонците, които отново са преоткрили своя език, и обобщи, че няма икономически възход без духовно израстване.

След него думата взе българският министър на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, който се върна назад в историята, за да разкрие, че възникването на първата писменост в началото на 4-ото хилядолетие пр. Хр. е променило развитието на човечеството, а половин хилядолетие по-късно е създадено и първото литературно съчинение в света.

„Представете си драмата на човешката история, ако знаехме само имената на военначалниците. Но за щастие между тях се е запазило и името на първия интелектуалец и вече 5000 години светът знае за първия писател“ - изтъкна министърът египтолог и продължи: „Оттогава до ден-днешен обществото търси основания за своето съществуване и обяснява своите действия чрез света на словото“. Той определи Панаира на книгата като най-голямото интелектуално събитие в София в навечерието на Коледа и изтъкна, че огромната книжна палитра от последните 23 години е изключително постижение на нашите издатели. 

Аржентинският посланик Н. пр. Гийермо Асран поздрави Асоциация „Българска книга“ за прекрасната организация на събитието, отразяващо мащабите на културното развитие на София, и подчерта, че за неговата страна е истинска чест да присъства за първи път като участник във форума. Посланикът на Норвегия у нас г-жа Гюру Катарина Викьор пък изрази задоволство, че нейната държава за трета поредна година е представена със собствен щанд, а на него в момента могат да се намерят над 70 заглавия.

Доказателство за присъствието на световноизвестни писатели на панаира бе изказването на британеца Алън Пийз, създал 18 бестселъра (вкл. "Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта") в сферата на приложната психология и езика на тялото, които са преведени на 53 езика и издадени в 30-милионен тираж. Известен като „Мистър Боди Ленгуидж“, той е автор на предавания за Би Би Си и „Нешънъл джеографик“.

Пийз не пропусна да изтъкне, че само ние, българите, кимаме обратно на всички останали за „да“ и „не“, но другите ни жестове са универсални. Като например този със скръстените една в друга длани, когато говорим пред голяма аудитория или непознати. С хванатите отпред ръце ние пресъздаваме онзи жест от детството, когато мама и тате са ни държали за ръка, за да ни вдъхнат сигурност, обясниш той.

Точно след него председателят на съвета на директорите на НДК Ивайло Георгиев припомни антиутопичното бъдеще, описано от Рей Бредбъри, когато любителите на книгите са били обречени на дисидентско битуване. „Това бъдеще би трябвало вече да е настъпило, но то не ни стигна. Само за  последния век некролог на книгата беше писан няколко пъти – след причудливото изобретение с подвижните картинки или говорещата кутия, снабдена по-късно с кинескоп, а сега – с появата на безбройни четци, таблети, умни телефони... Но ние няма защо да вярваме в тези пророчества, те са безпредметни и празникът в НДК го доказва“, подчерта той.

Дългоочакваното същинско откриване на форума от кмета на София Йорданка Фандъкова сложи последен акцент върху убеждението, че книгата няма да умре.  „Вечер, дори когато съм много уморена, постоянният въпрос на моя малък внук е: кой ще ми прочете приказка?“, сподели тя и за финал подчерта, че всеки би могъл да направи нещо толкова естествено за запазването на интереса към книгите. След което без нужда от повече агитация ценителите на писаното слово се разпиляха към щандовете с литературна продукция. Част от тях предлагат до 40% отстъпка или закупуване на две книги на цената на една.

Факти.бг е медиен партньор на събитието.