ФАКТИ.БГ

Представяме ви „Света гора“ – най- големият алманах за литература и изкуство у нас

Алманах „Света гора“ традиционно поддържа рубриките: „Поезия“ (българска и преводна, както и подрубриката „Антология „Света гора“), „Проза“, „Диаспора“, „Драма“ (българска и преводна) и други

Публикувана: 16 Юни, 2021 09:53
0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1166
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 5 от 2 гласа.

Ал­ма­нах за ли­те­ра­ту­ра, наука и из­кус­т­во „Све­та го­ра“ излиза от 1997 г. като из­да­ние на Сдру­же­ние на ли­те­ра­тур­ни дей­ци „Све­та го­ра“ – В. Тър­но­во, а от 2009 г. е издание и орган на Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ – В. Търново. По­ред­но­то но­ме­ри­ра­не на бро­е­ве­те ста­ва чрез бук­ви­те на бъл­гар­с­ка­та аз­бу­ка, ка­то спо­ред издателската кон­цеп­ци­я­ пос­лед­ни­ят брой тряб­ва да бъ­де оз­на­чен с бук­ва „Я“. АЛМАНАХЪТ „СВЕТА ГОРА“ – ЗА ЛИТЕРАТУРА, НАУКА И ИЗКУСТВО, ИЗЛИЗА ОТ 1997 като издание на Сдружението на литературни дейци „Света гора“ от Велико Търново. Поредното номериране на броевете става чрез буквите на българската азбука, като според концепцията на издателите, последният брой трябва да бъде обозначен с буквата „Я“.

Алманах „Света гора“ традиционно поддържа рубриките: „Поезия“ (българска и преводна, както и подрубриката „Антология „Света гора“), „Проза“, „Диаспора“, „Драма“ (българска и преводна), „Струни и думи“, „Литературознание, изкуствознание, публицистика“, „Словото на художника“, „Литературата на Балканите“, „Литературен архив“, „Кино“, „Диагнози“, „Майстори на превода“, „Юбилеи“, „In Memoriam“, „Студентско творчество“, „Писмо до приятел“, „Преглед“, като те непрекъснато се обогатяват и допълват. От бр. 6 („Е“) от 2005 г. изданието е с нов графичен дизайн на изд. „Фабер“ (В. Търново), но е запазена старата концепция на художника Борис Желев, а обемът е нараснал от 200 на 460 с. Книгата е придружена от CD-R на Владимир Стоянов (стихове, музика и вокал), представен в новата рубрика „Струни и думи“. В своите последни издания алманахът излиза с приложения – авторски книги с поезия, есета, кратка проза (Владимир Янев, Снежана Иванова, Янислав Янков, Ивайло Иванов, Марияна Фъркова, Сава Василев и др.), както и с мултимедиен диск, в който присъстват разделите „Галерия“, „Петолиние“, „Библиотека“, „Студентско творчество“, „Авторски рецитали/„Аудиограф“, „Фотоалбум“ и др. От брой 13 („М“) алманахът излиза с нова визия – корицата е дело на художника Едо Циротин (представен в броя и като автор), която привлича със своята изчистеност и „академичност“. С бр. 14 („Н“) алманахът отбелязва своята 20-годишнина. От бр. 15 („О“) нататък всеки брой на алманаха е с различна, уникална за отделния брой визия, работа на художника Калин Николов.

„Света гора“ води постоянна и успешна политика в представянето на съвременните балкански литератури – сръбска, македонска, черногорска, хърватска, румънска, гръцка, турска; диалогизира с българите в чужбина (рубриката „Диаспора“ и др.), поддържа контакти с българските посолства зад граница – САЩ, Австрия, Франция, Полша и др. страни. През 2017 г. в кн. 1 на сп. „Проглас“ – издание на Филологическия факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, беше публикувана статията на Владимир Шумелов „Писатели и дейци на културата от българската диаспора и емигрантски общности на страниците на алманах „Света гора“ (бр. 1 – 13)“. Алманахът беше представян и в различни телевизии през годините, в национални и регионални книжни и електронни медии.

Екипът на Алманаха прави ежегодните презентации в големите български културни центрове – София, Русе, Пловдив, Варна, Бургас, Ст. Загора и др., като усилията му са насочени към разширяване на мрежата от автори и съидейници, читатели и почитатели на високата българска литература и изкуствата.

◊ В НОВИЯ БРОЙ Брой 16 НОСЕЩ БУКВАТА („П”): С редактори проф. Сава Василев / гл. Редактор/, Владимир Шумелов , Огнян Стамболиев и Радослав Радев, които работят за изданието на обществени начала.

Поезия – Велизар Велчев, Весела Панайотова, Лили Качова, Георги Константинов; преводна поезия – Херман Хесе, Иван Цанкар, Пьотр Мицнер, кубинска поезия (Нанси Морехон, Файад Хамис, Хосе Мартинес Матос, Луис Рохелио Нохерас, Виктор Касаускас, Роландо Томас Ескардо, Роберто Фриол), петима руски поети (Александър С. Пушкин, Иван С. Никитин, Алексей Апухтин, Пьотр Ф. Якубович, Александър Блок), естонска поезия (Арво Валтон, Аарне Пуу, Мария Пяртна, Каролина Пихелгас, Ааре Пилв). Преводачи: Красимира Василева, Огнян Стамболиев, Калоян Блажев, Дора Янева- Медникарова, проф. Людмил Димитров, Иванка Павлова. Афоризми – Тодор Бакърджиев.

Проза – Емил Кръстев, Георги Гроздев, Ваньо Вълчев, Владимир Шумелов, Радослав Игнатов, Ана Димитрова, Янчо Чолаков, Весела Панайотова, Илко Илиев.

Литературознание и публицистика – Калоян Блажев за Херман Хесе, Георги Борисов за Христо Ботев, Иван Митев за свалените и забранени премиери във Великотърновския театър, Радка Пенчева за Надежда Станева, Георги Константинов за Леда Милева, Симеон Янев за Емил Кръстев Огнян Стамболиев за Албер Камю, Илко Илиев за Христо Питев, интервю на Огнян Стамболиев с Вера Ганчева, интервю на Георги Константинов в американско списание, Румяна Пенчева за Весела Панайотова, Мирела Костадинова и едно неизвестно писмо на Димитър Рашев, Людмил Димитров за поезията на Иван Цанкар, Иван Тодоров за будните умове в Търново, Краси Алексиева за художниците Йорданка Радева и Николай Ангелов-Гари, Веселин Байчев за „сношенията“ си с ДС, Олга Цанкова за т.нар. Народен съд във Великотърновския край, непубликуван разговор Гатя Симеонова с Емилия Бараковска, Галина Джурова за Русе в живота и творчеството на Стоян Михайловски, Ангел Дюлгеров за „Разказвачът“ на Сава Василев, Крум Гергицов за младите в Русенския театър, Калин Николов за американския художник Франсис Д. Милет, Никола Иванов за романите на Николай Табаков, Сава Василев за 100-годишнината от брой 1 на „Златорог“, Владимир Шумелов за Кирил Попов.



Поставете оценка на статията:
Оценка 5 от 2 гласа.