Паисий Хилендарски е ползвал библиотеката на Преображенския манастир за написването на История Славянобългарска

Богатата библиотека на Преображенския манастир край Велико Търново е ползвал Паисий Хилендарски за написването на История Славянобългарска, разказа за БТА игуменът отец Георги. Манастирът, който е един от най-значимите в българската история, по традиция на 6 август отбеляза своя храмов празник - Преображение Господне.

През Средновековието и през Възраждането, заради своя специален статут, манастирът е притежавал една от най-богатите библиотеки по българските земи. Статутът му е определен от манастира Ватопед в Света гора, а след това, в началото на Възраждането, в манастирската библиотека са постъпвали и книги, печатани в Цариград, разказа отец Георги.

От преписките на Паисий Хилендарски в белите полета на книгите става известно, че той е пребивавал два пъти в манастира, за да използва хрониките на Мавро Орбини и Цезар Бароний. Книгите са били част от библиотеката, богата с много ръкописи, издания от различни епохи.

През 1951 година в манастира пристигнала държавна комисия, която конфискувала и иззела част от книгите, а други документи, 79 на брой, свързани със Светата обител, членовете на комисията изгорили, посочи отец Георги. До 1951 година в библиотеката на манастира са се пазили 14 хиляди библиотечни единици, сред които е имало и ценности, съхранявяни там. Днес в архива на манастира има едва около 2200 книги и ръкописи, каза игуменът и допълни, че няма яснота къде са конфискуваните книги.

В момента библиотеката притежава издания от военни кореспонденти от Междусъюзническата и Първата световна война, юридически сборници, ползвани в периода от Освобождението и първите години след това. Манастирът е бил царски, затова в неговата библиотека има и учебници по военна педагогика от 1905-1906 година. Ръкописи с богослужебните и богословски текстове се съхраняват в хранилището, както и книги от началото на XIX век с източните ноти на пеенето, които се ползват от изпълнителите на псалмите в богослужението.

Заради значимото си място в българската история и великолепната панорама към възвишенията край Велико Търново, манастирът е един от най-посещаваните, каза отец Георги, който повече от 30 години ръководи Светата обител. Той уточни, че в църквата и в камбанарията продължават реставрационните дейности, но част от манастирския комплекс, разположен върху свлачищен район все още очаква решение от държавата как да бъде решено неговото бъдеще.

И тази година Преображенският манастир очаква гости за своя храмов празник - 6 август. След нощното бдение и сутрешната литургия, ще бъде раздадена рибена чорба на миряните, които преди това ще запалят свещ за здраве в църквата.