По повод статията ми за амазонките, любезно публикувана от ФАКТИ археологът Андрей Киряков ми писа, че имената на споменатите в текста реки - Дунав - Данубис, Данубиус и Дон - Танаис, етимологически произхождат от "вода":
"Сигурно си срещала тази теория, че всички реки -Танаис, Днестър, Днепър, Данубис и т.н. все с думата Дон - били свързани с вода - на иранските езици".
В общи линии това е вярно. В случая Андрей не изразява мнение, а само цитира добилата популярност теория. Но смисловият път от "вода" до имената на важните реки в Стария свят, споменати от древните автори, е доста по-сложен и се нуждае от обяснение. Ето защо реших да събера в кратък текст разсъждения си за древните имена на реките, които досега не бях оформяла в нарочна статия. С нея ще докажа също, че речните имена, включващи съставката "дон" произлизат не от друг, а от нашия роден майчин и бащин, тракийски и български език.
Да си спомним имената на някои от най-известните реки: Иордан, Паданус (днес По), Роданус (днес Рона), Браданус - реката в Южна Италия, добила трагична слава, тъй като край нея се е състояла Браданската битка, в която армията на Спартак е окончателно разбита от Марк Крас. Във всички изброени имена присъства съставката "данус" - "дан", същата, която виждаме в името на Дунав - Данубис, Данубиус. Същата присъства и в името на река Танаис, чието оригинално име на тракийски език е Данаис - гърците "потъмняват" звучните съгласни в думите от тракийски произход. Очевидно понятията "Дан" и " Дон" в случая са идентични.
Тези понятия - "дан" и "дон", образуващи всички гореизброени речни названия, не означават нищо друго, освен "ДЪНО". Не на ирански, не на гръцки - а на ТРАКИЙСКИ и БЪЛГАРСКИ ЕЗИК! Това е "безпощадно ясно" и от имената на реките ДНЕпър и ДНЕстър. Името на река Дунав - Данубис, за което Страбон съобщава, че било дадено от гетите, подир едно нещастие, случило се с тях, при преминаването ѝ ( несъмнено удавяне на голяма група хора ), означава същото - "дъно". Името на река По - Паданус, чиято връзка с тракийското и българско понятие "падина" е повече от очевидна, идва от глагола "падам" - надолу, в ниското, "към дъното". В имената на реките древните са съхранили безспорната истина, че водата в своето течение търси най-ниските точки в релефа и че леглата на реките са най-ниските места в даден район. Следователно "дъно" е еднозначно с легло на река, а постепенно се превръща и в понятие, означаващо "река".
Името Дон ще рече буквално ДЪНО.
В скоби ще отбележа известния за специалистите факт, че древните имена на реките са в мъжки род. Римляните обясняват този феномен с довода, че реките са "синове" на Земята.
Това е обяснението, според мен, на факта, че понятието "дон", "дан" - дъно, легло на река, а с течение на времето и директно "река" - е идентично с "дон", "дан" в смисъл на дар - дарение, подарък. Така чрез самата реч се отъждествяват висшият световен дар - водата, без която животът на земята е невъзможен - и върховното благо в човешкото съществуване - децата, рожбите, продължението на рода. Тази тъждественост е един от примерите за божествения произход на словото. Човешката мъдрост не би могла да се домогне до подобно съвършенство.
Същият е случаят и с понятието "дере" - легло на река. В днешния български то е добило леко изменения смисъл на "пресъхнало речно корито", но имената на известните реки Сър-даря и Аму-даря свидетелстват, че "даря" ( "дере" ) означава тъкмо река - дълбока клисура, в която тече река, вода. И по същия начин словото "дар" ( река ) е свързано с понятието "дар" - дарение, подарък. Този, който ги смята за случайни омоними, е повърхностен човек.
Защо обяснявам всички тези имена и понятия чрез българския език? Ами защото самата памет на земята го твърди. Топонимите и хидронимите в дадена земя пазят вечния спомен за първия народ, заселил се в нея и могат да бъдат преведени най-точно чрез неговия език. Защо имената на реките Тича в България, Тиса в днешна Унгария и Тичино в днешни Швейцария ( кантон Тичино ) и Северна Италия, звучат идентично и означават едно и също - тичам, бързам, тека? Защото и в древна Панония и в териториите, обитавани от лигурите, се е говорил вездесъщият език на дедите ни.
Четете ни и в Google News