Почина известният испански режисьор Карлос Саура

Починал е прочутият испански режисьор Карлос Саура, който през 60-те и 70-те години на миналия век стана световноизвестен с критиките си срещу диктатурата на Франко, съобщи Испанската филмова академия, цитира в. Сега.

"Той почина днес в дома си на 91-годишна възраст, заобиколен от близките си", написаха от академията в Twitter, описвайки го като "един от най-важните режисьори в историята на испанското кино".

Саура е смятан за един от класиците на съвременното европейско кино. Роден на 4 януари 1932 г. в североизточния град Уеска, той беше известен с "безкрайната си дейност" и "любовта към занаята, която продължи до края". Последният му филм - документалният "Стените говорят", излезе по испанските кина само преди седмица, се казва в съобщението.

Днес в Севиля трябваше да му бъде връчена почетна награда "Гоя", испанският еквивалент на "Оскар", за десетилетната му кариера.

Goodnight to the fascinating Spanish iconoclastic auteur Carlos Saura.

His haunting and layered films were complex and often controversial works in which reality and fantasy, dreams and memories flowed freely into one another. ❤️ pic.twitter.com/aqRmAEuJMs

— Criterion Collection (@Criterion) February 10, 2023

"Карлос Саура, режисьор, фотограф, сценограф и всестранно развит артист, си отиде", отдаде почит и испанският министър на културата Микел Исета, като заяви, че кариерата му е била удостоена с "всички възможни награди".

Определян като един от най-великите творци на испанското кино, редом с имена като Луис Бунюел и Педро Алмодовар, Саура е режисьор на около 50 филма. В ранните си години той се фокусира върху злините на обществото, като за първи път печели международно признание с "Ловът" (1966 г.) - критика на режима на диктатора Франсиско Франко, която печели втората по значимост награда на Берлинския филмов фестивал. Много критици смятат за най-добрата му творба "Да отгледаш гарвани" (1975) - алегория на диктатурата, която задушава страната му до същата година, и която печели наградата на журито в Кан година по-късно.

След като режимът приключва със смъртта на Франко през 1975 г., Саура пренасочва вниманието си към музиката и танца и заснема трилогията си от фламенко филми през 80-те - "Кървава сватба", "Кармен" и "Любовна магия", а по-късно и "Фламенко", "Танго", Фадо".

Автор е още на филмите "Ана и вълците", "Ментовка с лед", "Братовчедата Анхелика", "Ах, Кармела!", "Стреляй!", "Гоя в Бордо, "Бунюел и масата на цар Соломон", "Иберия", "Аз, Дон Жуан".