Витебск, където ръцете на грънчаря пеят песен (ВИДЕО)

Ръцете на грънчаря пеят песен, тя е нежна като песента на славей, тя е галеща като прегръдката на любимия, тя е завладяваща, като силата на женското начало, тя е примамлива, като погледа на жрица – това е песента на ръцете на грънчаря.....

Вървях си по приказното градче на занаятите в град Витебск по време на фестивала „Славянски базар“, вървях си и объркана не знаех на кой от занаятите да се спра, какво и откъде да си купя, защото бях толкова объркана от многообразието на занаятчийството, от таланта на майсторите – художници, от кадърността на техните ръце създали толкова много красота! Не можех да изкупя цялата красота на занаятчиите от Витебск, но поне мога да ви разкажа за тях и техните творения в поредица от репортажи.

Днес ще се спра на грънчарството и керамиката.

Произходът на занаята

Керамиката е известна в Беларус още от неолита, т.е. около 10 000 пр.н.е. Самото име на занаята идва от думата „горн” („горан”, „гарно”), което означавало пещ за изпичане. Първоначално продуктите са формовани на ръка без допълнителна термична обработка. Постепенно глината се превръща в основен компонент на форматната маса, към която се добавят суха трева, ликови влакна, натрошени черупки и пясък за увеличаване на здравината. Като самостоятелен занаят грънчарството съществува в Беларус от 10 век, когато се появяват първите грънчарски колела.

Професионализмът на беларуските грънчари се доказва от факта, че в продължение на много векове техните продукти са били масово изнасяни за продажба в чужбина. През 17 век беларуските занаятчии са поканени в тогавашната Московска държава да участват в украсата на Покровската катедрала в Измайлово, привратната църква на Андреевския манастир, двореца Терем и църквата на Спасителя в Московския Кремъл.

Приготвяне на глината

Глината е основната суровина в грънчарството. В Беларус са открити около 400 находища на глина. В старите времена суровините са добивани по открит начин, с помощта на лопата, в глинести находища, разположени по бреговете на резервоари, по склоновете на хълмовете, като правило, на разстояние не повече от 2-4 км от мястото, където се е намирала грънчарската работилница. Добитият материал се изнасял на двора и се трупал на купчина ("гурбай", "брудай") направо на земята или в изградено от стълбове открито хранилище. След това суровините се заливали обилно с вода и се оставяли да се вкиснат и замръзнат до пролетта или дори до следващата есен. След това глината се внасяла в охладена стая и се слагала на специално определено място, наречено „глинник“, „катух“ или „коцак“. Добавяли вода и изглаждали полученият компонент от изгорени и смлени камъни или стрит пясък. Тези компоненти повишавали огнеустойчивостта на глината, правейки я по-малко "мазна" и по-твърда и здрава. След това започвали да го месят, да го мачкат с крака, ръце и различни устройства – дървени прътове, плугове, тласкачи. Глината се смятала готова за работа, когато се превърнала в хомогенно тесто, което щрака под краката.

Малките керамични флейти

Беларус е известна с невероятно "талантливите" сами по себе си малки сувенирни флейти - свирки. Свирките са направени на принципа на истинската флейта и при вдухване на въздух и закриване с пръсти на страничните дупки се получават цели мелодии.

Формоване на керамиката и глинената посуда

Майсторът грънчар поставял бучка глина в центъра на въртящото се грънчарско колело, намокрял ръцете си с вода и точно центрирайки детайла, тъй като дори лек страничен удар може да унищожи бъдещия съд. По-нататък в средата на глинената заготовка с натискане на палците се прави вдлъбнатина-пробивка и се оформя дъното. Ръцете на майстора грънчар буквално танцували прегръщайки глината, за техния „танц“ се носела в беларуския народ следната мълва : „Песента на ръцете на грънчаря е нежна като песента на славей, тя е галеща като прегръдката на любимия, тя е завладяваща, като силата на женското начало, тя е примамлива, като погледа на жрица – това е песента на ръцете на грънчаря.....“

На следващия етап детайлът се изтеглял в цилиндър с желаната височина. Грънчарите работят, като правило, с двете ръце - едната отвътре, другата отвън. Рамената, между които е разположена стената на цилиндъра, се движат отдолу нагоре. В същото време майсторът постига както увеличаване на височината на цилиндъра, така и постепенно изтъняване на стените му. Традиционно дебелината на стената на домакинските съдове е около 5 милиметра. По време на процеса на формоване ръцете трябва постоянно да се навлажняват с вода, така че да се плъзгат добре върху глината и никога да не пресъхват. От получения цилиндър се оформя предвиденият съд. Първо се определя формата на основата, след което, леко натискайки стените на цилиндъра отвътре, майсторът разширява централната част. По-нататък чрез натискане отвън се оформят рамото и шията. Изработката на съответния съд е завършена чрез формоване на леко удебелен ръб, който завършва изделието. Цялата работа се извършва гладко и в няколко последователни етапа, което гарантира достатъчната здравина на готовите глинени съдове.

Сушене и изпичане

Суровата керамика се суши за 2-3 дни в работилницата, за това под тавана на всяка грънчарска работилница са изградени рафтове от дъски, а при сухо време през лятото такива рафтове може да се видят дори и на улицата. В края на 19 век глинените изделия се изпичали в обикновени домашни пещи или специални пещи с различен дизайн. Такова изпичане на продукцията отнемало много време и изисквало високо умение и прецизност. Значителна част от продукцията често се бракувала.

Методи за обработка на керамиката и глинените изделия

За да придадат на изпечените продукти специални свойства, те се подлагали на допълнителна обработка. Традиционно най-разпространени са парафинирането, попарването, опушването и остъкляването. Восъчната керамика в горещо състояние е покрита със слой пчелен восък. Восъкът затваря порите, което прави такива съдове подходящи за дългосрочно съхранение на голямо разнообразие от течности и продукти. Попарената т.н „на петна“, или „втвърдена“ керамика в горещо състояние се потапя за кратко време в кисел разтвор на ръжено брашно, което води до появата на уникален неповторим естествен орнамент на повърхността и увеличаване на здравината. В древните времена такава керамика най-често се използва за готвене във фурна. Черно-опушената керамика се получавала чрез създаване на опушена безвъздушна среда в пещ, което водило до редукция на желязото и придавала на керамиката синьо-черен цвят и специална здравина. Глазираната керамика се произвеждала в Беларус чрез покриване на повърхността на вече изпечен слой наречен „паливай“ продукт на базата на кварцов пясък, последван от повторно изпичане, при което пясъкът се разтопява до състояние на стъкло.

Майсторът грънчар Константин Василиевич

Наблюдавах го дълго как нежно глади глината, сякаш си говори тайни с нея...Техни си тайни, които никой не трябва да чуе. Той я гали, а тя му се отдава в ръцете....Това беше флирт между Глината и Майстора Константин Василиевич, и съпругата му Олга изобщо не ревнува, защото е рамо до рама с Константин в едно дело от години - глината!

Историята на беларуския Леонардо да Винчи

Майстор керамик от Германович възражда старинния занаят на шарковщинските грънчари

Грънчарската къща е една от атракциите на агрограда на живописния бряг на Дисна. Посетителите със сигурност ще разкажат за бившите собственици на имението Германовичи, епископ Йозеф Сапиеха, Игнат Ширин, който построил църква с изключителна красота, беларуския Леонардо да Винчи - Язеп Дроздович, който е живял и работил по тези места.
Всеки може да се ориентира къде работи майсторът на керамика, като намери с поглед гнездото на щъркел, който се е настанил до къщата. А когато видите керамика на стъпалата, няма да сбъркате, че сте попаднали на точното място. Уникалната керамика е направена от нейния притежател - Сергей Римденок, който някога се е заселил в тази празна сграда, която днес се е превърнала в културна институция. По образование Сергей, учител по рисуване и труд, започва работа в местното училище, а след армията е поканен в музея, а тогавашният директор на музея Ада Райчонок му предлага да се занимава с грънчарство - да възроди този занаят.

В колекцията на музея по онова време е имало много етнографски глинени съдове.

– Никога не съм работил с глина, отидох в Глубокое при местната майсторка Раиса Ивчик, учих при нея. Тя сама е конструирала грънчарско колело, използва и грамофон, и дори мотоциклетно колело. След това посещавах курсове в регионалния център за народно изкуство, си спомнял някога Сергей Римденок, наречен впоследствие беларуският Леонардо да Винчи.

Глината в Германовичи е специална - с ярък червеникав оттенък. Продуктите от него се получават слънчеви и ярки. Веднага бият на очи и привличат внимание. Такива кани, бурета са добри както в интериора, така и полезни в домакинството, защото са много здрави. Майсторът усвоил специална технология – т. нар. „доене“. Глинената кана се изпичала при висока температура, след което се потапяла в мляко и се връщала обратно в пещта. Продуктът придобивал тъмно покритие, което не пропускало вода.

По-близки са ми семплите, традиционни народни форми, но трябва да се занимавам и с моделиране и изготвяне на пано. Хората искат да си вземат сувенири за спомен от посещението в Германович, Шарковщина, отиват на гости после - носят и подаръци. Може и да са дребни подаръци, но пак нещичко си купуват. Изработвам медали с герба на областта, изображението на църквата Германовичи, емблеми за Деня на победата, споделял някога Сергей. Днес този човек е признат майстор, с прякор беларуският Леонардо да Винчи, член на профсъюз, лауреат на Всебеларуския фестивал на изкуствата „Беларус е моята песен“, редовен участник в „Славянски базар“ във Витебск.

Изделията на майстора Сергей се продават по целия свят. Има ги в Русия, Украйна, Литва, Латвия, Естония, Полша, по цяла Европа и дори отвъд океана - в САЩ и Канада.

Ръцете на Сергей изглежда, са предназначени да смачкват, извайват, разтягат този ковък материал върху кръг. Когато формата се появи, се чувства като истински творец, който създава не просто продукт, а радостно слънчево настроение.

Оля Ал-Ахмед, „Славянски базар“ , Витебск, Беларус