В имението на изключителния художник Иля Репин (ВИДЕО)

Имението на великия художник Иля Репин "Здравнево" е изключително красиво и загадъчно място. Ябълките в градината на Репин падат само от поглед. Дърветата дори започват да позират – докоснати от обектива. Такава неописуема енергия: облягаш се на бор - и мобилният ти телефон започва спонтанно да се зарежда. Иля Репин прекарва тук осем лета от 1892 до 1900 и рисува над 40 платна, скици и рисунки

Днес ще ви разходя на 15 километра североизточно от Витебск - до Къщата – музей на Репин в имението "Здравнево". Тук изключителният художник Иля Репин се скитал по дъното на „Девонско море“ и почти е нарисувал „Бурлаците на Двина“. Всъщност защо ли започвам с мистиката. Трябва първо да видим реалността, за да преминем към изкуството и въображението на художника.

Хората казват, че има пробив в земната кора тук. Не намерих научни доказателства за това в интернет. Факт е, че целият бряг на река Двина е покрит с древни слоеве доломит, които са излезли на повърхността. Това са отлагания от горния „девон“, образувани преди 400 милиона години. По това време на планетата царували папрати и земноводни, поне така разказват местните жители. От останките на същества, които се установяват на дъното на морето, се образуват слоевете доломит. И така, ето го - дъното на Девонско море. Можете да свалите обувките си, да наджапате в реката и да се почувствате като древен гущер ...

Като цяло, гениалните художници много добре са знаели как да си подбират местата за отдих и творчество.

Иля Репин прекарва тук осем години от 1892 до 1900 и рисува над 40 платна, скици и рисунки.

Защо художникът през 1892 г. внезапно купува имение близо до Витебск, въпреки че преди това искал за същата цена да купи имение недалеч от Санкт Петербург, остава загадка. Или хората са го харесали, или небето, или самият Репин е усетил нещо "девонско". Да се върнем към историята на покупката. Ето извадка от писмото на Репин: "Земята е топла, хората са разнообразни. Има беларуси доминиращото племе, поляци, литовци и евреи!" Не е лесно да стигнете до Репин. Изненадващо, дори много жители на Витебск никога не са били в имението на Иля Репин.

Някои от мързел, други от липса на любопитство, но основната причина е неудобството на транспортната комуникация. Ние стигнахме организирано, с транспорт от „Славянски базар“, а иначе от автогарата Витебск четири дни в седмицата (вторник, четвъртък, събота и неделя) има автобус "Витебск - Здравнево".

Репин обожавал това място и го е запечатал в снимки и картини

Веднъж Иля Ефимович Репин се снимал с любимото си куче Пегас до един бор близо до къщата. Копие от снимката (вероятно от Сигизмунд Юрковски, който е правил много снимки на Репин в имението си) сега виси в бившата спалня на имението. И така, музейните работници уверяват, че борът на снимката все още расте близо до къщата и до днес.

Близо до този бор мобилният телефон изведнъж започна да се зарежда ...

От спалнята започва нашата обиколка на имението на художника. В дома има шест стаи. Централно място в бившата спалня заема умалено копие на "Казаците" ("Казаците пишат писмо до турския султан", 1891 г.). Без тази картина нямаше да има "Здравнево".
Закупуването на имението става възможно едва след като през 1891 г.

Самият Александър III купува картината за 35 000 сребърни рубли.

Огромни пари за онова време! Творбата е огромна – широка над три метра и половина (оригиналът се съхранява в Руския музей в Санкт Петербург). И Репин я е рисувал повече от 10 години. Това е една от най-известните картини на Иля Репин - "Казаците пишат писмо до турския султан" Темата за запорожките казаци, тормозещи султана в писмо, била близка до художника по много причини.

Репин е роден в Украйна (1844 г., Чугуев, Харковска губерния), знае великолепно украински език и изпитва голямо уважение към този народ.

И така, през 1892 г. Репин купува имение близо до Витебск за 12 хиляди рубли, тоест на цена почти три пъти по-ниска от тази за Запорожец. Имението се наричало първоначално „Софиевка“ - на името на бившата собственичка София Яцкевич. Преди това мястото се е наричало Дровнево. Когато навремето са питали местните в Беларус "откъде сте?" , те отговаряли „От Дравнев“. Възможно е романтичното "Здравнево" да е възникнало от такова фонетично сливане. Във всеки случай новият собственик на имението му осигурява това име. Иронията на съдбата: старата топонимия – Дровнево- ще напомни за себе си през 1930 г., когато съветските власти продават имението "за дърва за огрев". Още преди началото на Великата отечествена война къщата и съседните сгради са жестоко разграбени и унищожени. По това време Репин живее вече във Финландия. Всичко е било унищожено от съветската власт....С годините се запазват няколко копия от скиците за преустройство на основната къща, от 1893 г., от архива на правнуците на художника. Факт е, че Репин е придобил едноетажна и доста порутена къща. След като част от парите му отиват за ремонт на първия етаж, той решава да построи кула върху сградата. Първоначално е замислен триъгълен, готически. Но Репин отхвърлил този вариант. В резултат на което се получава в крайна сметка нещо като върха на шахматен топ. Известно време местните жители наричали къщата на Репин "църква" заради специфичната и необичайна кула, напомняща на камбанария.

В центъра на съседното до спалнята помещение се намира холът, има голяма красива маса. По стените има снимки, картини, препарирана птица. "По-рано къщата била украсена с много препарирани животни. Средната дъщеря на Репин Надежда и синът Юрий идвали тук, за да си отпочинат през лятото и често ходели на лов. Репин пише в писмата до приятелите си, те "Децата бяха тук, просторно им е, тичаха през мократа трева и пушиха махорка".

Копия от творби на художника се пазят в женската спалня, други се намират в музеите.

Работилницата на Репин е била с мото, специфичен лозунг : Напред - светая светих! - пишело на ателието на художника. В него Репин създава повечето произведения от периода от Здравнево. Ателието е на светло място, с три прозореца -два на изток, плюс капандура на тавана. От единия прозорец се вижда т. нар. "наблюдателен хълм". Можеше да се рисува, без да се напуска студиото. „Моето малко хълмче Монблан“, нарича хълма художникът.

В работилницата са изложени само репродукции на творби, рисувани в Здравнево. Известният „Есенен букет“ (1892 г., изобразена е дъщеря му Вера), „Млада дама на разходка сред стадо крави“ (изобразени са и трите му дъщери), „На лов“ (1892 г., средната дъщеря Надежда). Местните селяни я наричали - "панич" - Надежда носила къси прически и обичала да ловува. Но след осем години "паничът" се превръща в красива млада дама ("На слънце", 1900 г.). В ателието в Здравнево е сътворена и известната картина на Репин "Кучето Пегас" (1894). Той е до Надежда на репродукция на известната картина "Лунна нощ" (1896). Това е едно от малкото произведения, които се намират в Беларус в Националния художествен музей. Като цяло работилницата е възстановена по две снимки, чиито копия сега са изложени в имението. Значително място в работилницата заемат репродукциите на произведенията "Косач Литвин" (1897) и "Беларус" (1892). Известно е, че местният селянин Сидор Шавро позирал за "Беларус".

 

„Беларусите са славен народ, трудолюбив, скромен и добродушен“, пише Репин. Изложени са и две икони, рисувани от Репин за иконостаса на църквата в село Слобода, сега село Верховье, където е погребан бащата на художника Ефим Василиевич (1804-1894, прекарал последните две години от живота си в Здравнево). Това са иконите "Христос с чаша" (1894) и "Богородица с Младенеца" (1895-1896). През 30-те години на миналия век църквата е разрушена, но иконите оцеляват и са прехвърлени във Витебския художествен музей, където могат да се видят и до днес. Репин също така е преподавал в имението, учениците му прекарвали нощта тук на широки пейки. Сега в тази стая има копия на произведенията на Странниците. Репродукциите са рени на музея на Репин по време на "Славянски базар". Излизаме на верандата и отново се възхищаваме отгоре на неописуемо красивата гледка - онзи същия бор и "Пегас", липовата алея и овощната градина, а до градината – старото непроменено езерце с водните лилии.

По инициатива на Репин е укрепен брегът – с 400 метра зидария по реката. „Моят кримски насип“, казвал художникът. Но Западна Двина не обича да бъде окована, дори ако това се прави по желание на великите творци. Насипът впоследствие бил отмит.

Недалеч от живописното спускане към реката и самият Репин. Прекрасен паметник - художникът е замислен, седнал на камък. Автор на паметника е известният беларуски скулптор Иван Мишко. Цветя на художника редовно му носят младоженците, избрали "Здравнево" за първите целувки и фотосесии.

Дълги може да са разходките из „Здравнево“. Слезте до реката, отпуснете се на пейките, полюбувайте се на липите и боровете. В близост до котелното помещение - запознайте се с директора на музея-имението Алексей Сухоруков. В работна форма, постоянно на работа.

Той бе така любезен да ми подари книгата за Иля Репин и историята на Къщата-музей в Здравнево, благодарение на която сега пиша този материал.

Спуснахме се към брега на реката Западна Двина.

"Тук хората винаги усещат специална атмосфера. Дали защото това място е "измолено" от художника, или наистина, това е заради проломите в земната кора... Следователно аурата е такава. Но това казват хора. Те се чувстват добре тук и търсят своите обяснения. Елате пак!", ни каза Алексей Сухоруков на тръгване. „Обезателно ще дойда! И отново ще се облегна на боровете и ще се разходим по дъното на Девонско море...“, му рекох аз. Цялата тази красота и особена атмосфера с нотка на мистика ще се помни за дълго.

Борът от миналото

Табели на входа на музейния комплекс на имението Репин предупреждават, че територията се охранява от служебни кучета и че е по-добре да се въздържате от пушене и пиене на алкохол на такова красиво място. Тук, на това място всички разбират за невероятната история на онзи бор от картината на Репин, а енергията на бора до ден днешен зарежда всекиго, докоснал се на него...

Историята

Музеят е създаден на 11 август 1988 г. със заповед на Министерството на културата на БССР като филиал на Витебския областен краеведски музей. Намира се на 16 км северно от Витебск на мястото на имението на художника Иля Ефимович Репин (1844-1930). През 1892-1902г. Репин създава тук картините „Есенен букет“, „Ловец“, „Беларус“, „На Западна Двина. Изгрев”, „Лунна нощ”, „Млади дами на разходка сред стадо крави”, „На слънце” и др.

Комплексът на музейното имение включва главното имение, в което се помещава мемориална експозиция, къщата на управителя, сега тук се намират администрацията на музея и изложбената зала, запазена изба, езерце, алеи от смърч и липа, овощна градина.

Експозиционната площ на музея е 242 m2. Експозицията на къщата-музей представя копия на картини на художника, фотодокументи, битови предмети от XIX-нач. XX век, автентични вещи, принадлежали на семейството. Мемориалната експозиция се състои от 6 зали. В първата зала се разказва за творческия и житейски път на И. Е. Репин преди придобиването на имението „Здравнево“, за историята на покупката и преструктурирането на имението. В следващите две зали се разкрива темата за престоя на художника и неговите роднини във Витебска област от 1892 до 1904 г.: запознаване с представители на местната интелигенция на духовенството, селяни, гости на имението и отразяването на това в произведенията на И. Е. Репин.

В четвърта зала е възстановен интериорът на хола и са представени материали за семейството на художника. Експозицията на петата зала е разположена в ателието на художника и разказва за творческите търсения на Репин и творчеството му от Здравневския период. Експозицията на шестата зала е посветена на престоя в Здравнево на семейството на най-малката дъщеря на художничката Татяна Илинична Репина-Язева (от 1918 до 1930 г.) и историята на имението в последващото време. Експозицията представя копия на снимки, документи, произведения на И. Е. Репин, книги, битови предмети от края на 19-20 век, предмети, открити при разкопки в имението. Музеят провежда активна изложбена дейност в сътрудничество с музеи и организации на Беларус и Русия, организира етнографски празници, музикални вечери.

Предистория

Преди 125 години през май известният художник Иля Репин придобива това имение близо до Витебск. Благодарение на тази „сделка с недвижими имоти“, Беларус има шанс да привлече туристи на мястото, което е вдъхновило Майстора. Репинската "вила" в бившето село Здравнево, само на 15 - 16 километра от Витебск е имението, което е продадено от София Яцкевич. Нейното семейство го притежава от 1836 г. Като цяло имението под различни имена е известно от 1785 г. за което се пазят съответни архивни документи.

„И птицата на щастието е над портите“

На 7 май 1892 г. художникът пише на дъщерята на Лев Толстой, че се намира в Западния край, близо до Витебск. Ето един цитат: „... Много хубаво парче земя придобих... Бях там на 1 май. Топло, зелено, пеят славеи. И не исках да си тръгвам. Привлечен съм: иска ми се да взема брадва, да почистя гората, да възстановя терена близо до къщата, да укрепя насипа, който е безмилостно отрязан от гневната, бурна Двина и т.н. Там! Там!.." В следващото писмо той отбеляза, че работи много малко. Първо започнал да рисува изгрева над реката. Но пейзажът се проваля. След това нарисувал скица с дъщеря си Надя. Тя е в ловна рокля, с пистолет през рамо и "с юнашко изражение" ... Споделил, че започва да прави портрет на другата си дъщеря - Вера. „Тя стоеше в средата на градината, с голям букет груби есенни цветя, с тънка, елегантна бутониера. Беше с барета. На лицето ѝ е изписан израз на усещане за живот, младост и нежност...“

Иля Ефимович отдавна мечтаел за възможността да напусне Санкт Петербург с неговата суматоха и "сурогати за храна и напитки" за лятото. Искал да живее на село „сред природата“. След като император Александър III закупил картината „Казаци“ за 35 000 рубли, художникът получил финансовата възможност да осъществи мечтата си. Защо известният художник купува точно това имение във Витебска област, както вече споменах никому не е известно. Но „галещите разнообразни“ пейзажи, „красивата, но зла и бърза Двина“ предизвикват у него нескрито възхищение. Наистина мястото, избрано от Репин, не е обикновено. Наистина странно място! Освен от красотата на околностите, големият художник останал приятно изненадан от трудолюбието и сърдечността на хората. Престоят в Беларус изпълва живота на Репин с радост от общуването с природата, интересни запознанства, нови творчески идеи...

Тук художникът създава редица картини, включени в съкровищницата на световното изобразително изкуство. Сред тях: "Беларус", "Есенен букет", "На слънце", "Дуел", "Лунна нощ" и други, - продължава музейният служител. Интересно е, че в музея на Исак Бродски в Санкт Петербург се съхранява творбата „Птицата Сирин“. Това е райска птица с глава на момиче... Имението от 108 акра земя към момента на покупката е било в неугледно състояние. През май-юни на текущата 1892 г. Репин съобщава за това в писма до Татяна Толстая. „Гората е ужасно занемарена, затрупана с боклуци и ограбена. Лудата Двина яростно отряза красивите си черноземни брегове. Овощната градина е празна. Покривите на къщата изгниха...”, пише той. За да направи уютна селска къща, Репин неволно трябвал да стане архитект, майстор, работник, бригадир и градинар, това му отнело доста време от рисуването. Иля Ефимович посвети много енергия на подобряването на Здравнево. В центъра на имението е имало стопански двор с плевня, къща за работници и стопанска постройка. По протежение на брега надолу по течението на реката застрояването е завършено от плевни, сеновали, плевник и харман.

За да подобри тази пъстра картина, Репин засажда борове на изхода на главния път. А около градината – алеи от смърч, бреза, леска. От една неугледна дупка направил езерце. В градината е оформена липова алея. Изградено е игрище за крикет. Срещу прозорците на работилницата е излята площадка за позиране. И художникът я нарича хумористично "Монблан". Цялата къща е изградена по скици на художника който става и архитект в този момент, с декорирани тераси, балкони и двуетажна кула с панорамна площадка около последния етаж. Художникът прекарва в Здравнево от май до септември през 1892-1897 г. Репин посещава Здравнево за последен път през 1904 г. След революцията от 1917 г. имотите на помешчиците са разграбени. Но имението на Репин, запазвайки добра памет за художника, селяните не го докосват. През юли 1918 г., за да избягат от глада, най-малката дъщеря на Репин Татяна и нейната дъщеря се преместват от Санкт Петербург в имението.

По искане на селяните в две стаи на имението е разположено училище. И двете Татяни, майка и дъщеря, стават учители в селското училище. През януари 1921 г. е сватбата на внучката на Репин Татяна и Иван. В Здравнево са родени правнуците на Репин: Валентин, Кирил, Галина, Роман. Съдбата на роднините предизвиква дълбока загриженост в Иля Ефимович. Той, живеейки в друго имение - "Пенатите", след 1918 г. се озовава във Финландия. През 1925 г. роднините на художника в Здравнево са изправени пред заплахата от лишаване от собственост и изселване. Призивите на Репин към съветските власти помогнали. И за известно време те спасяват имението и неговите жители.

Но в края на 1929 г. нова вълна от репресии принуждава роднините на художника да поискат разрешение да напуснат СССР. Което те успяват да постигнат през август 1930 г. Преди да заминат, порутената къща е продадена за дърва. Здравнево десетилетия остава запустяло. Реставрацията на имението започва през втората половина на 80-те години. Музеят е основан през 1988 г. Но реставрираната сграда е унищожена от пожар през 1995 г. И само пет години по-късно убежището на Репин отново посреща посетители. Тук често се провеждат художествени пленери, музикални и поетични вечери, народни празници. Тези, които искат спокойствие, уединение, общуване с природата, ще намерят убежище в сянката на липовата алея или на брега на Двина. Тук можете да се докоснете до тайните и съкровищата, вдъхновили великия художник.

Оля АЛ-АХМЕД, Беларус, Витебск, „Славянски базар“, имението на Репин в „Здравнево“

 

На брега на река Западна Двина в имението на художника Иля Репин

Книгата

Някои картини на художника Иля Репин