"Трасформърс: Ера на изтребление" или садо-мазо с роботи

Те са големи. Те са машини. Те взривяват и унищожават разни неща. Те са „Трансформърс“.

Сигурно вече сте разбрали, ако не от медиите, то поне от вашите деца в детската градина, че четвъртата част на роботизираното садо-мазо на Майкъл Бей излиза по екраните. „Тансформърс: Ера на изтребление“ дава на своите зрители, т.е. децата под 16-годишна възраст, всичко онова, което те очакват от един филм за трансформърите. Или иначе казано големи роботи се бият с други големи роботи, в опит да спасят света, като в същото време унищожават всичко по пътя си. „Е, тва вече един наистина як филм копеле“, би казал някой подрастващ пубер, който все още опознава функциите на своите гениталии.

Всъщност на „Трансформърс“ най-добре му приляга понятието готин филм. Той няма претенциите да печели награди „Оскар“ и не иска одобрението на критиката от Кан. Филмът просто иска да изтряска един тон визуални ефекти на екран, които да накарат зрителите му да точат лиги и на следващия ден да се бият в училище с роботизирани мечове, и по възможност да си купят някоя от фигурките на „Хасбро“. Но едва ли можем да очакваме нещо повече от филм, създаден по серия от детски играчки.

Сега сигурно бихте се позаинтересували какъв е сюжетът на филма. На кой му пука какъв е сюжетът? Важното е, че гигантски роботи си разглобяват чарковете един друг, всичко останало е просто жалък пълнеж, по времето, на който да идете до тоалетната или за още пуканки. Реално сюжетът на всеки филм за „Трансформърс“ е точно това. Просто трябва да се измисля някаква първопричина, за да може роботите да започнат да се млатят.

Иначе филмът си има своята голяма звезда в лицето на Марк Уолбърг. Това е перфектния филм за Марки Марк, тъй като на младини се изявяваше като тийн певец. Да, той не можеше да пее, но пък за сметка на това имаше големи мускули. Освен това той никога не е крил, че като малък се е занимавал с крадене на коли, така че на снимачната площадка е имало бая материал, който да му напомня за младините. Иначе актьорските му качества са както винаги постнички и не е чудно, че се е навил да играе в „Трансформърс: Ера на изтребление.“. Това вероятно ще му е първият успешен филм през последните 5-6 години. Трябва обаче да се отбележи, че неговият персонаж далеч не е чак толкова дразнещ, колкото беше персонажа на Шая Лебьоф в предните три филма. Да, правилно сте разбралия, Шая няма да участва в този филм, тъй като кариерата му еволюира. От това да опипва Мегън Фокс в „Трансформърс“, той стигна до почти порнографски сцени със Стейси Мартин в „Нимфоманката“. Как да забрави, че може да е и мъж, че да се върне в ролята на разлигавения тийнейджър, чиито най-добри приятели са огромни роботи.

Сега най-добрият приятел на робота е Марк Уолбърг, който в новия филм поне е забавен и някак си си стои на мястото. Той е консервативният баща, който е готов да кърти метал с глава и да реже мъжки гениталии, за  да защити своята дъщеря. Всъщност основния сюжет във филма, който служи за фон на войната между роботите, са душевните вълнения на Уолбърг, за това как да укроти хормоните на дъщеря си и да запази честта й докато завърши колеж.  Естествено се оказва, че тази мисия е отдавна изгубена, но човекът все още вярва в честта на малкото си момиченце.

Това малко момиченце пък е другият основен елемент от „Трансформърс: Ера на изтребление“. Както знаем в тези филма има два фактора. Големите роботи, които се бият и дългокраката и едрогърда кака, която щука между тях. В този случай тя е изиграна от Никола Пелц. Тя поема по великия път, асфалтиран от Мегън Фокс и Роузи Хънтигтън. Вероятно ще запитате дали тя играе добре? Това няма абсолютно никакво значение. Пелц просто се разхожда с къси шортички, показвайки дълги бедра и давайки материал за ръчно действие на пуберите в киното, след края на света. Мацката е готина и се справя добре с това да пресъздава нестихващ нагон. А за вселената на „Трансформърс“ това е напълно достатъчно. На всичко е ясно, че Майкъл Бей избира главните си актриси, на базата на това, на коя най-добре и стоят късите гащи. Нищо чудно, че след като приключи с „Трансформърс“, Мегън Фокс снима основно второразрядно хоръри. А да , и „Костенурките нинджа“. Пелц не е готина като Мегън, но пък е по-яка от Хънтингтън, чиято уста така и не ми се понрави. Тя просто тича полугола насам натам, крещи на татко да я спаси и се опитва да се усамоти с гаджето си, което баща й естествено не харесва. В образа на гаджето влиза Джак Рейнър, който е нещо като по-мъжествената версия на образа на Шая Лебьоф. Него също го е шубе от роботите, обаче излиза срещу тях, за да спаси гаджето си. И общо взето това е. Той просто седи там, за да има кого героят на Марк Уолбърг да храни и бъзика.

Истинско попадение е образът на Стенли Тучи. Той играе една извратена версия на Стив Джобс. Тоест учен-перфекционист, опитващ се да създаде свои собствени трансформъри. Той е ексцентричен, нервен, саркастичен и гологлав. Въпреки това в себе си носи и добро, защото няма как да петним паметта на Джобс. А образът на Тучи си е пародия на самият Стив Джобс, което определено е интересно за наблюдение.

Най-важното за филма си е на високо ниво. Става въпрос за специалните ефекти разбира се. Виждаме красива анимация, много взривове и кървави баталии. Все пак Майкъл Бей режисира този филм. Ако някой очаква от Майкъл Бей да му поднесе сърцераздирателна драма със сюжет, въздействащ директно на човешката душа, е сбъркал адреса. Бей обича експлозиите, анимацията и голите женски бедра. Той е злият брат близнак на Стивън Спилбърг. Спилбърг също си пада по подобни изпълнения, но поне се опитва да завърже малко по сложен сюжет. При Бей място за сюжет няма, там има само въргал, огън и сълзи. На Спилбърг изглежда това му се харесва и продуцира с удоволствие филмите на своето протеже. Майкъл е създал екшън, който е радост за окото, като всеки един ефект е внимателно изпипан и прекрасно показан. Той се е постарал да се възползва от 3D  технологията, но сякаш не достатъчно. Има някои интересни ефекти, но липсват нещата, които да ви спрат дъха, а в този филм има сцени, които просто си плачат за по-добро пресъздаване на 3D.

Докато гледате филма може да останете с впечатлението, че той е по-дълъг от необходимото. Просто следват екшън сцени, след екшън сцени, без да има изгледи за финал. Това се дължи основно на последните 40 минути, в които действието се развива в Хонк Конг. Явно създателите на филма са се вдъхновили от „Железният човек 3“.  За излизането на филма на китайския пазар неговите създатели бяха създали специални сцени, свързани с Китай, благодарение на което, само от там лентата изкара близо $ 60 млн.  Големите роботи пък направо си кацат в Китай, безмилостно разрушавайки Хонк Конг. И на края идва най-якото. Появяват се диноботите. Роботизираните динозаври ни бяха обещавани още преди излизането на втората част на поредицата, но сега те са тук, ръфащи парчета желязо от десептикони. Какво повече може да иска скротумът на един тинейджър?

Като за финал „Трансформърс: Ера на изтребление“ е универсалното забавление за вашите деца. Той е своеобразно садо-мазо между роботи, които си режат крайниците и разглобяват чарковете. Всяко дете би искало да се хвали в училище, че е гледало нещо подобно. Ако вие сте любители на възвишеното кино, докосващо душевните ви сетива, то този филм не е за вас. Той е просто един спектакъл, който да ви запълни времето, докато си ядете пуканките. Този спектакъл обаче е наистина добре направен и ако искате да заведете гаджето да види нещо „готино“, може да го заведете на „Трансформърс“, ако не сте си взели виаграта  разбира се.