Мастилата за татуиране се натрупват в лимфните възли

Пигментите, които съдържат мастилата и тушовете за татуиране, остават за дълго в лимфните възли, а понякога и за цял живот. Веднъж попаднали в тялото ви те пътуват във вътрешността му под формата на наночастици и се загнездват в лимфните възли, се съобщава в ново проучване, проведено от учени от Германия и европейския синхротрон ESRF в Гренобъл (European Synchrotron Radiation Facility), което наскоро беше публикувано в изданието Scientific Reports.

За направата на татуировачни бои се използват различни видове пигменти хирургически микрогранули, растителни, органични и минерални пигменти, които по различна степен влияят на организма.

В ново проучване, за първи път са получени аналитични доказателства за транспортирането на различни примеси органични и неорганични пигменти и токсични елементи. Друг аспект от изследването е задълбочено проучване на пигментите екс виво (от латински: Еx vivo "извън живото" се използва в сферата на експериментите или измерванията и означава, че те са направени в или върху тъкан от организъм във външна среда с минимално изменение на естествените условия — бел.ред.) в татуираните тъкани.

Технологията за нанасяне на татуировки в основата си не се е променяла от хилядолетия — както древните племена, така и в съвременните студиа, тя представлява вкарване с игла на оцветител дълбоко под горните слоеве на кожата. Тук мастилата, а заедно с тях и всички видове замърсяване, остават в продължение на години — докато собственикът им не реши да ги отстрани.

"Когато някой реши да си направи татуировка, често много внимава дали избраният салон използва стерилни игли. Никой обаче не проверява химичния състав на пигментите, но нашето изследване показва, че може би трябва", обяснява Хирам Кастило, един от авторите на изследването и учен в ESRF.

Всъщност малко се знае за потенциалните примеси в пигментите, които се прилагат на кожата. Повечето мастила за татуировки съдържат органични пигменти, но също така включват консерванти и замърсители като никел, хром, манган или кобалт. Освен сажди, втората най-честа съставка, използвана в мастилата е титановият диоксид (TiO2), бял пигмент, който обикновено се прилага за създаване на нюанси при смесване с оцветителите. Бавното зарастване, както и зачервявания и сърбеж на кожата, често са свързани с белите татуировки и по този начин с използването на титанов диоксид.

Учените са успели да получат много ясна картина с помощта на рентгенови флуоресцентни измервания на местоположението на титановия диоксид, след като попадне в тъканта.

Въпреки че големите частици (с размер до микрометър) остават в кожата, малките наночастици се транспортират до лимфните възли. Това може да се случи за сметка както на пасивен транспорт — чрез кръв и лимфния поток — така и активно — вътре във фагоцитите, които абсорбират частиците на багрилото.

Оставайки в лимфните възли в продължение на години, а може би дори за цял живот, те могат да причинят редица неприятни ефекти — от възпаление и подуване на лимфните възли до промени в околните тъкани.

В свое изследване, проведено миналата година, Европейската агенция по химикали предупреди, че мастилата, с които се татуират милиони хора по света, увеличават риска от рак и най-опасните трябва да бъдат забранени. Според констатациите на експерти, някои тушове могат да предизвикат проблеми с кожата — от алергични реакции до остър сърбеж, които продължават с години.