Как се стимулира въображението на децата чрез рисуване?

От 21.03. до 31.03.2024 г, по инициатива на Народно читалище „Алеко Константинов 1897“, ще се проведе изложбата „Фантастични светове“. Тя ще се организира в партньорската галерия „Контраст“ и ще включва оригинални графики на илюстрациите на книгата за деца и юноши "Филип и пясъчният кораб" на художничката Станислава Гетова, както рисунки на учениците от школата по рисуване „Смокини“ към НЧ „Алеко Константинов 1897“. Творбите на децата ще са интерпретации по текстове от фентъзи историята. Замисълът на проекта е да се постигне симбиоза между визуалното творчество и литературата и най-вече - приобщаване на широк кръг деца и младежи към изобразителното изкуство.

В интервю с нас художничката Станислава Гетова ни разкри много интересни неща за рисуването, творенията си, провокирането на детското въображение.

Как дойде вдъхновението ви за “Филип и пясъчният кораб”?

Идеята на книгата дойде преди доста години, може би най-малко 7 или 8, като си преглеждам архива с илюстрациите. Преди това бях само илюстратор на детски книги, предимно на американски автори. Видях, че много от тези книги бяха добре написани, на едно ниво, което можех определено да покрия и си казах защо да не създадем цяла книга. Винаги са ме вълнували проблемите на юношеството. Така и избрах темата за това как да намериш себе си в този свят, своето място. Момчето Филип, който е главният герой, приключенствайки, преминавайки през различни перипетии, малко по малко намира кой е той - какво обича да прави, какви са нещата, които иска да преживее и постигне.

От друга страна и като художник, и като читател, най-много ме вълнува вътрешният свят на човека, психологията. Искаше ми се да напиша книга, в която, разказвайки различни лични истории, във фантастичен и увлекателен сюжет, да открием себе си в героите и да си отговорим на някои въпроси за живота.

В този момент имахте ли някакво вдъхновение?

Аз винаги имам вдъхновение, може би и затова съм творец. Постоянно съм провокирана от събития, които ми се случват. Бих желала всички тези впечатления да ги облека в изкуство. Смятам, че историите променят хората и ни сплотяват.

Книгата има ли прототип?

Винаги съм си мислила, че героят Филип е едно събирателно на моите впечатления и неща, които съм преживяла в моите юношески години. Това е отправната точка. След това са се натрупали много други впечатления от други хора и размисли за живота, и въпроси, които са ме вълнували в дадения момент.

Книгата има няколко основни героя - Филип, 14-годишен, който преживява смъртта на дядо си. Той се спуска да търси вълшебна риба, която да помогне на изцелението на болния му дядо, от което се сблъсква с приключения, хора и фантастични същества. Дядо му умира, но оттук започва неговата трансформация и събуждане. Прототипът е човекът, който преживява драма, но започва своята промяна и намира своето ново място.

Защо точно “Филип и пясъчният кораб”?

Интуитивно е избрано. Филип е известно гръцко име, хареса ми и интуитивно го избрах, както и повечето имена в книгата. Както е казано в интервю за книгата “Приказка без край” - имената правят историята да звучи по-истинска. През цялото време съм се стремяла да звучат вплетени в историята.

Вие сте преподавател по рисуване. Откога сте в школата на читалище “Алеко Константинов 1897”?

В читалището съм от година и половина. Партнираме си чудесно и съм им страшно благодарна, защото ми гласуваха доверие като художник и учител по рисуване. Работим по различни проекти. Те са изключителни в това да подкрепят таланти и да бъдат средище за всички, които имат желание да се докоснат до съвременната култура. Невероятно доверие ми гласуваха и за този мой проект - изложбата в галерия Смокини.

Защо е полезно рисуването за децата? То е едно от многото видове изкуства. С какво изобразителното изкуство ги обединява?

Ще ви дам пример. Деца, които идват при мен и имат желание, но не могат да се концентрират дали заради телефон или нещо друго. Когато те започнат да рисуват и са постоянни в това, в тях виждам голяма промяна. Първо, нивото им на концентрация се увеличава в пъти - това е толкова важно в съвременния свят, защото, ако можеш да се концентрираш научаваш нови неща, запомняш, създаваш. При по-малките деца чисто двигателно, рисуването им помага да си отпуснат ръката, оттук и отпушат канала на творческото мислене. Да преминават преградите, които ги стягат и да покажат какво чувстват и мислят. Не на последно място, резултатите, които получават радват и тях, и родители им. Насърчават ги да не се отказват, да са търпеливи, да имат самочувствие, защото, когато приемеш своята творба, ти показваш на околния свят кой си ти.

Какво е мнението Ви за читалищата в страната?

Има възраждане на читалищата, което идва не толкова от държавните институции, а от местните общества. Колкото повече един район е с будни хора, толкова повече читалището става още по-културно средище. Моят поглед е върху район Оборище в София, където се намира читалище “Алеко Константинов 1897”. То се възроди пред очите ми. Хората, които управляват читалището желаят то да се възроди и влагат много енергия, честност и отдаденост. Така и резултатите идват. Цялата инициатива с изложбата е, защото искаме да наберем средства и за читалището, като част от продажбата на книгата и картините ще отидат за него. Читалището се занимаваше със събиране на нови учители, изграждане на добра система за развитие на отделните школи. Там, където има работа заедно и желание за развитие, нещата се случват.

Колко важни са дейностите на читалище “Алеко Константинов 1897” за децата?

Дейностите в читалището са изключително важни. Първо за общността, за район Оборище, но и за града, защото дейностите са насочени към образование и култура. Към развитие не само на подрастващите, но и на хората от общността. Имаме прояви като клуб на художника, писателски събирания, прожектиране на филми, театрален клуб и още интересни. То е културно средище, което създава култура и културни хора. Както се казва, да бъде с тях през целия им живот, техен дом, където винаги могат да се върнат и да предадат доброто нататък.

Имате ли бъдещи общи планове с читалището?

Имали сме различни инициативи. Тази дейност с книгата ще е едно продължение. Тя самата ще продължи по-дълго във времето. След изложбата ни се иска книгата да бъде разпространявана, ще правим четения в библиотеки и други места. Като говорих с моя редактор на книгата помислихме, че е добре да се чете от деца и родители, защото е психологична. Четейки, децата ще могат да задават въпроси и ще се получи добра дискусия. Често се е случвало да не знаем как да преодолеем проблемите от ежедневието и от юношеските години. Тази книга ще бъде повод да говорим за тези неща и родителят да намери връзка с подрастващото дете. Книгата може би ще има и продължение.

По повод реновирането на тези средища, колко е важно то?

Трудна е битката ни за това читалището да се реновира. Държавата помага, но са ни нужни много средства. Ние се опитваме да организираме различни събития, за да може повече хора да пожелаят да помогнат. Да ги убедим, че има смисъл да се инвестира в такова обществено средище. То мултиплицира към младото поколение, но и издига цялата ни общност към други висоти. Хубаво е да се включват повече хора, защото и промените стават по-бързо и подкрепата е нещо добро.

На повечето хора е известно, че в тези читалища помагат доброволци. В техните ръце ли е всичко?

Много често ми се е случвало някой да ми каже “Добре, обаче държавата какво прави?”. Прави сме да питаме държавата какво прави, но също толкова важно е да питаме ние какво правим за обществото. И най-перфектното държавно управление, не може да създаде този свят, който ние искаме като общество. Доброволчеството трябва да стане част от нашия характер. Ти изискваш от държавата, но ти трябва и с нещо да допринесеш. Започваш да си задаваш въпроса, не само държавата какво прави, но и “Аз какво правя?”. Това читалище всъщност е създадено от общността, не е построено от държавата, разбира се, помагала е. Всеки е участвал с доброволчески труд. Когато държавата вижда, че обществото иска и се бори за нещо, тогава и тя е склонна да инвестира. Също, когато държавата не вижда инициативност, няма въпроси към нея, тя не обръща внимание.

Всичко това е личностно израстване. Дай нещо малко от себе си. Някакси ще е хубаво да стигнем до това разбиране.

Разкажете ни за събитието, което е 2в1 изложба и книга, с няколко думи.

На 21-ви април в галерия Контраст ще бъде представена изложбата “Фантастични светове” и представяне на книгата “Филип и пясъчният кораб”. Графиките са илюстрации към книгата, а книгата е детско юношески жанр. Всеки ще може да чуе повече за нея, както и ще може да си закупи книга и картина. По този начин ще подпомогне на читалище "Алеко Константинов 1897". Надяваме се, че ще се получи наслада на хубава културна проява.