Времето в утробата и раждането предопределят целия ни живот

Едва ли са много хората, които биха за замислили за този период от живота си. Времето, прекарано в майчината утроба, раждането им на този свят, първите мигове, контакти с мама и външния свят, усещания, впечатления, емоции.

• – Имаме тази фантомна болка във врата (или другаде);
• – Избягваме физическа близост с други хора;
• – Имаме някакъв вид фобия;
• – Трудно ни е да започнем или довършим начинание;
• – Страдаме от астма/екзема;
• – Носим очила от най-ранна детска възраст;
• – Страдаме от хранително разстройство или паник атаки;
• – Обект на насилие сме – жертви.

Всъщност, списъкът може да е дълъг, почти безкраен. И, вярвате или не, но причината за всички тези състояния и особености може да датира от вашето раждане, от 9-те месеца в корема на мама, и дори още по-назад – от самото зачатие!

"Как е възможно това ли? Ще открехна за вас вратата към тази непозната територия, а от вас зависи докъде ще стигнете в пътешествието!

Нека започнем от там, че всичко е енергия. И всяка енергия е съзнателна. Всеки носител на енергия/съзнание/информация на свой ред общува двустранно със заобикалящите го носители на енергия/съзнание/информация. Години наред бе смятано погрешно, че ембрионът или пък невръстното бебе нямат съзнателност, усещания, не усещат болка, не чувстват, не разбират. Мислим си, че ембрионът все още не е важен, той е неразвит, няма развит мозък и сензорика. Всъщност, не само че са съзнателни още от момента на зачеването, но малките бебета чувстват болка 4 пъти по-силно от възрастния човек! Всички твърдения в този материал се базират на научни изследвания и са доказани факти, пише jenatadnes.com. (Онази малка част, която говори за душата, е базирана на знание, което съвременната наука все още е неспособна до докаже) .

Но нека се върнем още по-назад. Още преди зачеването. От онзи етап на свързаност и единение, където единственото, което познаваме, е усещането за сливане с цялото. След това обаче започва приключението, наречено „Живот на планетата Земя“. Това отделяне от сладката цялост само по себе си е травмиращо. Но тогава душата намира нов дом и ново усещане за цялостност. С мама. Все още няма усещане за себе си, но има усещане за мама. Всъщност, това усещане е толкова силно, че тялото на мама, емоциите на мама, мислите и преживяванията на мама се превръщат в мен. Аз съм мама. Толкова е просто – бебето в утробата няма усещане за собственото си тяло и идентичност. То приема всичко онова, което чувства и през което минава мама, за свое.

Ембрионът вижда света по начин, по който го вижда майката, и реагира с нейните емоции и реакции – точно така, както го прави и тя. Каквото преживява майката – абсолютно същото преживява и ембрионът, в пълния му спектър и сила!

Майката не предава към бебето си само хранителни вещества, а още и информация. Доказано е, че пренаталният период оформя интелектуалните способности на бебето в следното съотношение: 48% от гените и 52% от средата. Минимум 52% от вашето съзнателно същество се оформя от мислите, чувствата, настроенията, емоциите, преживяванията, вярванията, убежденията на вашата майка.

Доктор Брус Липтън казва: „Ембрионът се осланя на това, което усеща чрез майка си, и адаптира физиологията си спрямо това, което вижда. Ако тя живее в страх, няма да предава на плода хормони на растеж, а хормони на страх и защита. Това така ще промени генетиката и физиологията на този плод, че когато се роди, това дете ще е програмирано да живее в страх. Простият факт, който науката доказва, е, че „недоразвитият” ембрион е напълно съзнателен, и адаптира, и изгражда биологията си на базата на възприятието, което преживява. До такава степен е определящо какво преживява ембрионът през тези 9 месеца, че в този период се залагат „бомби със закъснител” като рак, сърдечносъдови заболявания, висок холестерол, хранителни разстройства в зряла възраст.

Когато някой от родителите не иска това бебе, то знае. Когато зачатието му е нежелано или скалъпено с някакви задни цели, то знае. Когато майката се страхува, когато родителите не се обичат, когато навън се случва нещо страшно – то знае.

Представете си с какви евентуални проблеми би се сблъскало едно дете, което:

• – е заченато „по случайност”
• – не е било желано, то е „грешка”
• – правен е опит/обмислян е аборт (това е директно застрашаващо живота)
• – майката и бащата са се карали непрекъснато
• – майката е била непрестанно под напрежение и стрес/страх/несигурност
• – майката се е чувствала необичана/нежелана/неприета
• – майката (и бащата) са преживели голяма травма
• – бащата е изоставил майката
• – майката е поемала токсични вещества – алкохол, храна, медикаменти и т.н. и е имала токсични емоции.

Ще ви дам един пример. Това е историята на г-н Х. Ето събитията, придружаващи неговата поява на бял свят:

– Бащата умира, когато той е на 4 месеца в утробата.

– 12-годишният му брат умира, когато е на 6 м. в утробата.

– Майката прави неуспешен опит за аборт и самоубийство.

– Веднага след раждането дават бебето на вуйчото.

– Връща се да живее при майката на 3 г.

– Насилван е психически и физически от доведения баща.

– Връща се при вуйчото на 8 г.

Изключително травмиращ начин да се появиш на бял свят, нали? Сигурна съм, че вече сълзите напират в очите ви, състрадавайки на това клето дете. Каква тежка информация се е запечатала в него, докато се е оформяло. Какъв ли е бил животът му? Името му е Саддам Хюсеин.

Ето как протича едно обичайно съвременно раждане:

1. Още с първите контракции или изтичане на водите жената тича в болницата.

2. В болницата бива подложена на редица прегледи и манипулации, вариращи от дискомфортни и болезнени до унизителни.

3. Задължително на жената се влива коктейл от медикаменти с различна цел (забързване на процеса на раждане, забавяне на процеса на раждане, обезболяване и т.н.). Забързването на раждането го прави екстремно болезнено, лишавайки тялото от възможността да се нагоди постепенно към процеса, а забавянето и обезболяването често дрогира до безчувственост. И понеже отделя жената от усещанията ѝ за тялото, родилният процес спира. И понеже родилният процес спира, се налива още изкуствен окситоцин, който да забърза раждането.

4. Екип от медици непрекъснато проверява неща като разкритие, пулс и прочие биологични маркери. Използва се грубо „пребъркване” отдолу, пристягане с колани, притеснително вслушване в тоновете на бебето на монитора.

5. Унизителни, манипулативни и заплашителни коментари от медицинския екип далеч не са рядкост.

6. В ситуация на екстремен стрес, страх, болка, невъзможност да усети тялото си, ярки светлини и чуждо агресивно присъствие жената трябва да роди. В света на бозайниците (какъвто несъмнено е и човекът) раждащото животно се усамотява, търсейки тихо, безопасно, тъмно и самотно местенце, където да роди необезпокоявано. Ако обаче се появи чуждо присъствие, хищник, каквато и да било заплаха, тялото веднага използва хормон, с който спира процеса на раждане. До следващия момент, в който животното се почувства отново в безопасност – раждането започва отново.

7. Жената е принуждавана да ражда в легнало положение, което затваря родовите пътища и прави раждането изкуствено затруднено и болезнено. Нормално би било да е в клек или всяка друга позиция, която разтваря родовия път и се ползва от земното притегляне. Но това е крайно неудобно за лекарите.

8. Често жената не може да роди естествено, затова, кога спешно или планирано, детето се ражда с цезарово сечение. Биологично заложеният от природата път, който бебето трябва да извърви само, не успява да се осъществи и то бива буквално измъкнато от корема на мама

9. Ако все пак естественото раждане продължи, често се намесват агресивни инструменти като вакуум, форцепс (едни големи и неприятни щипки хващат главата на бебето и болезнено го измъкват навън), скачане и натискане на корема на жената.

10. Дори няма да описвам всички възможни усложнения като омотана пъпна връв около врата, засядане в родилния канал за дълго време, чупене на кости…

Това дори не е подробно описание, но дава идея какво се случва в родилните отделения. И дори всичко това да не се случи, то всяко раждане крие неизброими начини бебето да преживее стрес и този стрес да остави отпечатък върху физиологията, емоционалния му свят, убежденията и моделите, които отпечатвайки се в подсъзнанието, ще формират поведението, себеосъзнаването и справянето със заобикалящата среда.

Освен самия процес на раждане от изключително голямо значение е и начинът, по който започва пътешествието на новото същество в света навън.

Помните ли, че бебето няма усещане за собствена идентичност – то възприема себе си чрез майката. Усещането за отделеност след раждането е нещо ново и застрашително. Цели 9 месеца е било част от майката, а сега изведнъж идва това ново усещане за отделеност, за самота, изолация. Първите 45 минути са от критично значение да бъде изградена връзка, свързаност между мама и бебе. Ето защо е толкова важно още в първите минути бебето да бъде сложено на гърдите/корема на майка си. Да усети контакта кожа-кожа. Да се вгледа в очите на майката. Бебетата са създадени съвършени – те виждат точно на такова разстояние, колкото е от гърдите на мама, до очите ѝ. И веднага разпознават лицето! Тази връзка е толкова важна, както нищо друго, което може да направи майката в следващите години. Тя има отношение както към свързаността на детето с родителите, така и с усещането на ласка, безопасност, любов, обгриженост, така и с чувството за себестойност, самочувствие, емоционална интелигентност на порасналия човек. Тя създава важни невронни пътища, които полагат основите на моделите на поведение занапред. И пробужда майчиния инстинкт.

Бебето също така няма усещането и знанието за линейното време. То не разбира, че има сега, след малко, утре и другата седмица. То не разбира, че мама за малко е излязла от стаята и след 5 минутки ще се върне. То не разбира, че временно е в това студено креватче, а утре ще бъде в ръцете на мама. За него всеки момент е сега. И ако в този момент бъде физически отделено от мама, то приема това като непосредствена физическа заплаха за живота си. Неотговарянето на плача на бебето (който е единственият му начин за общуване и изразяване), ясно формира убежденията. Няма смисъл да изказвам чувствата си, никой не го е грижа за мен, няма кой да откликне на нуждите ми”.

Друга, много важна подробност, се крие отново в експеримент на Брус Липтън. Единична сърдечна клетка в лабораторен съд пулсира известно време и бързо умира. Ако обаче сложим две сърдечни клетки, тяхната пулсация се поддържа взаимно и те живеят. Изключително важно е бебето да бъде във физическа, непосредствена близост до майка си (или пък таткото), за да могат двете сърца да усещат ритъма си. Докато се установи стабилен сърдечен ритъм (9 м.), е от голямо значение бебето да бъде близо до сърцето на мама, синхронизирайки се с неговия ритъм. Ето още една гледна точка за това колко е важно и благодатно носенето на бебето в слинг, практикуването на съвместно спане с бебето и прочие практики, характерни за родителството, основано на връзката. В следващите месеци мозъкът на бебето ще продължава да се развива и начинът, по който ние реагираме и се отнасяме към него, ще му подава информация, на база на която мозъкът ще се развива по един или друг начин.

– Пъпната връв се отрязва на мига, лишавайки бебето от цялата полагаща му се кръв от плацентата и стволовите клетки в нея;

– Бебето бива отнасяно веднага надалече от майката, оставяно с дни в някакво общо отделение;

– Поставяне на гърдите и установяване на връзка е нещо непознато, не се практикува и се посреща с насмешка от медицинския персонал;

– Често недоносено бебе остава с месец(и) в кувьоз;

– Бебето бива подлагано на всевъзможни манипулации – бодат го в петичката, за да инжектират изкуствен вит. К, вземат се кръвни проби, вливат му се медикаменти, слагат му се лютиви капки в очите;

– Бебето получава веднага няколко ваксини. Тоест – токсичен коктейл от няколко болестни щама, в комбинация с алуминий, живак, увредена генетична информация – директно в кръвния поток! Започвам да си мисля, че автоимунните заболявания започват от тук…;

– Стои с часове в някакво общо помещение, съдирайки се от рев, заедно с още десетки като него, докато медицинският персонал казва „Хайде сега, какво толкова му се връзваш, нека пореве малко, нищо няма да му стане, не го оставяй да те манипулира още от сега”;

– Вкъщи обикновено спи в кошарка, прилично далече от мама и тати, за да не ги безпокои;

– В повечето случаи се храни от шише, защото „мама няма кърма“.

Добрата новина е, че всичко това е обратимо. Да, то оказва влияние върху целия ви живот понастоящем – върху физическото ви тяло, върху психиката, върху себеусещането, върху емоциите, възможностите да се реализирате професионално, да създавате партньорства и връзки. Но това е обратимо."

Чрез метода на Шарън Кинг „Пренареждане на Матрицата на Раждането” всички тези травматични и неосъзнати моменти могат да се отработят и пренапишат в подсъзнанието. Нищо че не ги помните! Не се и очаква да имате съзнателен спомен за тях. Те са дълбоко вкоренена и скрита подсъзнателна програма, за която обикновено не подозирате. Но подсъзнанието знае. Ако сме пропуснали онзи важен момент на свързването, можем да се върнем и да го пренапишем. Ако раждането ни е било травматично и не сме започнали по най-добрия начин живота на тази планета, можем да се върнем там и да променим всичко. Дори един спонтанен аборт може да има отношение към наши предишни преживявания – операции, страхове и нашето собствено раждане. Болката и повторната травма от подобна загуба пък на свой ред има нужда да бъде изцелена и трансформирана, защото създава предпоставки за още травмиращи преживявания в бъдеще и още повече – залага бъдещи травматични предпоставки за следващото заченато дете.

Шарън казва за своя метод „Пренареждане на Матрицата на Раждането”: “Той е подходящ за всеки, който някога се е раждал”.

Не е ли прекрасно, че можем да се върнем толкова назад в самото начало? Да направим рестарт. И сами да поставим едно ново, магическо начало.

Източник: struma.bg