Гените или начинът на живот: Какво всъщност определя колко дълго ще живеем?

Продължителността на човешкия живот зависи от множество фактори – гени, начин на живот, околна среда, хранене, ниво на стрес и още. Дълго време учените вярваха, че генетиката играе ключова роля в определянето на дълголетието. Но ново мащабно изследване, публикувано в Nature Medicine, поставя тази теза под съмнение и очертава нова, по-оптимистична перспектива.

Според британски учени най-голямо влияние върху продължителността на живота оказват околната среда и начинът на живот – а не наследствеността. Генетиката има едва 2% дял в общия процес на остаряване, сочи анализът.

Изследователите използват данни от биобанка с медицинска информация за стотици хиляди души – включително генетични профили, здравни досиета и данни за начина на живот. В изследването участват и близо 50 000 души, чиито кръвни проби са подложени на т.нар. протеомно профилиране – метод, който анализира промените в белтъците и позволява да се определи биологичната възраст на индивида, т.е. реалната скорост, с която тялото старее на молекулярно ниво.

Учените оценяват над 164 различни фактора от средата, като включват социални условия, навици, ниво на образование, влияние от детството и генетични маркери за различни заболявания.

Резултатите изненадват дори самите изследователи: екологичните и социалните фактори обясняват 17% от разликите в продължителността на живота, докато генетичните фактори – само 2%.

Очаквано, възрастта и полът обясняват около половината от разликите, но най-голямата изненада е, че именно нашият начин на живот има по-голямо значение от наследствеността.

Проучването също така разкрива, че различни комбинации от фактори влияят върху различни заболявания. Например:

Болестите на белите дробове, сърцето и черния дроб се влияят най-силно от околната среда.

Генетиката има по-голямо значение при рак на гърдата, яйчниците, простатата и деменцията.

Сред най-силните рискови фактори, които увеличават вероятността от преждевременна смърт и ускорено остаряване, се нареждат:

• Тютюнопушене
• Социално-икономически статус
• Ниска физическа активност
• Лоши битови условия
• Други зависимости

Изследването установява и няколко изненадващи връзки. Например, по-висок ръст на 10-годишна възраст е свързан със съкратена продължителност на живота – факт, за който учените все още нямат обяснение. По-високо тегло в детска възраст също се асоциира с по-кратък живот.

Допълнително, ако майката е пушила по време на бременността или в ранните години на детето, това също се отразява негативно на бъдещото му здраве и дълголетие.

„Резултатите ни дават надежда – оказва се, че животът, който водим, има по-голямо значение от това с какви гени сме се родили. Добра новина – освен ако разчитате добрата генетика да свърши цялата работа вместо вас“, казва д-р Хасан Вали, доцент в Университета Дийкин и съавтор на изследването.

Най-голямата изненада за учените: липса на връзка между храненето и биологичното остаряване. Това противоречи на дългогодишни схващания, че диетата има решаваща роля в превенцията на хронични заболявания.

Изследването показва, че здравословното остаряване е по-тясно свързано със социални фактори като приходи, жилищни условия и професионален статус – аспекти, които често не са под контрола на индивида.

„Данните потвърждават нещо важно: макар да можем да наследим определени рискове, това как се храним, движим и взаимодействаме със света около нас има далеч по-голямо значение за това колко здрави ще бъдем – и колко дълго ще живеем“, обобщава д-р Вали.