Учени откриха специална функция в мозъка, която ни различава значително от приматите

Учени отдавна се опитват да разберат човешкия мозък, сравнявайки го с мозъците на други примати. Въпреки това все още остават неясноти около въпроса какво точно прави човешкия мозък уникален спрямо този на най-близките ни роднини.

Ново проучване прави значителна крачка напред в тази посока, използвайки различен подход – сравнение на вътрешните мозъчни връзки.

През Викторианската епоха палеонтологът Ричард Оуен погрешно твърди, че човешкият мозък е уникален, защото единствено той съдържа малка област, наречена hippocampus minor. Това според него означавало, че мозъкът ни е несвързан с този на другите животни.

Оттогава сме научили много за устройството и функциите на мозъка, но и до днес има още много за изучаване.

Повечето изследвания, сравняващи човешкия мозък с други видове, се фокусират върху размера на самия мозък, спрямо размера на тялото или различните мозъчни региони помежду си. Размерът обаче не разкрива вътрешната организация на мозъка. Например, мозъкът на слона има три пъти повече неврони от човешкия, но повечето от тях са концентрирани в малкия мозък, а не в неокортекса, който се свързва с човешките когнитивни способности.

Доскоро изследването на вътрешните връзки в мозъка беше много трудно. Но развитието на съвременните техники за медицинско изображение (MRI) позволи детайлното им изследване без вреда за животните.

Екипът използва публично достъпни MRI данни за бялото мозъчно вещество – влакната, които свързват различните части на мозъчната кора. Комуникацията между мозъчните клетки протича именно по тези влакна, което е енергийно скъпо и поради тази причина мозъкът на бозайниците има относително малко на брой, но много добре развити централни връзки.

Връзките на всяка мозъчна област разкриват много за нейните функции. Всеки регион притежава уникален „отпечатък на свързаност“.

В новото проучване учените сравняват тези отпечатъци между човешкия мозък и мозъците на шимпанзе и макак.

Шимпанзето е най-близкият жив роднина на човека, а макакът е най-изследваният в науката примат. Така учените успяват да разберат не само кои части на човешкия мозък са уникални, но и кои са наследени от други примати.

Предишни изследвания се фокусират върху челния (префронталния) кортекс, свързан със сложното мислене и вземане на решения. Новото проучване потвърждава, че префронталният кортекс при човека има уникални характеристики, особено в сравнение с макака.

Но основните разлики се оказват не в челния кортекс, а в темпоралния лоб, разположен зад ушите. Тази зона отговаря за дълбоката обработка на зрителна и слухова информация.

Мозъкът ни е адаптиран за по-сложни социални взаимоотношения

Най-значителното откритие е свързано с така наречения arcuate fasciculus – влакна, свързващи челния и темпоралния кортекс, традиционно асоциирани с езиковата обработка при хората. Въпреки че почти всички примати притежават arcuate fasciculus, той е много по-голям при човека.

Учените установяват, че ролята му не се ограничава само до езика – тези мозъчни области участват също в интегрирането на сензорна информация и сложното социално поведение. Това показва, че човешките когнитивни способности вероятно са резултат от няколко взаимосвързани промени в мозъчните връзки, а не от една единствена промяна.

Изследването също така открива разлики между видовете в задната част на темпоралния кортекс – темпоропариеталната връзка, която обработва социалната информация, като разбиране на намеренията на другите и техните убеждения. При хората тази зона е много по-активно свързана с други области, обработващи визуална информация като лицеви изражения и поведение, което предполага, че мозъкът ни е адаптиран за по-сложна социална обработка.

Всички тези открития оспорват идеята, че човешкият интелект е резултат от единично еволюционно събитие. Вместо това, проучването показва, че еволюцията на мозъка е протекла на няколко етапа – първо са настъпили промени в челния кортекс при човекоподобните маймуни, а след това и в темпоралния кортекс при предците на човека.

Ричард Оуен е бил прав поне в едно – нашият мозък наистина е различен. Ние имаме приматен мозък, но той е свързан по начин, който ни прави по-социални от останалите примати и ни позволява да комуникираме чрез говорим език.