Силата на журналистиката - или как изгонихме американските самолети от „Безмер“…

Силата на журналистиката или просто съвпадение - Financial Times ли изгони американските самолети от „Безмер“… Американските самолети-цистерни KC-135 вече напуснаха авиобаза „Безмер“. Това се случи дни, след като Financial Times публикува информация, че иранските сили са разглеждали възможни удари срещу американски военни активи в Югоизточна Европа, включително България. Военният министър Димитър Стоянов заяви, че самолетите са напуснали страната в петък и че българските институции са действали в координация с американското правителство. Не е обявено обаче, че изтеглянето е пряко следствие от публикацията или от иранската заплаха.

И точно тук започва по-големият въпрос.

Защото Financial Times не съобщи, че Иран е взел решение да атакува България. Изданието, позовавайки се на двама източници, близки до иранското ръководство, твърди, че иранските сили са разглеждали възможности за удари срещу американски активи в Югоизточна Европа при нова ескалация на конфликта. Сред споменатите държави е България, а контекстът е именно използването на „Безмер“ от американски самолети-цистерни.

Това е важна разлика. Едно е държавата да бъде обявена за непосредствена мишена. Съвсем друго е военните на противника да започнат да разглеждат нейна територия като възможна точка за удар по американски активи.

Но фактът остава: България се появи в подобен сценарий.

И след като американските самолети вече са извън страната, трябва да се зададе въпросът какво всъщност показа тази кратка история. На първо място – че една на пръв поглед логистична военна дейност може много бързо да придобие геополитическо значение. KC-135 не са бойни самолети в класическия смисъл. Те са самолети-цистерни, предназначени да зареждат други самолети във въздуха. Именно затова България подчертаваше, че от нейна територия няма да се извършват преки бойни действия срещу Иран.

Само че за противника логиката може да бъде друга.

Самолетът-цистерна е част от военната машина. Без въздушно зареждане редица далечни въздушни операции са значително по-трудни. Следователно една държава може юридически да определя дадена дейност като логистична, докато потенциалният противник я разглежда като част от военната инфраструктура, която подпомага неговия противник.

Именно това е големият урок от „Безмер“. България беше готова да предостави своя военна инфраструктура на стратегическия си съюзник САЩ. Но след това се появи неизбежният въпрос: кой защитава тази инфраструктура, ако тя бъде възприета като потенциална цел? Това не е академичен въпрос.

Силата на журналистиката се видя след публикацията на Financial Times, защото България засили мерките за сигурност около „Безмер“, а НАТО заяви, че е готово да предприеме необходимото за защитата на съюзниците си.

Но самата реакция показва нещо друго – когато се появи конкретна заплаха, започваме да мислим за защита на база, която само дни по-рано сме предоставили за използване от американските въоръжени сили.

И тук вече трябва да погледнем към съседите.

Гърция например реагира изключително остро, когато сигурността в региона беше застрашена – визираме Кипър. Турция също укрепва своята противовъздушна и противоракетна защита. Тези държави имат собствени стратегически интереси и непосредствена географска близост до конфликтната зона. България е в различна позиция. Ние сме достатъчно близо, за да бъдем засегнати от разрастването на конфликта, но достатъчно далеч, за да не сме автоматично въвлечени във всеки конкретен епизод. Именно затова една евентуална иранска атака срещу българска територия би била особено интересна от стратегическа гледна точка. Какво би станало, ако Техеран не реши да предприеме мащабен удар, а просто иска да тества реакцията на НАТО?

Това е най-неудобният сценарий.

Един ограничен удар или дори опит за удар срещу американски актив може да постави Алианса пред въпроса дали и как да реагира. Ще бъде ли атаката разглеждана като нападение срещу България? Ще бъде ли разглеждана като удар срещу американски активи на българска територия? Как ще реагира Вашингтон? Как ще реагират европейските съюзници? И най-вече – колко бързо може България да защити собственото си въздушно пространство?

Това са въпроси, които трябва да бъдат решени преди, а не след... И тук се връщаме към най-съществената част от историята с американските KC-135.

Ако България е готова да предостави своя територия и инфраструктура на стратегическия си партньор, логично е да очаква от него не само използване на тази инфраструктура, но и участие в нейната защита.

Това не означава непременно американски Patriot на „Безмер“. Означава предварително планирана система за защита – радари, ранно предупреждение, противовъздушни системи, противодронови способности, изтребители и ясна процедура кой командва и кой реагира при заплаха.

И още нещо. Не е достатъчно България да разчита, че Турция или Гърция ще пазят небето ѝ, ако ситуацията стане опасна.

Да, съюзническата солидарност е един от фундаментите на НАТО. Но съюзническата солидарност не трябва да бъде заместител на националните способности.

Защото иначе се получава странен парадокс.

България може да бъде достатъчно важна, за да предостави военната си инфраструктура за американски операции, но недостатъчно подготвена, за да гарантира сама защитата на тази инфраструктура.

И тук изтеглянето на KC-135 от „Безмер“ има символно значение.

То показва колко бързо една ситуация, започнала като чисто логистична договореност между съюзници, може да се превърне в дипломатически и военен проблем. България разреши временното разполагане на американски самолети, Иран реагира остро, а по-късно Financial Times съобщи, че иранските сили са разглеждали възможни удари срещу американски активи в региона. След това самолетите напуснаха България.

Отново – не можем да кажем, че последното е пряка последица от първото. Но последователността на събитията е достатъчно показателна.

И тя поставя пред България по-голям въпрос от този дали Иран действително би стрелял по „Безмер“.

Въпросът е дали София има ясна стратегия какво прави, когато стане част от чужда военна логистика, а тази логистика започне да бъде възприемана като потенциална цел. Защото съюзничеството не означава просто да предоставиш база. То означава да знаеш какво следва, ако тази база бъде поставена под заплаха.

Financial Times не доказа, че Иран ще атакува България. И никой не трябва да превръща подобна информация в повод за паника. Но публикацията показа слабата точка, която обикновено се вижда едва когато кризата започне: къде свършва съюзническата солидарност и къде започва собствената ни отговорност за сигурността?

Американските самолети вече са извън „Безмер“.

Но въпросът, който остана след тях, е много по-важен: ако утре България отново предостави своя територия за съюзническа военна операция, ще поиска ли предварително и необходимите способности, с които да защити собственото си небе?

Защото сигурността не е само да имаш съюзници.

Сигурността е и да знаеш какво можеш да направиш сам, докато те пристигнат.