Ракети срещу Безмер: има ли реална заплаха за България

Опасността за България не е свързана с директен ирански ракетен удар, а с поредица от асиметрични и хибридни инструменти. Руслан Трад и Любен Йовчев за заплахата на Иран да атакува американски обекти в Европа.

Медийните публикации, според които властите в Иран разглеждат военната база в Безмер като потенциална цел за атаки, разбуниха духовете.

В последните месеци неколкократно външното министерство в Техеран предупреди България да преосмисли решението си допусне американски военни самолети до свои летища, за да "не се сблъска с последствия". Но какви могат да са тези последствия?

Може ли Иран да изстреля дронове и ракети срещу Безмер?

Чисто теоретично ирански балистични ракети и дронове могат да достигнат до Безмер, макар военната база да е разположена на ръба на обсега им. Този сценарий обаче е малко вероятен, смята военният анализатор Руслан Трад. "Мисията в Безмер е чисто логистична - презареждане, а не бойни полети от българска територия - докато удареният обект в Кипър, "Акротири", е бил пряко свързан с бойни операции срещу Иран", обяснява той. В началото на март кипърският външен министър обяви, че ирански дрон е ударил британската база в южните части на острова. Впоследствие няколко дрона бяха прихвани и свалени.

"Отваряне на нов фронт срещу член на НАТО заради няколко невъоръжени танкера би донесло на Иран минимална полза, а рискът да провокира консултации по член 5 е сериозен възпиращ фактор, докато Техеран вече е ангажиран едновременно с Израел, Персийския залив и Червено море", обяснява още Руслан Трад. Иран продължава да нанася удари по американски обекти в Близкия изток, докато в същото време подкрепяните от Техеран хути в Йемен обявиха блокада на Саудитска Арабия в Червено море. Съюзниците на САЩ в Европейския съюз досега не се включват пряко в конфликта, с което си навличат сериозни нападки от Тръмп. Активирането на член 5 след нападение над страна в Европа би променило това.

Удар с балистични или крилати ракети е малко вероятен, казва и Любен Йовчев от военната компания "Терем-Холдинг" ЕАД. "Основният риск не е от удар с балистични или крилати ракети, както и дронове с голям обсег. Той е диверсия или атака с малък FPV дрон, локално в непосредствена близост до базата, кибероперации срещу критична инфраструктура, тероризъм срещу меки цели, свързани с Израел, САЩ или еврейската общност, и информационни операции", допълва ръководителят на иновациите и развойната дейност в държавната компания.

Ще успеят ли ПВО системите на НАТО да защитят България?

Има група от ирански ракетни и дронови системи, в чийто обсег България и Безмер попадат - Шахаб-3 (до около 2000 км), Седжил (2000–2500 км), Хорремшахр (2000-3000 км), крилати ракети Сумар (около 2000–2500 км), дрон Шахед-136 (около 2500 км), разяснява Трад.

Едно нападение обаче означава прелитане над трета територия и то такава от НАТО - "най-вероятно турско въздушно пространство, а не директен маршрут през Кипър и Кавказ, както често се предполага. Това автоматично намесва най-плътно защитения източен фланг на НАТО още преди ракетата или дронът да наближат българското небе."

НАТО има своя антибалистична система, а в допълнение Турция също поддържа една от най-сериозните ПВО системи в света.

Срещу единични балистични ракети по югоизточната ос покритието е добро и България не се защитава сама, казва Любен Йовчев. "Срещу нисколетящи малки дронове такова покритие не съществува - нито Девеселу, нито "Пейтриът" решават проблема, който се прояви при инцидента с дрон в Кардам от 8 август."

За България от особено значение е системата "Иджис Ашор", разположена в Девеселу, Румъния, която трябва да прихваща балистични ракети от Близкия изток, батареите "Пейтриът"в Гърция и Турция, както и другите противовъздушни системи на Анкара. "Турция е домакин на базата "Инджирлик" и е най-тежко защитеният източен фланг на алианса. През март тази година балистичната заплаха, насочена към Турция, беше прихваната от НАТО за под 10 минути от засичане до неутрализиране", подчертава Руслан Трад. "Слабото звено остава ниската надморска височина и способността на дронове тип "Шахед" да заобикалят радарно покритие - именно така дронът, ударил "Акротири" в Кипър на 1–2 март, е успял да премине през иначе развитата противовъздушна отбрана на британската база", допълва журналистът от "Капитал"..

България разчита почти напълно на партньорите си. "Собствената българска ПВО все още се състои основно от съветските системи С-300, които са ефективни срещу по-стари цели, но не са оптимизирани срещу масирани атаки с модерни крилати ракети или ниско летящи дронове камикадзе. При реална заплаха България би поискала спешно разгръщане на съюзнически батареи "Пейтриът" или френски SAMP/T", казва Трад. "Българската компонента остава най-слабото звено", допълва Йовчев. "ЗРК С-300ПМУ е без реална противоракетна способност, бъдещата IRIS-T SLM прехваща самолети, крилати ракети и големи дронове, но не и балистични ракети и FPV, а планираните 10 системи SHORAD (ПВО с малък обсег) биха могли да осигурят някаква защита, но ще са по-ефективни със система за ранно откриване, която в момента липсва."

По-голям е рискът от проксита или наемници

Иран през годините разчита на различни проксита, които да извършват провокации и нападения, така че режимът да може да се дистанцира от тях при нужда. Подобна е ситуацията и с атентата на летище "Сарафово" в Бургас през 2012 година. "Разследването установи връзки с военното крило на Хизбула, а не пряко с иранската държава, като и Хизбула, и Техеран отрекоха участие", припомня Руслан Трад. "Подобни проирански клетки могат да опитат вкарването и на дронове на европейска територия, което през българските граници би било възможно, тъй като няма сериозен ресурс и осъзнаване на проблема, свързан с мрежите на Иран."

"Напоследък предпочитаният ирански метод в Европа е възлагане на криминални мрежи - финансово мотивирани изпълнители без връзка с водещите офицери, често непълнолетни или дребни престъпници. Това максимизира отричаемостта и усложнява доказване на иранско поръчителство", обяснява Любен Йовчев от "Терем-Холдинг". "За провокация край "Безмер" не е нужна "клетка". Достатъчен е един вербуван местен човек с дрон за 1 000 евро и информация, която вече е публична", допълва той.

През май месец Европол обяви мащабна кампания срещу дезинформация, разпространява от близки до Революционната гвардия профили в социалните мрежи. Става дума за 14 200 публикации и акаунти. В акцията участваха правоохранителни органи от 19 държави, включително България.

С хибридни и пропагандни методи Иран може да продължи да се дестабилизира Европа и партньорите в НАТО в идните месеци, прогнозира и Руслан Трад. "Най-реалистичната опасност за България не е директен ракетен удар, а поредица от асиметрични и хибридни инструменти: дипломатически заплахи и вербална ескалация с цел да се раздели българското общество и да се тества издръжливостта на управлението, риск от дезинформационни кампании и потенциална активизация на проирански структури като Хизбула за саботажни или терористични актове от типа Бургас 2012 г.", обобщава той.

Междувременно НАТО излезе със своя позиция относно информациите, че Иран обмисля възможни атаки срещу американски военни цели в Европа. В нея се посочва, че Алиансът има готовност да реагира на всяка заплаха и винаги ще направи каквото е необходимо, за да защити своите членове: "Нашето възпиране и отбранителният ни капацитет са силни и ефективни, както бе демонстрирано тази година, когато противовъздушната отбрана на НАТО прехвана в четири случая балистични ракети, летящи към Турция от Иран", съобщи представител на отбранителния съюз.