8 кораба за по-малко от месец. Какво прави българското правителство, за да гарантира безопасността в Черно море и да го опази?

Военната ескалация в Черно море застрашава безопасността на хората, нанася тежки икономически щети на страната ни, заплашва поминъка на крайморските общности и значително повишава рисковете от екологична катастрофа в един от най-уязвимите морски басейни на Европа. Тази ескалация, насочена предимно срещу кораби за превоз на зърнени култури от Украйна, заплашва и международната продоволствена сигурност, пише "Грийнпийс България" и допълва:

Руската федерация води войната си като систематично тероризира цивилно население и атакува граждански цели. Наблюдаваме това от началото на пълномащабната ѝ инвазия в Украйна - с издевателствата в Буча, с ракетните ѝ удари по жилищни блокове и детски градини, както и с неспирните ѝ опити да лиши украинските граждани от достъп до електричество и отопление. Атаките с дронове над гражданското корабоплаване в Черно море от последния месец представлява износ на този терор към българските и румънски брегове. Към 26 октомври атакуваните кораби са вече осем, а жертвите и безследно изчезналите са повече от 30 души. Черно море се превръща в най-смъртоносния район за гражданско корабоплаване в света, с всички последствия за страната ни от това. Предвид това развитие от „Грийнпийс“ – България отправяме следния призив в три точки към българските институции.

Българското правителство трябва да даде ясен сигнал пред обществото, че е наясно какво се случва, къде е първопричината за тази ескалация и какви са работещите решения за гарантиране на сигурността.

Не бива да се допуска банализирането на военната агресия до българските брегове. Не бива жертвите и терорът срещу цивилни кораби за превоз на зърно да се нормализира с мълчание, с общи приказки и отказ агресорът да бъде назован. Опитите за угодничене пред Кремъл няма да направят гражданското корабоплаване по-безопасно, няма да защитят живота в Черно море или да го предпазят от екологична катастрофа. Вместо това, тези опити ще нарушат доверието на нашите партньори и съседи, и ще направят общите ни действия с тях по-трудни в момент, в който страната ни би имала най-голяма нужда от сътрудничество и съюзници.

Рисковете от екологична катастрофа се увеличават и правителството трябва да покаже, че знае как да действа както за превенция на опасностите, така и в случай на сериозен инцидент.

Добивът и транспортът на горива остават основният потенциален риск от екологична катастрофа. Взривения руски дрон в близост до газовата платформа на проекта Neptun Deep в румънската икономическа зона на Черно море през август и потъването на кораба Royad Mammadov след атака с руски дрон отново в опасна близост до платформата, както и последвалите атаки срещу кораби за химически товари отново в румънски води – показват ясно посоката на възможните рискове.

Пожар, разлив или изпускане на опасни химически при увреждане на такава инфраструктура може да доведе до катастрофа, от която изолиран тип воден басейн като Черно море може да не се възстанови с десетилетия. Българското правителство трябва да покаже, че е наясно с опасностите и е способно да проведе бързи, координирани действия със съседните държави за ограничаване на щети от евентуален проблем. От „Грийнпийс“ – България настояваме за анализ на риска и ясни процедури за действие – съобразени с експертите и активно комуникирани с обществеността.

Крайно време за радикално преосмисляне на българската енергийна политика. От централаизация и зависимост от изкопаеми горива, към децентрализация и енергийна независимост.

В тази област от „Грийнпийс“ – България многократно сме предлагали решения. Необходимо е страната ни бързо да навакса забавената декарбонизация и да я осмисли като това, което е: възможност за децентрализиране на енергетиката и повишаване на енергийната ни независимост. Чрез преформатиране на модела: от няколко на брой гигантски, но уязвими обекти за производство на енергия – към енергийна ефективност и мрежа от много на брой по-малки, независими един от друг източници на възобновяема енергия, в разнообразен технологичен микс – от вятър, слънце и геотермална енергия, до извеждане на газа и модернизиране на централното отопление.

Енергийната трансформация вече донесе значително облекчение на домакинствата в страните от ЕС. През 2026 г. вече почти половината от произведеното електричество е от възобновяеми източници, а само за първото полугодие те са спестили 29 млрд. евро на европейците, като на практика са покрили напълно допълнителните разходи от резките скокове в цените на газа.

Наред с това са необходими и активни действия за енергийно овластяване на отделните граждани – чрез облекчаване на процедурите за обединение в енергийни кооперативи и производство на собствена енергия от възобновяеми източници. Поемането по този път ще донесе и по-достъпни цени на енергията за всички български граждани.