Безплатна изработка на сайт и хостинг от хостинг компанията на fakti.bg от 2011 г.

  Тема: Украйна

Защо Румъния унищожава морски дронове, а България - не?

19 Ноември, 2026 06:00 336 4

  • русия-
  • украйна-
  • дронове-
  • черно море-
  • румен радев

Защо Румъния може да унищожава морски дронове в своята изключителна икономическа зона и да защитава кораби от атаки, а България - не?

Защо Румъния унищожава морски дронове, а България - не? - 1
Снимки: БГНЕС/ЕРА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Защо румънските военни стрелят по дронове в Черно море, а българските не могат да ги спрат? Отговорът е в закона - и в пропуските му.

Седем търговски кораба са засегнати от нападения и инциденти в българската изключителна икономическа зона от началото на октомври по данни на платформата Maritime. В румънската зона са регистрирани поне три нападения, а още едно е извършено в териториалното море на Румъния.

Още новини от Украйна

Дали нападателите се възползват от различията в правомощията на двете държави за противодействие на дронове? И дали българската зона не се оказва по-удобна за атаки, защото не се очаква военен отговор?

Румъния вече няколко пъти унищожи морски дронове

На 20 август румънски изтребител F-16 порази с бордовото си оръдие морски дрон, натоварен с експлозиви, в близост до газовите съоръжения на Neptun Deep в Черно море. По-късно военноморски сапьори окончателно го обезвредиха. Операцията е проведена на около 80 морски мили от Констанца - не в териториалното море на Румъния, а в нейната изключителна икономическа зона.

На 3 декември 2025 г. румънски военни водолази унищожиха с контролирана експлозия морски дрон тип Sea Baby на 36 морски мили източно от Констанца. Действията са предприети по искане на румънската брегова охрана, тъй като дронът представлявал опасност за корабоплаването. Екипът получил разрешение за унищожаването му съгласно действащите оперативни процедури, съобщи румънското Министерство на отбраната. Това е доказателство, че страната разполага с практически механизъм за намеса и извън териториалното си море.

Атаките продължават, а властите все така чакат

През октомври серия от атаки с дронове срещу търговски кораби край българските брегове доведе до десетки загинали, ранени и изчезнали моряци. Последните два инцидента са от 16 и 17 ноември. На 40 морски мили от нос Калиакра потъна поредният товарен кораб, дванайсетте членове на екипажа бяха спасени. Някои от тях съобщиха за атаки с два дрона. Край Бяла потъна газовоз, ударен с четири дрона, чийто 19-членен екипаж също беше спасен.

Правителството допуска, че някои нападения с безпилотни апарати идват от руска страна, но не се осмелява да излезе с официално заключение, нито да потвърди удари с дронове за всички плавателни съдове. Логиката е изпреварила политиката, а последната все така чака резултати от разследване.

В България от 1 януари 2026 г. действат законови промени, които разширяват правомощията на въоръжените сили за противодействие на дронове. Девет месеца по-късно Министерството на отбраната предлага нови промени в същия закон, внесени в парламента. Но и те не дават изричен отговор на въпроса дали българската армия ще може да порази дрон, ако заплаши газово съоръжение или търговски кораб в българската изключителна икономическа зона.

Министерството на отбраната така и не отговори на въпросите на ДВ

С, обнародвани през ноември 2025 г., армията получи право да открива и неутрализира въздушни и морски дронове. Но правомощията са обвързани със защитата на военни обекти, формирования, техника и военни плавателни средства, както и с нарушения на забранени или ограничени зони.

Законът предвижда и нещо друго - министърът на отбраната да утвърди процедури и правила за противодействие на дронове. Дали го е направил, кога и с какви актове, не става ясно от публичната информация на Министерството на отбраната (МО).

МО не отговори на въпроси, изпратени от ДВ още на 15 октомври, за правомощията на армията при заплахи от морски дронове, включително извън териториалните води, и за действащите процедури. Първоначално от ведомството обясниха, че не откриват запитването. Отговор не последва и след повторно изпращане. Обяснението на въпроса кога ще има такъв беше: "Не знаем. Юридическите експерти са много натоварени."

Кой може да разреши стрелба срещу дрон?

"Нашата борба с дронове в момента се съсредоточава само във военните формирования. Ние трябва да го отворим. Такива закони вече имат Полша, Румъния, имат и други страни, които са ни изпреварили поне с година." Това призна на 15 септември в Мездра министърът на отбраната Димитър Стоянов. Той заяви амбицията си новите законови промени да влязат в сила от 1 януари 2027 г.

Проблемът е известен и на НАТО. В мотивите към внесения на 11 ноември в парламента законопроект правителството признава, че Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа неведнъж е посочвало реда за разрешаване на употребата на оръжие в България като "съществено национално ограничение". Според правителството действащият чл. 28 от Закона за отбраната е неприложим за въздушни и морски дронове, както и за ракети.

Сега военното министерство предлага армията да може да използва оръжие срещу въздушни дронове, които нарушават националното въздушно пространство, както и срещу морски дронове, открити в териториалното море и вътрешните морски води - ако могат да бъдат използвани като оръжие. Предлага се и още една промяна - разрешението за стрелба срещу дрон да бъде давано не само от министъра на отбраната, но и от оправомощено от него длъжностно лице. А командирите на военни кораби и самолети ще могат сами да вземат решение за употреба на оръжие, ако са нападнати.

Може ли България да унищожава дронове в изключителната икономическа зона?

Но новото общо правомощие за унищожаване на опасни морски дронове е ограничено до териториалното море и вътрешните морски води. Териториалното море се простира до 12 морски мили от изходните линии на българския бряг. Отвъд него е изключителната икономическа зона, където България има права върху природните ресурси, включително нефтените и газовите находища.

Законопроектът допуска употреба на оръжие и отвъд 12-те мили, например при нападение срещу български военен кораб. Но това не означава и защита с оръжие на нападнат търговски кораб в изключителната икономическа зона.

Самата Конвенция на ООН по морско право не забранява на крайбрежната държава да предприема отбранителни действия отвъд 12-те мили. Но изключителната икономическа зона не е нейна територия и употребата на сила там изисква конкретно правно основание. Именно тук възниква въпросът защо българският законопроект не предвижда изричен механизъм за защита на гражданското корабоплаване от непосредствени нападения в тази зона.

Има и политически съображения. През октомври министърът на отбраната заяви, че България няма суверенитет над изключителната си икономическа зона и не разполага с противодронова система с обсег 150 км. По bTV бившият военен министър Красимир Каракачанов предупреди, че унищожаването на дронове извън териториалните води може да въвлече България във войната между Русия и Украйна. Друг бивш министър на отбраната - Бойко Ноев, обаче оспори тази позиция и настоя, че страната трябва да защитава интересите си в изключителната икономическа зона, включително от екологични заплахи.

Според началника на отбраната - адмирал Емил Ефтимов - армията няма правомощия за действия извън териториалните води.

А има ли България с какво да сваля дронове?

Дори парламентът да приеме новите правомощия на армията от 1 януари 2027 г., остава въпросът с какво ще ги упражнява. Законът не сваля дронове.

След заседанието на Съвета по сигурността на 18 септември правителството съобщи, че МО преговаря за придобиването на повече от десет антидронови системи по европейския механизъм SAFE. Те са предназначени за физическо поразяване на дронове и ще бъдат разположени във военни формирования извън населените места. Целта е договорите да бъдат сключени до края на 2026 г., а доставките да започнат през 2027 г.

Дотогава армията ще разчита на наличното оборудване. Преди два месеца началникът на отбраната съобщи, че армията вече е придобила антидронови системи от български производители. Колко от тях са в оперативна готовност и дали могат да поразяват и морски, освен въздушни дронове, не е публично известно.

Българските изтребители F-16 не могат да повторят румънската операция. Както съобщи военният министър, пилотите са обучени само за задачи "въздух-въздух", не и за поразяване на наземни и морски цели.

Какво позволява румънският закон?

Още през май 2025 г. Румъния прие специален закон за контрол върху националното въздушно пространство. Според него военните могат да поемат контрола над незаконно навлезли дронове, да ги неутрализират или да ги унищожат.

Съществената разлика с България е и в това кой взема решенията. право да разрешават действия срещу дронове имат определени със заповед командири и ръководители на структури от системата за национална отбрана и сигурност. Те докладват незабавно по командната верига за предприетите действия и резултатите от тях. Не е необходимо за всеки дрон да се иска разрешение лично от военния министър.

И още една разлика – румънският закон поставя срок от 60 дни за утвърждаване на процедурите за взаимодействие между институциите и техническите стандарти за оборудването. Заповедите трябва да бъдат публикувани в румънския Държавен вестник.

В България и новият законопроект оставя на министъра на отбраната да утвърди процедурите за противодействие на дронове, без да му поставя срок.

В Черно море Румъния вече е унищожавала морски дронове извън териториалните си води. България пише ли, пише закони. И новият проект оставя открит въпроса кой може да се намеси при нападение срещу търговски кораб отвъд 12-те морски мили. Кой ще защитава екипажите, когато българските власти не се осмеляват да кажат кой ги напада, камо ли да го спрат?

Източник: www.dw.com


Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 5 от 1 гласа.


Подобни новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА