Бежанците отделяха от залъка си, за да почерпят българските лекари

Д-р Иван Панов е роден през 1969 г. в София. Специализирал е вътрешни болести в Университетска болница „Александровска“ и кардиология в израелската болница „Хадаса“ в Йерусалим. В момента работи в столичната „Света Анна“, по-известна все още като Окръжна болница. От няколко години медикът е част от международния екип на хуманитарната организация „Лекари без граници“, която помага на изпаднали в беда хора по време на военни конфликти и природни бедствия. Така професионалният му път се пресича със съдбите на стотици бежанци, потърсили спасение в България от политическите и религиозните катаклизми в своите страни.

Заклет пътешественик, д-р Панов е обиколил почти целия Близък Изток и държавите от Персийския залив – Сирия, Ливан, Израел, Египет, и познава добре манталитета на техните жители. В каква светлина ги вижда днес, когато се среща с тях не като турист, а в качеството си на български лекар, работещ с мигранти, попаднали в чужда, непозната, понякога дори враждебна към тях среда? В специално интервю за Факти.бг д-р Иван Панов сподели впечатленията си от бежанците – хора, които част от нашето общество дълбоко не разбира и често приема с предубеждение.

Д-р Панов, как станахте част от „Лекари без граници“ в България и в какво се изразяваше вашият ангажимент към организацията? Още колко ваши колеги тук се включиха в тази кауза и какви са те?

Дейността на „Лекари без граници” винаги ме е впечатлявала със своята отдаденост на хуманни каузи и бързи реакци към големи групи от хора, изпаднали в нужда от медицинска помощ в условията на хуманитарни кризи от различен произход – основно военни действия при локални конфликти и природни бедствия. Аз съм част от организацията от 2011 година, когато те направиха едно кратко представяне на своята дейност в София. Тогава още повече се мотивирах и преминах през една серия от интервюта, които съставят процедурата за членство в организацията. Когато започна мисията за сирийските бежанци в България аз вече бях в резерва на „Лекари без граници” и без колебание се отзовах така да се каже „на фронта”.

Тук на място се включиха още 4-5 колеги лекари и две медицински сестри. В екипа имаше и още доброволци от България и от чужбина, които отговаряха за снабдяването, транспорта, контактите с ДАБ (Държавната агенция за бежанците) и други аспекти на логистиката. Специално искам да отбележа участието на няколоко български студенти медици, както и няколко преводачи от арабски и кюрдски език, без които ежедневната работа на мисията би била невъзможна. Част от самите бежанци, които говореха английски, също се включиха в дейността на екипа. Всички те свършиха прекрасна работа и за мен е голяма привилегия, че се запознах с тях и работихме заедно половин година.

Пътували сте доста по света, специализирали сте в Израел, познавате арабските страни и имате впечатления от хората там. Направихте ли лично за себе си някакво ново откритие за тях, когато у нас дойдоха да търсят подслон много бежанци от тези региони и съответно започнахте да се срещате с тях като български лекар с пациенти?

Сирийските бежанци в България са предимно от населените с кюрди региони на Северна Сирия – градовете Хасака, Хамишли и техните околности. В тези райони практически липсва контрол от страна на правителствената армия и хората там се бяха озовали в центъра на конфликт между различни групировки, включително придобилата по-късно надмощие "Ислямска държава в Ирак и Леванта", която сега е известна само като "Ислямска държава".

Това са хора с разрушени домове, останали без подслон, загубили работа и поминък поради разрухата на държавността в Сирия. Беше интересно да се научи от тях ситуацията на място – преди и след започване на конфликта. Наистина режимът в Сирия е авторитарен, но държавата беше светска и имаше относително стройни и работещи системи на здравеопазване и образование. Аз съм имал пациенти от бежанците, които са ми показвали направени в Сирия скенери, ехокардиографии, ангиографии и други образни изследвания на съвсем съвременно ниво. За съжаление огромни геополитически интереси взеха надмощие и конфликтът в страната не можа да бъде предотвратен.

Може ли да се каже какъв е „средностатистическият“ бежанец у нас? Каква позиция са имали повечето от тези хора в своята родина, какво образование, финансово състояние, професия и т.н.?

Повечето бяха млади семейства с деца. Необходимостта от медицинска помощ и лекарства беше наистина абсолютно очевидна и мисията беше съвсем своевременна. Хората живееха в тежки условия, ние бяхме базирани в лагерите Военна рампа и Враждебна в София, както и в големия бежански лагер в Харманли. Това са сгради на изоставени училища, а в Харманли е бивше военно поделение. Знаете какво означава изоставен сграден фонд в българските условия.

Бежанците си приготвяха храна с подръчни средства в класните стаи, където бяха настанени. Беше наистина трогателно, когато често отделяха от своя залък, напр. специфичния арабски хляб, и ни носеха от него да ни почерпят. Имаше и млади хора, които бяха прекъснали принудително своето образование в сирийски университети. Те бяха с добра английска езикова подготовка и взеха участие като доброволци в мисията. С няколко то тях българските лекари станахме близки приятели и досега поддържаме връзка въпреки тяхното заминавне за различни страни от Западна Европа. Някои от тях дори научиха малко български език и с удоволствие употребяваха отделни български думи и изрази в разговорите.

А споделяли ли са с вас своите лични истории и има ли такива, които особено са ви впечатлили, развълнували, потресли?...

Да, ставало е дума и за това. В арабския свят семействата са големи и често има деца не само на различна ръзраст, но и в различни възрастови групи. Особено ме впечатлиха случаите, в които семействата са разпръснати в няколко посоки без скорошна перспектива да се съберат отново. Имаше случаи, в които един член на фамилията е останал в Сирия, друг е в Турция, а трети и четвърти са се добрали до България с надеждата от там да достигнат някъде в Западна Европа. Разбрах и за много случаи на вътрешна миграция в самата Сирия. Бежанските потоци са не само в съседните  държави, но също в рамките на Сирия има над 2 милиона души, жертви на т. нар. вътрешно разселение. Най-големите бежански общности извън страната са в преките съседи на Сирия  - Йордания, Ливан и Турция.

Какви са впечатленията им от страната ни, от отношението към тях? Какво тук най-много им тежи и изпитали ли са от нещо „културен шок“?

За съжаление общото впечатление от страната у бежанците не остана съвсем положително. Те бързо разбраха, че са попаднали в държава, чиято икономика изпитва трудности и самата тя генерира икономически емигранти към Западна Европа и Северна Америка. Отделно мудната и на моменти объркана администрация при обработката на документите и издаването на хуманитарен или бежански статут също създаде негативно впечатление. Тук обаче е мястото да се каже, че в личен план част от  бежанците отнасят и добри спомени от България, дължащи се на усилията на много добровлци, които се отзоваха в тяхна помощ. В този смисъл специално искам да отбележа координационните и други усилия на хората от Фейсбук-групата „Приятели на бежанците”, в нея има над 4000 души. Именно такива хора свършиха отлична работа в помощ на бежанците и ако някой е останал с добри впечатления от страната ни, то те се дължат на усилията на хората от доброволческите групи. Арабската общност в самата България също не остана безразлична и помогна с каквото може.

Шефът на ДАНС Владимир Писанчев преди дни обяви, че в България има и „съмнителни чужденци“. Вие в лекарската си практика попадали ли сте на хора, които биха могли да будят подозрения, че са свързани с радикални доктрини, с екстремистки намерения?...

Аз лично не съм попадал на такива хора. Тук трябва да се каже, че радикалните ислямисти с екстремистки намерения обикновено разполагат с няколко паспорта, пътуват сами и едва ли ще изберат да проникнат в дадена държава с бежанската вълна, която почти веднага след пресичането на границата става обект на полицейска проверка, серия от интервюта, регистрация в Агенцията по бежанците и т.н.  Трябва да са много „непрофесионални екстремисти”, за да изберат точно този подход и сами да се предоставят в ръцете на службите.

У нас се очаква нова бежанска вълна, а особено сега, след терористичните атаки в сърцето на Париж, редовият българин акумулира нови страхове от „арабите“, от чужденците, от различните. Какво бихте му казали по този повод?

Нова бежанска вълна не е изключена в тези динамични условия. Напоследък има важни нови събития в Йемен и Саудитска Арабия, които имат пряко отношение към ситуацията в Сирия. Но мисля, че и да има нова бежанкса вълна, то тя ще е по-малка от тази през втората половина на 2013 година. От една страна държавата вече е по-добре подготвена за нова бежанска вълна. От друга страна ситуацията в България вече е по-добре позаната за потенциалните бежанци и те едва ли биха се отправили към нея, ако, разбира се, имат избор. Такъв, обаче, не винаги има за хората, станали жертва на локални конфликти.

За съжаление се налага да припомняме очевидни факти, като напр. този, че бежанците в огромната си част са хора, изпаднали в нужда, те бягат от война и е въпрос на цивилизационна зрелост да им се окаже помощ, а не произволно и прибързано да им се вменяват етикети като „терористи” и пр. В българската история има положителни примери за това, тук често се сещам за арменските бежанци, намерили подслон в страната след 1914-1915 година. Тогава отскоро независима България също е изпитвала сериозни икономически трудности, но ги е приела и днес у нас има една добре интегрирана и креативна арменска общност. Тези положителни „рефлекси” от близкото минало не трябва да бъдат забравяни.

Д-р Иван Панов

кардиолог