Лозанов: Разтревожен съм от липсата на диалог в БНР

Днес, на среща по искане на ръководството на Българското национално радио със Съвета за електронни медии, бяха представени мотивите на Управителния съвет на медията за понижаване на хонорарите на работещите журналисти вместо 10% съкращение на работещите в националното радио. Факти.бг потърси за коментар председателят на СЕМ Георги Лозанов.

Какъв е резултатът от тази среща?

По закон, СЕМ няма право да се намесва в оперативното ръководство, в смисъл разделяне на бюджет и т.н.. Но въпросът е това да не доведе до криза в медията, която да ограничи правото на информация на аудиторията. Друг е въпросът дали съвпада с мнението ми как трябваше да протекат тези мерки.

Но както виждаме има негодуващи, които се заканват протестът им да премине в реален...

Да така е. Основното, което поощрихме ръководството, така да се каже, и поискахме от него, е да намерят спешно начин да възстановят диалога си с хората, които в момента протестират. Не е лесна работа, но и няма кой друг да го свърши. Аз им казах, че ако едни хора протестират не е реалистично да очакваш от тях, че изведнъж ще спрат и ще започнат да търсят диалог. По-скоро обратното. Ръководството трябва да направи такива предложения, които да станат база за компромис и да доведат до преодоляване на кризата. Ръководството даде своеобразен отчет за своите действия. Тези напрежения са стари, още през март аз ги прочетох от протокол. Тогава още ги предупредих, че трябва да имат такъв стил на управление, че да могат да се включват чрез съответните структури, да кажем, редколегии и сами да управляват, защото това е обществена медия и тя не бива да се управлява, така да се каже, от административна дистанция.
Доста е усложнена вътрешната обстановка, има различни типове интереси и позиции, така че е въпрос на действия на ръководството.

Хоризонт, все пак, е лицето на БНР и е едно работещо звено, трябва ли да се посяга на него?

Не е посегнато само на Хоризонт, а на почти всички хонорари, но в „Хоризонт” отиват най-голямата част от хонорарите и това е разбираемо. Конфликтът е на всички нива. Освен това, дадената политика и всяко нещо, което може да се преосмисля, трябва да се направи в диалог с хората. Първо, да се приема някакъв принцип, който да бъде обсъден и чак след това да се действа по него. До сега по някакъв начин реформата вече не е реформа, мерките вече са взети и са се превърнали в решение и за това от тук нататък може и да има предложения, които да облекчават тежестта на тези мерки, а и най-вече да променят стила на управление, така че да се чувстват интегрирани и хората, които правят съдържание. Засега върви един дезинтегриращ процес и накрая това, когато се отрази на правата на аудиторията, която плаща, тогава вече ще се превърне и в проблем по Закона за радиото и телевизията.

Как според Вас ще се задържат кадърни журналисти с една заплата от 600 лв. ?

Ръководството твърди, че хонорарите ще останат и то не малка част, но ще паднат на нивото от 2005 г. ,  не уточнявам точно. След този период хонорарите са се увеличили. Ръководството твърди, че не е имало друг достатъчно ефективен ход, с който да изпълнят разпорежданията на Министерството на финансите за 10% съкращение. Съкращаването на структурите е трябвало да бъде над 300 души, като е трябвало да им се изплатят и обезщетения, така че фактически става много сложно да се преструктурират дейности по пътя на съкращаването на бройки. Дали е така? Аз смятам, че самият замисъл на това решение е да се намали персонала в държавната администрация и организациите, които са свързани с държавния бюджет. Ръководството е правило някакви събрания, обсъждали са и са предприели тази реформа. Освен това, синдикатите категорично са възразявали срещу съкращения. Това са аргументи на ръководството, пак ще кажа, ние нямаме право да се намесим.

Причината обаче, заради която си отиде шефът на „Хоризонт” Васил Чобанов бе, че ще предприеме съкращения, поне така бе обосновано...

Не знам дали това е причината. Аз имам надежда сега, че Лили Маринкова, в ролята си на директор на „Хоризонт”, би могла да намери някакво балансирано решение. За да се управлява радиото, освен да се взимат решения, трябва те да се комуникират така, че да може безболезнено да продължава дейността. Аз не оспорвам решенията които са взели, тъй като това не е предмет на нашите правомощия, но се тревожа от това, че тези решения са довели до прекъсване на диалога, доколкото го е имало, до активната част от работещите в БНР. Вътре в радиото се създава един климат на недоверие, което съм сигурен, че ще се отрази на качеството на съдържанието, което се произвежда. Управлението на такава медия е трудно. Има много различни интереси. Мерките за сега не са решили до край въпроса. Той ще се реши чак тогава, когато те бъдат приети от хората. За ръководството на медията и хората, които работят вътре, законът е осигурил независимост на обществените медии. Има я и тази страна. Не знам дали е лоша или добра, но е такава, че сами трябва да се справят в ситуацията. Говорихме и за следваща среща, на която да присъстват и протестиращите.