В Украйна е бъркотия, но не такава като в Гърция

Автор: Евгений Воробьев, "Foreign Policy"

Гърция не е единствената европейска страна, балансираща на границата на фалита. Възможно е след няколко седмици и Украйна да бъде принудена да заяви, че не е в състояние да изплаща част от своите дългове към чуждестранните кредитори. Ако кредиторите не се съгласят на предполагаемата реконструкция на дълга, украинското правителство може да избере такъв вариант на действие.

На пръв поглед ситуацията в двете страни си прилича. Но ако се погледне по-внимателно,  ще се забележат сериозни разлики. Гръцкия фалит (и надигащата се финансова катастрофа) е предизвикан от паниката и популисткото отхвърляне на всякакви опити за договор с Европа, където скептицизмът  все повече се засилва. От друга страна, увеличаващата  се неспособност на Украйна да се разплаща с кредиторите  по дълга, е тъжно, но преодолимо препятствие по пътя към  финансовото оздравяване.

Дълговете на Украйна, за които става дума, не са към Международния валутен фонд или към Европейската централна банка, а към група  частни кредитори. В крайна сметка МВФ се съгласи с правителството в Киев по повод на това, че бремето на страната (съставляващи 95% от брутния вътрешен продукт) е непосилно за нея и, че частните кредитори трябва да се съгласят да съкратят два пъти непогасения дълг.

Естествено такова предложение засега не намира особено разбиране и съчувствие сред т.нар. „комитет на кредиторите”, създаден за воденето на преговори с украинското ръководство. В състава на този комитет влизат представители на Franklin Templeton и още четири инвестиционни фирми, притежаващи украинските държавни облигации с висока доходност, които те придобиха по времето на Янукович. Тогава правителството активно купуваше народна подкрепа като раздаваше подаяния.

Благодарение на посредническите усилия на МВФ тази седмица най-накрая украинското правителство и комитетът трябва да започнат преговори за преструктуриране на дълга. Напълно е възможно те да не доведат до подписване на споразумение на 24 юли , когато Украйна трябва да плати поредните 120 милиона долара на частните притежатели на облигации.  Украинското правителство не иска да пипа своите скромни резерви (общо 9 милиарда долара, които стигат всичко на всичко за три месеца внос) за плащания, опасявайки се, че това ще се отрази отрицателно на неговата способност да осъществява интервенции на валутния пазар, за да поддържа нестабилната гривна.

На пръв поглед може да се окаже, че отчаяното икономическо положение в Украйна напълно се явява логична и благоприятна почва за популистки бунт срещу чуждестранните кредитори в гръцки стил. За миналата година реалният доход е паднал с 24 процента. Инфлацията рязко се повиши (46 процента на годишна база), а заплатите сериозно изостават от нея. Официално нивото на безработица е примерно 10 процента – най-високата за последните 15 години. Още повече въпреки прогнозата за 9 процентно съкращение на БВП през текущата година, няма никакви признаци, че правителството има намерение да отстъпи от своите отговорности за провеждане на макроикономически реформи.

За разлика от днешното правителство в Атина, Киев всячески подчертава своето желание да реформира страната и да върне нейното финансово благополучие. „Украйна не е Гърция”, обяви заместник-председателят на украинската централна банка. Той добави, че неговата страна старателно изпълнява изискванията на международните финансови институти. По време на неотдавнашното посещение във Вашингтон, заместник-министъра на финансите направи още по-рязко изявление. Украйна, каза той, демонстрира своята „добра воля” в провеждането на реформите, за разлика от „популистите” в Атина.
Това, което е много важно, украинските политици говорят същото и на своето население. Отговаряйки на въпрос за надигащия се фалит, болшинството от украинските законодатели,  подкрепящи правителствената коалиция, омаловажават рисковете или принизяват тяхната значимост. Мнозина бързат да отбележат, че даже Украйна да се откаже да се разплаща с частните кредитори, тя и както преди може да разчита на подкрепата на МВФ, благодарение на която ще върже двата края. Такъв ограничен „технически фалит” утвърждават те, не е пълен отказ на Украйна да въведе ред в своя финансов дом. Украинците се съгласяват с такива изявления.

Разбира се, мнозина в страната са недоволни с оглед на сериозността на днешните икономически трудности, и по друг начин не може да бъде. Последните проучвания на общественото мнение показват, че две трети от украинците са на мнение, че тяхната страна се движи в неправилната посока. След проведените миналата есен парламентарни избори, рязко падна подкрепата за премиера Арсений Яценюк, който нарече своя кабинет „политическо камикадзе”.  Но за разлика от Гърция разочарованието не се превръща в отрицателна реакция срещу чуждестранните кредитори. Проучването през март показа, че мнозинството от украинците оценяват МВФ положително, а не негативно.

Популистките политически сили правят всичко възможно, за да отхапят своето парче от изборния пай в навечерието на местните избори през тази есен. Те открито или завоалирано критикуват МВФ и инициираните от него реформи. Лидерът на Радикалната партия Олег Ляшко направи на пух и прах неизбежното повишаване на цените на газа. Бившият премиер Юлия Тимошенко изразява възмущение заради обезценяването на гривната. Даже остатъците от партията на Янукович експлоатират недоволството на населението. Но въпреки това последните проучвания показват, че рейтингите на тези партии се измерват с едноцифрени числа. Украинците, независимо от умората от войната с Русия и от икономическия хаос  в страната, се отнасят с подозрение към тези, които предлагат бързо решение на сложните проблеми.
Вместо това много граждани на Украйна предпочитат да застанат на страната на тези ръководители, които открито и честно говорят за икономическите проблеми на страната и не раздават популистки обещания, както това прави гръцката СИРИЗА. Роденият в Чикаго министър на финансите на Украйна Наталия Яреско е един от малкото ръководители, които разбират това. Даже и да защитава мерките за строги  финансови икономии, тя е сред не многото министри, които не са силно критикувани в средствата за масова информация и социалните мрежи.

Такъв кредит на доверие е много полезен, доколкото политическите ръководители и коментаторите започват да обсъждат последиците от възможен фалит. За разлика от януарските изявления, когато Яреско рязко отричаше наближаването на фалита, сега тя признава, че той „теоретически е възможен”, ако Украйна не съумее да постигне споразумение за преструктуриране на своя дълг. В същото време тя увери украинците, че такъв фалит няма да повлияе нито на банковата система на страната, нито на техните спестявания. Самият факт, че тя излезе с такива изявления към населението в телевизионно интервю, показва че е променила своята стратегическа комуникация, доколкото по-рано Яреско посещаваше конференции на инвеститори и дискусии с участието на експерти.

Опитите на правителството да започне разговор с избирателите вместо да експлоатира популистки настроения, изглежда дава своите плодове. Неотдавна едно проучване онлайн, проведено три дни преди интервюто с Яреско, показва, че хората се разделиха почти наполовина в своята оценка на вероятността от фалит. Още повече, пак за разлика от Гърция, тази неопределеност не предизвиква паника на улиците. Украинците не бързат да купуват чужда валута, в опит да се застраховат от загуби. Народът не тегли парите си от банките. Търговските банки даже съобщават за неголям ръст на вложенията през юни. В условията на тези трудни проблеми, с които се сблъсква страната, прекратяването на плащанията по външния дълг кара украинците да излязат срещу правителството.