Шефовете в РВД пак се къпят в бонуси

Е, няма мярка за такава наглост като тази, която цари в държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" /РВД/, коментира "Банкер". Нека се чудят управниците как да намерят пари за увеличаване на пенсии, на минималните заплати и за други такива харчове. А в същото време под носа им шепа хора, които уж са им подчинени, се гушат със стотици хиляди левове държавни пари, без да си мръднат и пръста.

От "Банкер" цитираме отчета на държавното предприятие за 2014 година. Там черно на бяло е записано, че за заплати и осигуровки на ключовия управленски персонал са били похарчени точно 521 хил. лева.

Тези над половин милион лева реално се разпределят между трима човека - най-големият пай от тях е за генералния  директор, който получава възнаграждение в качеството си на такъв, плюс че е член на борда на директорите. Към ключовия управленски персонал принадлежат и другите двама членове на борда на РВД.

Кои поименно са тези миропомазани особи, за които са били похарчени подобни суми? Към датата на подписване на въпросния документ, а и до ден днешен генерален директор на РВД е Георги Пеев, а в управителния съвет влизат още Веселина Карамилева-Тодорова и Десислава Замфирова. Говори се, че всички тези хора са

оплетени в една шуробаджанашка мрежа

Генералният директор Георги Пеев играел футбол заедно с административния директор Илия Манолев, а той пък е съпруг на бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева и семеен приятел с бившия вицепремиер Цветан Цветанов.  Веселина Василева Карамилева-Тодорова пък е съпруга на бившия заместник-директор на Националната агенция за приходите Тодор (Тошко) Тодоров. Според публикации в медиите той е стар познайник на Цветан Цветанов от времето, когато единият е бил в МВР, а другият в данъчното в Добрич.  Десислава Замфирова пък бе началник на кабинета на бившия вицепремиер по време на работата му в предишния кабинет на Бойко Борисов. Тя е сред доверените хора на Цветанов още от 2008 г., когато става негова секретарка в Столичната община. Тя бе и сред свидетелите, чиито показания помогнаха на Бойко Борисов да спечели делото, което води срещу лидера на "Атака" Волен Сидеров заради клевети по негов адрес.

Редно е обаче да отбележим, че те - Пеев, Карамилева-Тодорова и Замфирова, бяха назначени в РВД чак през последното тримесечие на 2014 година. А хората преди тях, които през по-голямата част от времето са блажили от държавната служба там, са съвсем други. Те бяха назначени по време на управлението на кабинета на БСП и ДПС. Но и техните имена са не по-малко красноречиви.

Генерален директор и член на управителния съвет бе Цветан Дилов. Той бе един от директорите на РВД в периода 1997-2001 г., преди обособяването му като самостоятелно предприятие, а след това и генерален директор до 2006-а. През този период скандалите около авиодиспечерите се нижеха един след друг: за източване на средства чрез отдаване под наем и ремонти на почивни бази и хотели (най-шумният случай бе с луксозния възстановителен център на фирмата в Банско по времето на управлението на НДСВ), за завишените договори за изграждането на единен център за управление на полетите (голямата синя сграда на летището). В списъка са и част от гафовете покрай внедряването на системата SATCAS, възложено на италианската компания SELEX (бивша "Аления Маркони").

По времето на кабинета "Орешарски" Дилов отново бе поставен начело на РВД, а председател на борда пък бе Антон Джаджев. Той е съпруг на Таня Генева, която бе директор на Правителствената информационна служба по времето на кабинета на Сергей Станишев и я смятаха за един от най-доверените му хора. Кариерата на Джаджев в държавното предприятие започна през април 2006 г. на новосъздадената длъжност заместник генерален директор, отговарящ за административната дейност. Клюката говори, че назначението му е било сватбеният подарък от червения лидер. По това време започна поредица от партийни назначения в администрацията на РВД, но те продължават и досега. Човекът на ДПС в борда пък бе бившият заместник-министър на транспорта Юджел Атилла.

Кой от всички тези хора колко точно пари е взел, естествено във финансовия отчет не пише. Но

може да се надзърне и зад тази завеса

След идването на власт на първия кабинет на ГЕРБ премиерът Бойко Борисов заръча да се затягат коланите заради кризата и разпореди всички заплати в държавните учреждения да се равнят по неговата. Нормативно тези разпореждания бяха "облечени" с Постановление №66 на Министерския съвет от 8 април 2010 г., с което бе променен Правилникът за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Така възнаграждението на членовете на управителния съвет заедно с тантиемите (т.нар. бонуси за мениджърите) не можеха да надхвърлят петкратния размер на минималната работна заплата, установена за страната за съответния месец. Възнагражденията на управителите (отново заедно с тантиемите) пък бяха свити до дванадесет минимални работни заплати. Това драстично оряза приходите на мениджърите в ключови и добре работещи държавни предприятия. В крайна сметка през септември същата година тихомълком бе направена промяна - тантиемите отпаднаха от изчисляването на месечните възнаграждения на ръководните екипи, но за да не бъдат надувани излишно, те бяха фиксирани до не повече от едно средномесечно възнаграждение, получено през годината от членовете на изпълнителните и ръководните органи.

Но да се върнем в РВД. През цялата 2014 г. минималната работна заплата в страната бе 340 лева. Което значи, че генералният директор на РВД е прибирал по 4080 лв. месечно за тази си длъжност и още 1700 лв. в качеството си на член на управителния съвет. Или общо - 5780 лв. на месец. По 1700 лв. са получавали и другите двама души в борда. Или за цялата минала година разходите за тях би трябвало да са общо 110 160 хил. лева. Дори ако приемем, че всеки от тримата членове на борда е получавал за всеки от 12-те месеца от годината тантием в размер на едно средномесечно мениджърско възнаграждение - или 3060 лв., сумата достига малко над 220 хил. лева.

Откъде тогава се получава разликата от 300 хил. лева до реално раздадените суми? Няма загадка: в нарушение на цитираните по-горе разпоредби -

в договорите за управление на висшите мениджъри е оставена вратичка

Там е записано, че генералният директор получава месечно допълнително материално стимулиране (бел.ред. - каквото не фигурира никъде в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала) в зависимост от приходите от дейността на РВД. В случай че на месец те са под 8 млн. лв., ръководните кадри не получават нищо. Ако са между 8 и 9 млн. лв., им се начислява 50 на сто от една средна брутна работна заплата в държавното предприятие за съответния месец. При положение че постъпленията са между 9 и 10 млн. лв., бонусът е 75 на сто, ако са от 10 до 11 млн. лв. -  скача на 100 процента. А ако приходите надхвърлят 11 млн. лв., шефовете на дружеството получават заплата и половина отгоре върху своята. Идентични са контрактите и на членовете на борда, с тази разлика, че те не могат да получават бонус, по-голям от 100 процента. 

Първо, РВД е богато предприятие и средната брутна месечна заплата е доволно висока - ако разделим разходите за заплати и възнаграждения (96.193 млн. лв.) на броя на персонала (1100 човека), се получава доста

приличната сума от над 7200 лв. на човек

Постъпленията на държавното предприятие през последните няколко години, общо взето, са константни (около 160 млн. лева) - те зависят от броя на прелетелите транзитно над страната, излетели и кацнали самолети, които плащат такса за обслужването им. Традиционно най-слабите месеци са януари и февруари, но дори и тогава приходите на нашето РВД много рядко падат под 8 млн. лева. Така че дори и за тези слаби два месеца генералният директор е получил 0.75% от 7200 лв., или 5400 лв., към заплатата си от 4080 лв. (съгласно постановлението от април 2010 г.). Същият бонус е получил и към 1700-те лв., които е получавал като член на борда, както и останалите фигури в управителния съвет. 

През март пък приходите на държавното предприятие са почти 11 млн. лв., с което сумарното месечно възнаграждение на генералния директор (според цитираното правителствено постановление + бонуси) скача още - на 11 280 лв., а това на членовете на борда достига общо 8900 лева.

След това идват летният сезон и полетите, респективно и приходите на предприятието започват да се увеличават лавинообразно. Украинската криза и особено инцидентът от 17 юли 2014-а, когато бе свален малайзийският пътнически самолет, доведоха до значително нарастване на трафика през нашето въздушно пространство.Тогава украинските власти затвориха за полети източната част на района над Днепропетровск, но повечето авиопревозвачи предпочетоха изобщо да избягват този регион. В крайна сметка от отчетите на РВД става ясно, че броят на самолетите, прелитащи над България, се е увеличил през миналата година с 26.8%, като за някои месеци увеличението е над 40 на сто.

Затова и в оставащите месеци до края на годината, съвсем логично, приходите на авиодиспечерите са били твърдо над 11 млн. лв., което е позволило на генералния директор да получава тавана - 14 880 лв., за всеки месец плюс още 8900 лв. заедно с останалите двама  шефове в управителния съвет. И ако вече теглим отново чертата, излиза, че генералният директор в РВД е получил близо 270 хил. лв. през изминалата година, а всеки от членовете над 100 000 лева. С което се доближаваме до записаните в отчета 521 хил. лева.

Разбира се, трябва да направим уговорката, че всички тези изчисления са направени от редакцията на база обслужените полети, и таксовата единица, която се плаща за тях. Очевидно обаче има някои счетоводни врътки, които допълнително са надули възнагражденията на висшите мениджъри в РВД. Картинката обаче в общи линии е ясна и всеки сам може да си направи изводи. Ние само може да добавим, че според данните на НСИ средната работна заплата в страната през 2014-а е била около 850 лева месечно. Както се казва, не е луд тоя, дето яде баницата, а тоя, дето му я дава.