Венета Шопова: Институциите да преценят дали да кажат бонусите

Ако общественият интерес изисква информация за бонусите на чиновниците, администраторът, т.е. министерството или институция, има свобода да прецени дали да я предостави. Това каза в интервю за БГНЕС председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венета Шопова.

Парите, които получават чиновниците са лични данни те са от т. нар. категория "икономическа идентичност". "Лични данни не са само трите име, ЕГН-то и адресът, а има и много други, които в съвкупност с останалите, пряко ни индивидуализират дават една представа за нашата личност – такива са например заплатата или бонусът.

И за министъра, и за младшия експерт това са лични данни", обясни председателката на КЗЛД, която следи за защитата им. Шопова посочи обаче, че Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (ЗПИЛЗВДД) прави разделение и в КЗЛД са имали запитвания и жалби точно по тези въпроси.

Тази година например, от правосъдното министерство са питали дали могат да предоставят информация за бившата вече директорка на Агенцията по вписванията Виолета Николова, за която БГНЕС разкри, че си е давала хиляди лева, за да се стимулира допълнително материално.

"Въпреки, че лицето попада в обхвата на тези лица по ЗПИЛЗВДД, които следва да декларират своето имущество пред Сметната палата и неговата декларация е налична на техния сайт, притеснението беше за разпространяване на информация, касаеща трудовото възнаграждения, което включва и допълнителните бонуси, които не са предмет на обявяване. КЗЛД прие, че това действително са лични данни, но има три хипотези, в които е допустимо това разпространение", каза Шопова.

Разкриването на тази информация е допустимо, на първо място винаги с изричното съгласие на лицето. Ако такова съгласие не бъде дадено, има още две възможности да се разкрие. Когато информацията се предоставя за журналистически цели и тя не може да увреди например личната неприкосновеност на това лице. Второто основание, което предлагат на администратора, т.е. на правосъдното министерство – това е да изпълни задача в обществен интерес – има и тази възможност по нашия закон.

"Разбира се преценката е оставена изцяло на администратора – той да избере как да реагира в такава ситуация. Той може да прецени и да не предоставя никаква информация", обясни Венета Шопова.

Тя е категорична обаче, че е допустимо такъв вид обработване на лични данни. Ако в КЗЛД постъпи жалба от съответния чиновник и той се е почувства засегнат, всеки казус ще се разглежда сам за себе си.

За конкретния повод с отстранената директорка на Агенцията по вписванията, Шопова каза, че "все пак говорим и за публична личност. Те действително са бонус, но в крайна сметка това са бюджетни средства".

Така от думите й стана ясно, че министерствата имат свобода по смисъла на Закона за защита на личните данни. Всички бонуси са лични данни, но доколко тези бонуси могат да бъдат разпространявани зависи и от администратора. Шопова каза още, че нейното лично мнение е, че те не трябва да се крият.

Тя самата е дала информация за тях, след като и е била поискана от медиите. "Бързо и коректно задоволих обществения интерес и се приключи въпросът", сподели тя.

За десетте години, откакто у нас има Комисия за защита на личните данни, сегашната й председателка смята, че българите вече имат, ако не цялостна, то доста по-голяма култура при опазване на личните си данни.

Това се изразява и в това как да ги пазят, но и когато им се налага да ги дават, някъде да предоставят толкова данни, колкото се изисква на определеното място.

"Като казах да си пазят личните данни – не толкова да не ги дават никъде, защото ще спре гражданският оборот и то нашият – личният, но имат усещане кога, какво да предоставят. Там където се налага трябва да предоставят пълната информация за себе си – на работодателя, при сключването на договори или в здравните заведения, например", обясни тя.

Венета Шопова преценява, че КЗЛД си върши добре работата, поне в частта, в която трябва да информира, но има още много да се работи в тази насока.

"В приоритетите ни за 2012 година и по-нататък наблегнахме на информираността на обществото, защото всеки знае от личен опит, когато нещо не се представи достъпно, не на сложен правен език - хората ще го възприемат по-лесно", каза тя.

Най-често хората се обръщат към комисията за различни житейски ситуации, които се случват всеки ден на всеки от нас и искат да знаят как да реагират в определени случаи. Не малка част са и институциите, които питат, особено напоследък и то с искания за становища по определени проблеми.

"По-скоро не, че не могат да прочетат закона и да решат определен казус, но с цел може би да са изрядни към своите служители или контрагенти. Това касае и частният сектор, и публичният. Така че питат, питат и институции, и граждани, но в повечето случаи граждани", каза Шопова.

Запитванията към КЗЛД за година са около няколко хиляди, а над 450 са жалбите и сигналите за изминалата 2011 година.

Глобите, които налага комисията са два вида. Едните, които те отъждествяват шеговито с "катаджийските актове", т.е. прави се проверка, след това се пише акт, са за около 198 000 лева глоби. Отделно при разглеждане на жалби, които се движат като административни производства пред комисията са наложени над 450 000 лева с решение на комисията. "Не сме фалирали още никого. Факт и че се плащат доброволно глоби", каза Шопова.

Тя посочи, че все още продължава течът на лични данни и злоупотребата с тях от страна на мобилните оператори, но не толкова по вина на ръководствата на тези дружества, а по-скоро на служители, които злоупотребяват с информация, която имат или недоглеждат кой за какъв се представя.

"Срещу тях имаме повече жалби, много обаче се обявяват и за неоснователни, защото хората се оплакват, че незаконосъобразно данните им се дават на дружество за събиране на вземания, но често действително имат задължения", каза Венета Шопова.

Тя смята, че в работата си КЗЛД действа съвсем коректно, оперативно, когато се налага не е в тежест на администраторите на лични данни. "Не смятам, че могат да се оплачат, че нещо ги пресираме, но пък държим както ние сме стриктни, така и те да бъдат стриктни, защото все пак работят с всичките ни данни и знаят всичко за нас", заяви още Шопова.

С промените в Закона за електронните съобщения КЗЛД получи правомощия на надзорен орган по събирането, съхраняването и унищожаването на трафичните данни. Миналата година за първи път те са предоставили и на Европейската комисия, и на българския парламент статистическа информация за броя на събраните данни, на поисканите и предоставени, ако не са предоставени на какво основание. "Сега подготвяме втори доклад, след като съберем информацията, смятаме да изготвим първите указания към предприятията, предоставящи такива услуги и отговорни за трафика на данни и към институциите, които имат право да ги събират", обясни Венета Шопова.

Това са мобилни оператори, интернет доставчици, МВР, ДАНС, съд и прокуратура и др. "Смятам, че тези указания до края на другия месец ще бъдат факт", посочи тя. Шопова обясни, че за това вече е имало много разговори между всички тези администратори и КЗЛД.

Една година от действието на ЗЕС пък имат и поглед върху нещата за трудностите и върху това къде не се покриват исканията на едната и другата страна.

Подготвили са и промяна в Наредбата за техническите, организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни. В досегашната наредба беше наблегнато на съхранението и опазването на данните, съобразно мерките им за защита – ниско, средно, високо ниво. "А сега ще изменим малко духът на наредбата и ще бъде съобразена вече с качеството на данните. Предстои да бъде въведена и фигурата на инспектор за лични данни.

"През изминалите години се направи преглед на европейската правна рамка в тази област, все в контекста на развитието на информационните технологии. Все повече лични данни се обработва онлайн, съхраняват се на сървъри, които дори не са на територията на ЕС, дори не знаем къде са някои от тях. Към тази насока ще се върви първо - в промяна на европейската правна рамка, след това на промяна на нашето законодателство", обясни председателят на българския орган за защита.

Венета Шопова посочи, че тези промени ще са за това да се засилва институционалната независимост на институции. Предвижда се въвеждането на фигурата – служител на защита на данните при самия администратор, но така че да не бъдат утежнявани по-малки администратори. Служителят ще следи на място как се обработват и съхраняват данни и на кого се дават, и трябва да информира КЗЛД при всеки пробив.