Силата на законите, тиранията и духът на Европа

Не, приятели, Брюксел или, още повече – кварталът със сгради на европейски институции – не е „сърцето на Европа“.

Европа, в която много от нас искаме да живеем, е Антигона на Софокъл,

погребала брат си въпреки забраната на Креон - защото заповедите и действията на царя са законни само, докато не нарушават неписаните естествени закони. Това написа в профила си във Фейсбук Лъчезар Богданов.

Европа е Свети Амвросий, епископът на Милано, с отказа си да се подчини на отнемането на катедралата в полза на хазната, наредено от император Теодосий. Защото, отговаря на владетеля той, „няма закон, по силата на който може да отнемете дома на обикновен човек; какво Ви кара да вярвате, че може да посягате на Божия дом?“.

Европа е Магна Харта, подписана под натиск от краля, който декларира,

че „на никого няма да извършваме срещу заплащане, на никого няма да отказваме или да забавяме защитата на правата и въздаването на правосъдие“.

Европа са владетели, приели, че над тяхната власт има закон. Европа са унгарските търговци, свещеници и благородници, отвоювали си в Златната була правото на бунт срещу краля, ако той отнеме признатите им права и свободи.

Европа е Тома Аквински, за когото „владетел, който не изпълнява дълга си, не трябва да очаква подчинение – не е бунт да бъде свален, защото той самият се е превърнал в бунтовник, когото народът има право да отстрани“.

Европа е Вилхем Орански, сам католик, който, начело на въстаналите срещу инквизицията и абсолютната власт на испанския крал нидерландци, заявява, че „не е работа на владетеля да управлява съзнанието поданиците и да отнема тяхната присъща свобода на вярата“.

Европа е и Ричард Кобден, който надвива лобито на едрите земевладелци,

наложили с помощта на политиците протекционистични закони в ущърб на гражданите, и отваря вратите за „взаимноизгодна търговия и нова ера на приятелство и мир между нациите“. Европа е и неевропеецът Томас Джеферсън, аргументирал

бунта на американските колонии срещу британската корона

с нарушените права и свободи от краля. Защото „видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните“.