Брюксел „посочи” правилния ремонт на ЗОП: най-ниската цена и тоновете хартия… изчезват в небитието

 Иван Рачев, в. "Строител"

Новият регионален министър Лиляна Павлова е първият български управник, обявил публично война на комисионерите в обществените поръчки. Да бъде!

Някак тайно и полека, в суетнята около президентските и местните избори, едно събитие в Брюксел остана незаслужено пренебрегнато. Преди десетина дни откъм столицата на Обединена Европа долетя вест, която е колкото обнадеждаваща (за здравия разум), толкова и втрисаща (за привържениците на „ортодоксалното” разбиране, че който държи ножа, той определя качеството и грамажа на сиренето).
Денят е вторник. Датата – 25 октомври 2011 година. А описанието на събитието, съвсем накратко, изглежда така. Европейският парламент гласува специална резолюция, която препоръчва правилата за възлагане на обществени поръчки да бъдат реформирани радикално. И то така, че да улеснят в максимална степен достъпа на малките и средните предприятия до този пазар.
Как би могло да стане това? Ами много лесно, „четем” между редовете на резолюцията. Възложителите веднъж завинаги трябва да забравят, че най-голямото достойнство на кандидатстващите фирми е предложената от тях…. най-ниска цена. След което започват да класират кандидат-изпълнителите по другия основен критерий – икономически най-изгодната оферта.
Хич да не е, но „поръчковата” резолюция на Европейския парламент не направи кой знае какво впечатление из българските земи. И това никак не е случайно…

Необходим преразказ… по „картинка”
На пръв поглед би трябвало да потънем в земята от срам, защото аргументите, с които евродепутатите приемат резолюцията, с пълна сила важат и за нас:
„Обществените поръчки възлизат на около 17% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз…
Използването на парите на данъкоплатците по най-целесъобразния начин е жизнено необходимо за обновяването на икономиката и създаването на работни места, особено по време на криза…
В условията на дълбока криза се нуждаем от ясни и прости правила. Само по този начин публичните власти могат да насърчават иновациите и растежа…
Като стойност, малките и средните предприятия (МСП) печелят 31-38% от обществените поръчки, докато техният общ дял от икономиката – 52% от общия оборот – подсказва, че трябва да печелят доста повече…”
В същото време обаче пътищата за излизане от задънената улица, начертани с резолюцията от Европейския парламент, някак си звучат… много познато.
Първо – ликвидиране на излишната бумащина чрез издаване на фирмени „електронни паспорти”. Тоест вместо да изразходват по 25-30 кг хартия за всеки по-сериозен търг, фирмите ще разполагат с „електронни паспорти”. И чрез тях ще доказват пред конкурсните комисии умения и благонадеждност. Като се започне от съдебната регистрация, мине се през пълните професионални „досиета” на мениджърския екип и се стигне до номерата на банковите сметки, с които се гарантира качеството на свършената работа. (Другият вариант е участниците в търговете да подават само декларация за съответствие, а пък оригиналните документи да се изискват по-късно – или от кандидатите, допуснати до отваряне на ценовите оферти, или от победителя в наддаването.)
Второ – раздробяване на поръчките и осигуряване на равнопоставеност на подизпълнителите.
Според вносителите на проекторезолюцията в Европейския парламент (ЕП) „разделянето на обществените поръчки на части ще даде на малките и средните предприятия по-добър шанс за наддаване и класиране”.
Освен това те (вносителите) искат от Европейската комисия да прецени и още нещо: дали са необходими „допълнителни правила, които да гарантират, че на малките и средните предприятия няма да им се възлага изпълнението на части от поръчката – като подизпълнители – при условия, по-лоши от условията в договора на основния изпълнител…”
Трето – най-ниската цена, като основен критерий за възлагането на обществени поръчки, трябва да бъде изхвърлена от употреба. Логиката е желязна. Единствено критерият „икономически най-изгодна оферта” може едновременно да гарантира както икономическите, социалните и екологичните ползи за възложителя, така и реалните разходи на изпълнителя за целия жизнен цикъл на поръчката.
Четвърто – вносителите на резолюцията са категорични, че Европейската комисия трябва да направи преоценка на съществуващите прагове на договорите за доставки и услуги и ако сметне за необходимо – да ги повиши. (Според действащата нормативна уредба строителният надзор у нас все още е услуга.)
Доколкото е известно, обсъждането на току-що преразказаната резолюция ще стане през декември и като нищо още в началото на 2012 г. тя може да бъде приета. А случи ли се това, последиците в България ще бъдат повече от… любопитни, меко казано. И сега ще видите защо.
Да би бизнес слушало, не би екшън план писало…
Колкото и да звучи невероятно (в ушите на група граждани, изживяващи се като „отговорни инстанции”), точно три години преди евродепутатите да подхванат темата за оцеляването на малкия и средния бизнес, в. „Строител” публикува предложенията на Камарата на строителите в България (КСБ) за спешен ремонт на Закона за обществените поръчки.
Денят е петък, датата е 23 октомври 2009 г., а в „тежко” синтезиран вид идеите на КСБ гласят следното:
Разделяне на обществените поръчки на лотове;
Подобряване качеството на информацията, свързана с обществените поръчки;
Прилагане на пропорционални критерии за подбор на участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки;
Усъвършенстване на уредбата и практиката, засягащи критериите за възлагане на обществени поръчки и показателите за оценка на офертите;
Премахване на административно-бюрократичните пречки за участие в процедурите;
Осигуряване на регулярност и стабилитет на плащанията по сключените договори за обществени поръчки;
Подобряване на механизмите за обжалване и контрол.
Да помни някой нещо да се е случило? Точно така – никой не помни, защото на практика не се случи абсолютно нищо. Ето защо прескачаме следващите… 95 – 96 календарни седмици и спираме хронометрите на 29 септември 2011 година.
Място на срещата – бившият Партиен дом в столицата, който от три петилетки е по-известен като „Народно събрание-2”.
Поводът – среща между парламентарната Комисия за регионална политика и местно самоуправление и ръководството на КСБ в лицето на нейния председател – инж. Светослав Глосов, и изпълнителния й директор инж. Иван Бойков.
Причините за сгледата са до болка познати: все по-задълбочаващата се криза в строителния бизнес, все по-нарастващите дългове на общините към строителите и почти 100-процентовата вероятност държавата – чрез републиканския бюджет и еврофондовете, да се превърне в единствения реален инвеститор в строителството.
Цитираме едно към едно:
Инж. Светослав Глосов: 
Проблемите в строителния бранш са много. Мога да спомена някои от тях. Главна причина за спада е свиването на потока от чужди инвестиции. През последните години те бяха доста големи, но намалението е близо 30%, като спрямо пиковата
2008 г. намалението на чуждите инвестиции е 73%. В момента основните инвестиции, поръчки в строителството се очакват от държавата, като еврофондовете остават основен източник за финансиране на строителния бранш.
Във връзка с обществените поръчки и усвояването на средствата от европейските фондове големите ни притеснения са в две посоки:
тежките процедури
и обемистите документации при кандидатстването и отчитането
на проектите,
както и забавянето на плащанията по проектите. Необходимо е осигуряване на финансов ресурс от изпълнителя за целите на проекта, защото напоследък забелязваме един опасен рецидив в обществените поръчки. Възложителите искат от строителите да осигуряваме средства за изпълнение на проекта – най-често чрез целеви кредитни линии. Освен това искат да подписваме декларации, че при забавяне и неизплащане на дадени изпълнителни работи ще продължим да работим до окончателното изпълнение на поръчката. Подобни ултимативни изисквания водят до декапитализация на строителните компании, защото в условията на криза всички знаем как се осигуряват банкови кредити – изключително трудно, а на моменти – направо невъзможно…
В началото на 2010 г. задлъжнялостта на държавата към строителните фирми беше над 350 млн. лева. Може би знаете, че било чрез Българската банка за развитие, било чрез директни разплащания към края на годината държавата успя да изчисти дълговете си към строителите и в момента говорим само за текущи задължения, свързани с проекти, по които в момента се работи.
Положението с общините обаче продължава да е много тежко. По наши данни задълженията на общините се трупат от години и в момента са 100-150 млн. лева. При това без да претендираме за прецизност, защото събирането и обобщаването на информацията е изключително трудно.
Що се отнася до междуфирмената задлъжнялост, за съжаление, не разполагаме с конкретни данни. Но си мисля, че ако бъде проследена веригата на разплащанията – от държавата и общините към фирмите – главни изпълнители на обществени поръчки, а оттам към подизпълнителите, доставчиците и работниците, – междуфирмената задлъж­нялост със сигурност ще се изчислява в… милиарди левове.
За съжаление, се забелязва една тенденция особено чужди изпълнители, които са били изпълнители по големи обществени поръчки, да си получават парите от държавата и след това да изчезват и да не се разплащат с българските подизпълнители. Фрапиращ последен пример е магистрала „Люлин”. Знаете за допълнителните пари, които бяха платени на „Мапа-Дженгиз”. Но едва ли знаете, че те не се разплатиха с редица подизпълнители и към момента дължат на български компании около 10 млн. лева.
Има още много такива инциденти, които, за съжаление, са не само по обществени поръчки, но и по изпълнението на частни проекти. Подобен пример е мол „Сердика” в София. Главният изпълнител – една турска компания – е получил парите си от инвеститора, но българските подизпълнители на обекта не са…”

Инж. Иван Бойков: „От известно време забелязваме тенденция: навлизат сериозни италиански, испански и немски фирми, които се опитват да „пробият” пазара на обществените поръчки в България. Като техният брой методично се увеличава – 1900, 2000, 2100. Тази година кризата продължава и има естествено отпадане на част от тези фирми, но то е незначително, без високи пикове нагоре или надолу. Оттук и другият голям проблем в строителството, за чието решаване ние настояваме от 7-8 години. Става дума за обществените поръчки, които се възлагат по критерия „най-ниска цена”.
Не знам дали вие си представяте какво значи да се спечели един обект на най-ниска цена, като оставим настрани ниското качество, удължаването на сроковете и задължителните доплащания.
Най-ниската цена като критерий за избор на изпълнители, уважаеми дами и господа, декапитализира българските фирми. И вие сигурно наблюдавате какво се случва по търговете за българските автомагистрали и жп лотовете – абсурдни ситуации. Всичко това създава страшно напрежение – както по линия на качеството, така и за неплащането на подизпълнителите. Ние очаквахме на магистрала „Люлин” да се появят проблеми с качеството и… те започнаха да се появяват. Няма компромис в строителството, който да не избие видимо и който да не излезе много по-скъпо, от „икономисаните” чрез най-ниската цена средства…
В момента има 7 – 8 големи български компании, които са на сериозно европейско ниво. Те ненапразно печелят големите обществени поръчки и в момента държат около 70% от обемите в строителството. Има обаче около 3500 легитимни строителни компании, които са в категорията „малки и средни предприятия” и които работят главно с общините. Точно за бъдещето на тези фирми са големите ни тревоги…”
Какво се случи след тази – внимание! – първа по рода си среща между ръководството на КСБ и депутатите от ресорната Комисия по регионална политика и местно самоуправление от свикването на 41-вото Народно събрание през лятото на 2009 година? Ами… за най-голямо съжаление засега – нищо.
Проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, приет на първо четене на 21 юли 2011 г., продължава да „броди” из парламентарните комисии. И поне засега никой не предвижда „оперирането” на неговата най-дълбока язва – опцията за печелене на обществени поръчки чрез най-ниска цена.
Къде на висок глас, къде под сурдинка, от пролетта на 2010 г. все по-упорито се говори за приемането на специален Закон за управлението на средствата по европейските фондове. Амбицията на ресорния министър Томислав Дончев е този нормативен акт да влезе в сила още през януари 2012 г., но това едва ли ще стане. По-важното е, че поне до момента никой не е споменал и дума по въпроса дали въпросният закон ще регламентира по някакъв начин възлагането на български обществени поръчки на компании от държави – членки на ЕС, и на компании от страни, които са извън еврозоната.
По никакъв начин не се случва и още нещо много важно. Става дума за уеднаквяване на стандартите, по които държавното обвинение преследва българските бизнесмени, злоупотребили със средства от еврофондовете, и по които… не преследва задграничните им „колеги”.
Във всеки един момент който и окръжен прокурор да попитате, той с радост ще ни съобщи колко досъдебни производства са образувани срещу нашенските злосторници, колко обвинителни акта са внесени в съда и колко дела са завършили с влезли в сила осъдителни присъди. Никой обаче не е в състояние да ви „изрецитира” колко задгранични бизнесмени се разследват за далавери с пари от еврофондовете и колко от тях са с внесени в съда обвинителни актове. Засега историята помни само един такъв случай – за безобразията около магистрала „Люлин”. Делото обаче е образувано срещу неизвестен извършител, а съдбата му е… още по-неизвестна.
Горе-долу същото е положението и по линия на Закона за насърчаване на инвестициите, който последователно „погълна” Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции и Закона за чуждестранните инвестиции. А би трябвало, защото едва ли ще открием топлата вода, ако споменем няколко думи за една от най-любимите хватки на международните „играчи”: откриване на лъскав офис, изсипване на цяла камара обещания за крупни инвестиции, печелене на две-три „яки” обществени поръчки едновременно, затваряне на лъскавия офис и потъване вдън земя.
Единственият светъл лъч, който донякъде разведрява тягостната обстановка, е първата среща между новия регионален министър Лиляна Павлова и ръководството на КСБ, проведена на 7 октомври и отразена подобаващо във в. „Строител”, бр. 41 от 14 октомври 2011 година:
„Най-дискутираните теми на срещата бяха измененията в Закона за обществени поръчки (ЗОП), който се очаква да влезе в сила от януари 2012 г., работата с чужди строителни компании от ЕС и трети страни, функциите на общините по издаването на разрешителни за строителство, контролът, санкциите и необходимостта от типови договори.
Лиляна Павлова коментира въпроса за качеството на работа и забавените плащания от чужди строители към български компании подизпълнители,
като заяви, че браншът е потърпевш от новия бизнес на комисионерите.
„Големите компании идват, печелят търговете на ниска цена, след това търсят български партньори, които на още по-ниска цена изпълняват проекта, носейки цялата отговорност и получавайки много под минималната стойност на своята работа.
Трябва да спрем комисионерите. За няколко от тях съм готова да сезирам чрез посолствата търговските им представителства, защото може би ще рискуваме един лот от АМ „Марица”, ако италианската компания не се стегне, за да работи както трябва.
Инж. Таков постави въп­роса за неразплатените милиони от турската компания – строител на АМ „Люлин“, към българските фирми подизпълнители.
Може да се помисли за списък на изключванията и за ограничаване от участие в търгове за определен срок на фирми, които са се провалили или са били некоректни”, категорична беше Павлова. В отговор председателят инж. Глосов напомни, че полските фирми са се справили с нелоялната конкуренция от Китай, като са отказали да стават техни подизпълнители (виж карето вдясно)…”
Дали на министър Павлова ще й стигнат силите да пребори пословичния инат на българските депутати? Ако съдим по досегашната парламентарна практика, шансовете й да прокара законодателните промени, обсъдени на срещата с ръководството на КСБ, са повече от скромни. Но ще поживеем и… дано се окажем – поне този път – лоши пророци. А дотогава – един съвет.
Ако „крупен” чуждестранен бизнесмен ви излъже, въобще не му мислете – завеждайте дело и го гонете до дупка. Разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от конституцията е категорична: „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат”.
С други думи – всеки чуждестранен предприемач, стъпил на българска земя и регистрирал търговско дружество в името на една или друга обществена поръчка, попада под ударите на цитирания по-горе текст от конституцията.
Оттук нататък, колкото и странно да звучи, светлината в тунела вече не е от идващия насреща влак. Защото в дебелите книги пише така:
„През последните години Република България сключи редица двустранни договори. Те са съобразени с най-добрите световни и европейски образци и са обособени в четири категории:
1. за правна помощ по наказателни дела,
2. за правна помощ по граждански дела,
3. за екстрадиция,
4. за трансфер на осъдени лица.
България е страна по действащи двустранни договори за правна помощ по граждански и наказателни дела с Австрия, Азербайджан, Армения, Алжир, Белгия, Виетнам, Грузия, Гърция, Италия, Индия, Испания, Йемен, Кипър, Китай, Корея, Кувейт, Куба, Либия, Ливан, Македония, Монголия, Полша, Румъния, САЩ, Сирия, Руска федерация, Украйна, със страните от бивша Югославия, Турция, Тунис, Узбекистан, Унгария, Франция, Чехия и Словакия.
Тези международни договори водят до улесняване и подобряване на правната помощ и сътрудничество на български правосъдни органи с правосъдните органи на други държави по граждански и наказателни дела”.
Засега – толкоз. И дано, наистина, този път песимистичните ни прогнози да не се сбъднат…

Черно на бяло

Некоректните задгранични строители могат да бъдат осъдени и в България

Из Кодекса на международното частно право

Глава втора: Компетентност на българските съдилища и други органи
Обща компетентност
Чл. 4. (1) Международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато:
1. Ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България;
2. Ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България.
(2) Искове срещу юридическо лице, когато спорът е възникнал от преки отношения с негов клон, могат да се предявят пред българските съдилища, ако клонът е регистриран в Република България.
Компетентност по дела за права от договорни
отношения
Чл. 15. Българските съдилища са компетентни по искове от договорни отношения освен в случаите по чл. 4 и когато мястото на изпълнение на задължението е в Република България или ответникът има основно място на дейност в Република България.

Челен опит

От социалния дъмпинг, налаган от китайски компании в Полша, губят всички!

Из прессъобщението на Европейската федерация на работещите в строителния и дърводобивния сектор (EFBWW)*, публикувано в интернет страницата на КТ „Подкрепа” на 20 юни 2011 година

Към момента Полша се подготвя за европейското футболно първенство – Евро 2012, което е предвидено да се проведе в Полша и Украйна. Във връзка с това и за да се създаде възможност за удобно придвижване между различните градове, на Полша се налага да изгради допълнителни магистрали. За изграждането на участък от магистрала А2, която свързва полската и немската столица, а именно Варшава и Берлин, китайската държавна компания COVEC взема участие в процедурата на публичен търг. За всеобща изненада китайската компания предлага цена, която е с 30 процента по-ниска от офертите на останалите полски и европейски фирми. Въпреки силния скептицизъм и недоволство китайската оферта се приема от полските власти.
Още от самото начало на строителната дейност се отчитаха критични проблеми на различните строителни обекти. COVEC се опита да прехвърли ниската си оферта на своите местни подизпълнители. В резултат на това много от подизпълнителите отказаха да работят за COVEC, защото не могат да изпълняват законовите си задължения по отношение на бюджета, предлаган от COVEC. След сериозно забавяне китайската компания поиска от полските власти издаване на разрешително за пребиваване и заетост на 800 китайски работници. 3 месеца по-късно полските власти осъзнаха, че магистралата не може да бъде финализирана преди крайния срок и по тази причина договорът между COVEC и полските власти бе прекратен. На този етап полските власти наложиха глоба от 186 милиона евро. COVEC от своя страна отказва да плаща каквито и да било неустойки и глоби.
Въпреки всички предупреждения по отношение на необичайно ниска ценова оферта полските власти решиха да изберат най-ниската цена. Пренебрегвайки задължителните минимални заплати, здравето, безопасността и всички аспекти на качеството, полските власти рискуваха и загубиха! На този етап има само губещи: магистралата ще струва много по-скъпо от първоначално предвидената сума, строителните дейности няма да бъдат завършени навреме, а китайските работници ще бъдат изпратени обратно в родината им, губейки възможност за по-нататъшна работа в Полша.
На този етап в ЕС се обсъжда как да бъде улеснен достъпът на компании от нечленуващи в ЕС държави до европейския пазар на труд. Без сериозен превантивен контрол и без адекватни санкции, ще бъдем свидетели на много случаи, подобни на COVEC, в цяла Европа.

* Европейската федерация на работещите в строителния и дърводобивния сектор (EFBWW) представлява и организира 75 национални синдиката от 31 различни държави. EFBWW е призната за европейски социален партньор по отношение на строителния, дърводобивния и мебелния сектор.