Разходка в Европейския парламент! А въпросът е: Какво е това? (СНИМКИ)

Преди дни евродепутатът Цветелина Пенкова (ПЕС) организира конференция за развитието на ядрената енергия на ниво ЕС и на ниво отделни страни. И това бе повод да посетим Брюксел. Който е бил там знае, че надписът „Европейски парламент“ на български седи най-високо на табелата на входа на парламента. Конкретен отговор защо това е така не получихме, но все пак е добре да си „най-отгоре“. Някак звучи престижно. И някак си го четем на български.
Сградата на Европейския парламент е внушителна – всъщност говорим за композиция от сгради, които са дело на различни архитекти. Сградите са си все там и все същите, но около тях има промени.

Промяната Навални


Много неща се изписаха и изговориха за смъртта на Алексей Навални. Руският опозиционер, който издъхна в колония (б.р. – рабирай руски затвор). Цветя, свещи, снимка… Има символика, но правилната дума е - признание. За делото на живота, за борбата за свобода, демокрация – колкото и да е това имагинерно като понятие, защото у нас демокрацията е едно, в Унгария, друго, в Германия трето, в Полша четвърто и т.н. Свещите изгарят, цветята умират, снимката избледнява. Но! Името Навални, надписът върху плочката… Ще бъде там завинаги. За да се помни и да не се забравя. Поне така прави демократичният свят – учи се от грешките и помни.


В сградата на ЕП постоянно има посетители, групи от различни страни, хората се интересуват. Има изложби на картини, склуптури, фотографии и т.н. И така стигаме до въпроса: Какво е това? Едни фигури, разположени в някакво пространство… Защо, кой кой е, по какъв повод…

Една снимка, една композиция, едно послание, което избира всек човек – свобода…

А само на 200 километра от нас думата свобода липсва. Липсва днес, може би утре, може би вдругиден, но все някога или когато там ще се върне. Въпросът е ние как ценим свободата си!? За Навални свободата бе едно – принципно е гадно, когато говориш в минало време, защото явно се е случило най-нормалното нещо в един живот, което е и също така неизбежно, но не искаме да си мислим и говорим за него, за Байдън свободата е друго, за нас е обикновенният ден, в който сме с близките си, за Путин свободата е може би нещо трето, за хората в Брюксел – бира и пържени картофи със сигурност са част от свободата, ротиращите се управляващи у нас и те си имат виждане за свободата. Но ние я имаме – днес и сега. Протегнете ръце и ѝ се насладете. Защото имаме въпрос: „Какво е това?“ Нека имаме и отговор: „Свобода!“ Нашата свобода!

Ето за подобни неща ни накара да се замислим една композиция от скулптури, инспирирана от една снимка, снимана в едни времена (1961 година), в които… свободата е изглеждала някак различно.

(PS: Композицията е на АННА БАУМГАРТ от Полша. Закупена чрез фондация Lokal Sztuki (Варшава) през 2009 г. Снимката, която вдъхновява работата на Баумгарт, е направена през август 1961 г. На снимката са заснети граждани на Източна Германия (или Германската демократична република), които носят само малко вещи, докато бягат към Западен Берлин.)