Държавата заложник между Китай и САЩ

В навечерието на срещата между лидерите на Китай и САЩ в Тайван растат опасенията, че островът може да се превърне в заложник на отношенията между Китай и САЩ. Липсата на последователност у американците засилва напрежението между двете страни, пише в свои коментар руското издание „Известия”. Тайван се опасява, че обещанията на САЩ за доставка на оръжия могат и да не се реализират. Китай пък е обезпокоен от възможността те да бъдат продадени на острова.

В същото време нарастващият военен потенциал от страна на Пекин в близост до острова кара Тайпе да засили отбраната си, както и да приеме закон за „борба с вербуването на шпиони сред тайванците” – нещо, с което (поне според властите) активно се занимава Пекин.

Победата на Тръмп на президентските избори в САЩ предизвика истинска еуфория сред тайванците. През декември, още невстъпилия в длъжност нов президента на Щатите, проведе телефонен разговор с президента на Тайван Цай Ин-уен, а през януари й позволи два пъти да кацне в САЩ на път до и от Латинска Америка. Всичко това се случи под бурните протести на Пекин: Китай напомняше на САЩ необходимостта да се придържа към принципа „единен Китай”.

През февруари политиката на САЩ към Тайван пое по изненадващ курс. Доналд Тръмп публично заяви, че САЩ няма да отстъпват от политиката за „единен Китай”. Това накара редица политици на острова да се съмняват, че заради стабилните отношенията с Китай САЩ могат да жертват отношенията си с Тайван.

На 16 март тайванското военно министерство публикува доклад по въпросите на отбраната, в което се посочва как ускореното военно развитие на Китай, активизирането на военната авиация и флота на страната в близост до Тайван в синхрон с неопределената политика на САЩ в Азия, са „сериозна заплаха” за безопасността на острова.

Надявайки се на американците, Тайван реши да действа самостоятелно. Тайпе обяви, че увеличава военния бюджет до 3% от БВП на глава от населението през 2017 г. (срещу 2%, или 11.6 млрд. USD през 2016 г.). На 21 март Цай Ин-уен заяви, че възнамерява да започне строителството на собствени подводници. И не на последно място Тайван се зае със създаването на нови закони в областта на отбраната в отговор на два големи шпионски скандала, които според Тайпе са били режисирани от Пекин, а китайските власти ги окачествяват като „умишлено фабрикувани”.

Очаква се до края на 2017 г. Тайван да приеме законопроект, който забранява посещения в Китай на военнослужещи до три години след пенсионирането им, за да се избегне евентуално вербуване от страна на КНР. През 2014 г., също от „съображения за национална безопасност” на висшестоящи чиновници им беше забранено да получават в Китай следдипломна квалификация.

Тайванците вече усещат нарастващата военна заплаха от страна на Китай. Тя постоянно звучи от средствата за масова информация на острова, както и публично от някои китайски генерали в оставка – нещо, което не се е случвало от времето на управление на Ма Инцзю (предишния президент на Тайпе, който е следвал политика на сближаване между Тайпе и Пекин).

Тайван има всички основания да бъде бдителен, особено на фона на разположените в южен Китай балистични ракети със средна дължина DF-16. По информация на американски военни към момента в китайската провинция Гуандун има между 12 и 16 броя ракети.

Китайските власти не са съгласни с опасенията, които изпитва Тайван: „Ние сме една държава. За каква заплаха става дума?! Докато тайванците запазват статус кво, нищо не ги заплашва”, казва експертът към Института за социално развитие на Евразия Шен Шилян. Той допълва, че „при по-голям от САЩ БВП, Китай харчи съвсем по-малко за отбрана и годишният ръст на бюджета за отбрана е средно 7% през последните години. Това е превантивна мярка, а не такава, която е срещу Тайван”. Шилян припомня, че още през 2005 г. КНР е приела закон за „предотвратяване разкола на родината”, санкциониращ използването на военна сила в случай, че Тайван поеме път към независимост. За 12 години обаче този закон не е приложен нито един път.

И докато тайванците нервничат и призовават Вашингтон да позиционира на острова няколко ракетни установки и противокорабни ракети, Китай призовава САЩ в никакъв случай да не го прави. Политиката на Пекин срещу каквито и да било оръжейни сделки между САЩ и Тайван е последователна и ясна. Чий аргументи ще надделеят, ще стане ясно в началото на април по време на срещата между министър председателя Си и Доналд Тръмп.