Доц. Йосиф Аврамов: Членството на България в ЕС трябва да бъде изгодно за бизнеса в нашата страна

Доц. Йосиф Аврамов, председател на Управителния съвет на Консултантския център по европейски програми, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Отговаря ли изпълнението на държавния бюджет на икономическите реалности и на поставените ни цели?

В общи линии – да. Опасенията, че бюджетът няма да се изпълни, т.е. ще има дефицит по-голям от 3%, колкото са изискванията на Маастрихтските критерии, са неоснователни, категорично неоснователни. В бюджета има буфер, който е в предвидените 11.2 милиарда лева капиталови разходи. И не е проблем една част от капиталовите разходи при необходимост да се прехвърлят в други пера на бюджета. А това може да стане по два начина: единият е с актуализация на бюджета от новото правителството, другият може да стане с постановление на Министерския съвет, ако няма правителство. Защото не е 100% сигурно, че на есен няма да има нови избори, но аз съм уверен, че по-скоро няма да има и бюджетът ще бъде изпълнен, и ще се вместим в предвидения 3-процентен дефицит.

Колкото до приемането на еврото, в никакъв случай не трябва да се вярва на евроскептиците, които са почти категорични, че едва ли не една или две години по-късно от определената дата 1 януари 2025 година ще влезем в Еврозоната. Аз бях преди повече от месец на насреща с бизнеса на Паскал Донахю. Това е министърът на финансите на Република Ирландия или Ейре, който от три-четири години е председател на Еврогрупата. Еврогрупата е от 20 страни, т.е. всички членки на Еврозоната. Българският министър независимо, че България е член на валутния механизъм ERM II и на Банковия съюз, не е канен винаги на заседание на Еврогрупата, и ако е поканен, му се свеждат за изпълнение решенията на министрите в Еврогрупата. И това е един от минусите за България на този етап, че на практика ни се дава това, което те преценят, ние не участваме във вземането на решения.

След няколко месеца или след годината това ще бъде факт. Това е много важно – там се взимат решенията по всички икономически въпроси и се представят на Европейската комисия, която ги потвърждава почти винаги едно към едно. И много важно е България да участва във вземането на тези решения. Ако е в Еврогрупата нашият финансов министър, може да се бори да не взема нашият земеделски стопанин субсидии около 50 на сто от тези, които взема френският фермер, белгийският фермер, италианският фермер, а те да бъдат на първо време 75-80 на сто, след 2-3 години 100 на сто. България е пълноправен член на Европейския съюз, засега обаче не сме пълноценен, защото не сме членове на Еврозоната, не сме пълноценни членове на Шенгенското пространство, а само по вода и по въздух – това стана тази година на 31-ви март, а за съжаление все още не сме членове и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което ни увериха, че ще стане до края на следващата година.

Да ви върна обаче към бюджета. Какво е състоянието на изпълнението на приходната му част и какво се случва с разходната? Вярно ли е, че разходите са повече като ангажименти отколкото пише в бюджета?

Сега, разходите по принцип се правят тогава, когато настъпи необходимост от тяхното извършване. А налице е леко превишение на разходите над приходите, примерно спрямо миналата 2023-та година, но това не е фатално. По-нататък с течение на времето и с внасянето на корпоративния данък от фирмите, а и една част от личния данък върху доходите на физическите лица не е внесен изцяло, нещата ще се урегулират. Няма фатално изоставане между приходите и разходите. И нещо, което пропуснах да кажа, е, че сегашният екип на Министерство на финансите, оглавяван от вицепремиера и министър на финансите Людмила Петкова декларира, че продължава финансовата политика на предния екип, което дава гаранция, че бюджета ще бъде изпълнен в рамките на планираното.

Пропуснах да кажа и нещо друго, което е важно: правителството, възглавявано от служебния премиер г-н Главчев, денонсира или анулира едно решение на предното правителство, а именно 1,6 милиарда лева, които бяха дадени на Българския енергиен холдинг (БЕХ) за погасяване на дълговете на "Топлофикация София“, бяха анулирани и тези пари отново са налични в бюджета. Което също дава гаранция, че бюджетът ще бъде изпълнен.

Споменахте обаче, че може да се стигне до актуализация. Кога и в каква посока?

Актуализация ще има, ако следващото правителство и следващият министър на финансите направи преоценка на приходната и разходната част и се прецени, че някои разходи са по-големи от предвидените, и евентуално биха могли да бъдат коригирани. Аз съм сигурен, че приходната част независимо от това, че инфлацията намаля, това означава и по-малко приходи в бюджета, ще бъде изпълнена. Продължи се политиката – нещо, което също е важно, по отношение на сливането на двете приходни звена на Министерство на финансите, а именно Агенция "Митници“ и Националната агенция за приходи (НАП). Аз съм убеден, че това ако стане през октомври 2024 година, събираемостта ще се повиши.

Резонна ли бе препоръката на Българската народна банка (БНБ) в становището и по проекта за бюджета за тази година, в която се посочваше, че в него следва да е налице по значителен синхрон между паричната и фискалната политика? Не констатираме ли разминаването сега, вече постфактум?

Сега, наистина имаше такова становище, което бе изразено на заседание на Бюджетната комисия, на което аз присъствах, през ноември или началото на декември 2023 година при приемане на бюджета, като се имаше предвид, че са заделени прекалено много разходи в някои сфери, в това число и социалната сфера. А нещо, което помпа инфлацията, е, ако се вдигнат доходите. Вдигнаха се доходи в доста бюджетна звена, в това число и в МВР, и в държавната администрация, и в общинските администрации, което може би не трябваше да става от Нова година, трябваше да стане малко по-късно. Но имаше основание да се вдигнат доходите – доходите в държавната администрация, в това число полиция, армия, изоставаха от тези в частния сектор и не е кой знае какъв проблем.

Но БНБ е длъжна да предупреди правителството, тогавашното правителство на академик Денков, че прекаленото "разточителство“ в бюджета помпа инфлацията и има разминаване между фискална и монетарна политика. Това не се отчете обаче и в крайна сметка доходите се вдигнаха. Даже бе предвидено за Българската армия и служещите в Министерството на отбраната, но от 1 януари, забележете, 2025-а година вдигането на заплатите да бъде още по-голям, с 30%. Това също има основание. При положение, че има няколко хиляди свободни места и никой не иска да става кадрови войник, почти никой разбира се, в известна степен има основание.

Трябва да има конкурентни възнаграждения в държавния сектор с тези в частния сектор, и то във водещите отрасли. Защото един IT специалист, който работи в структурите на Министерството на финансите или на Министерство на електронното управление, взима поне 2-3 пъти по-малко от този, който работи в частния сектор. Той трябва да бъде стимулиран по някакъв начин да остане там, тъй като той е много ценен служител, за него са похарчени десетки, понякога стотици хиляди лева, и е добре той да продължава да бъде държавен служител.

Икономическият растеж за миналата година засега е около 1,8%, което е близо до нула. Възможно ли е да постигнем бърз растеж в останалите месеци от годината, и то ако основният ни търговски партньор от Еврозоната - Германия все още трудно излиза от рецесията?

По отношение на икономическия растеж, ние, имам предвид България, може да се каже, че е отличник в сравнение със страните от Еврозоната, защото там икономическият растеж е 0,4%.

Но от каква база се тръгва?

Ние имаме 4 пъти по-голям икономически растеж. Базата, естествено в България е различна с тази на страните от Еврозоната. И нещо, което е тревожно: по данни на Асоциацията за индустриалния капитал у нас безработните някъде към края на февруари бяха 70 000, новите безработни, а в края на месец март бяха 80 000. Аз не изключвам сега да са 85 000. Това не е добре. И не е добре, защото наистина нашият основен търговски партньор е Германия. Германия е на ръба на рецесията – някое тримесечие има спад, някое е на нула или на малък плюс.

И това хич не е добре, тъй като в България работят няколко стотин немски фирми и понеже има над 100 немски предприятия, които са изместили предприятията-майки в САЩ, а едно предприятие, което е дислоцирано в Средния Запад на САЩ, няма да ползва подизпълнител от България, то ще ползва подизпълнител от Мексико, от Канада или някоя друга близка страна до САЩ. Това означава, че тук предприятието се закрива, работниците излизат на улицата и на бюрата по труда. Тези, които са добре квалифицирани, ще си намерят работа, но останалите, особено на по-висока възраст, ще им е доста трудно.

Така че има известни проблеми, но аз съм сигурен, че ние бихме могли да ги преодолеем, защото срамна работа няма. Ето, сега в туризма се "внасят“, в кавички внасят, защото това не е стока, работници от Бангладеш, Индия, Пакистан, Непал, а разбрах скоро на едно съвещание, че много добри работници имало в Кения, тъй като повечето знаели английски език и били мотивирани да работят в Европа дори на нивото на нашите доходи. Разбрах също, че в Слънчев бряг са се търсили около 200 000 работници, от които 75 000 ще са българи, останалите – откъдето дойдат.

Това не е добре, но това е резерв – тези, които са безработни, нищо не пречи да се хванат за 3 месеца като работници в туризма. Това не може да стане винаги, разбира се. На един работник от Видин ще му е трудничко да отиде в Слънчев бряг да работи, той все пак има семейство, има среда, която е трудно да напусне. Но трябва да имаме предвид, че нашата трудова заетост няма мобилност, не е така, както е в САЩ примерно или в някои други големи европейски страни. Например, някой, който е от Аризона, ако разберете, че в Калифорния се предлага работа със 700-800 или с 1 200 долара по-висока заплата, взима си багажа, семейството и се преселва. У нас няма такова нещо. И може би трябва да има някакви стимули от страна на държавата трудовата мобилност по някакъв начин да се компенсира и за работника, и за работодателя.

Да погледнем и към най-проблематичния Маастрихтски критерий, който ни блокира влизането в Еврозоната: ценовата стабилност или инфлацията. Вие казахте, че инфлацията слиза, но доколко тя може да слезе под 2,5%, и ако не, какви усилия трябва да се положат за това?

Безспорно България ще има и занапред проблеми с инфлацията предвид някои диспропорции в приетия през декември 2023-та година бюджет, а и поради структурата на българската икономика. Ето например, аз бях на 30-ти април на последното заседание на Комисията по бюджет и финанси и се оказа, че надценката на хляба е между 40 и 55%, а увеличиха времетраенето на ДДС върху хляба и брашното да бъде 0% до края на годината. Сега, такава надценка има в някои акцизни стоки, и то не в България, в другия страни. Това е нечувано.

Независимо, че не е вдигнато ДДС?

Това означава, че ние помпаме доходите на търговеца, а не на производителя. Той пак продава пшеницата на евтини цени и не влиза почти нищо в неговия бюджет. А той е ограничен, защото се вдигнаха и торове, горива и разходите за единица зърно, независимо какво е: дали е ечемик, дали е ръж или най-вече пшеница. А България произвежда качествена пшеница за разлика от тази, която се внася от Украйна и от други страни. А този въпрос е на вниманието на нашите контролни органи и те трябва да се заемат с него. Колкото до въпроса за инфлацията, ами вижте, няма да влезем на 1-ви януари 2025-а година, но нищо не пречи това да стане на 1-ви юли.

Тези другите дати – март, септември, не са актуални особено за мен, но на 1-ви юли е твърде възможно, като поискаме нов конвергентен доклад. На Хърватия направиха компромис – изключиха най-близките страни за инфлация. Практически въпросът е решен от Европейската комисия, от ЕЦБ. Не трябва обаче у нас инфлацията да се вдига от такива изкуствени фактури, както е при хляба. И ако така се получи, аз мисля, че за половин-един процент повече биха ни направили компромис, както направиха компромис на Република Хърватия, която вече година и половина близо успешно се справя с предизвикателствата на Еврозоната. А има и други методи за борба с инфлацията.

Но в тази тежка политическа обстановка на избори по два пъти годишно не е възможно в голяма степен да се контролират някои процеси. У нас Агенцията за защита на потребителите няма някои важни правомощия по отношение на цените, аз доколкото знам тя следи дали се пуши в заведението или не се пуши, и такива някои по-странични проверки се правят, но самият орган контрол по отношение на цените няма, и това не е характерно за една пазарна икономика по принцип, а е въпрос на търсене и предлагане. За мен инфлацията изконсумира силата си предните две години, сега намалява, защото просто търсенето намалява. Хората нямат достатъчно паричен ресурс в себе си и доста често отлагат купуването на някоя стока. И затова инфлацията намалява. Надявам се, че до края на годината още ще намалее.

Какво дава основание да се смята финансовата система за стабилна у нас, след като често се взимат дългове: вътрешни и външни? Ето, още в първите си дни служебното правителство с финансов министър Людмила Петкова взе вътрешен заем за 200 милиона лева.

Този вътрешен заем е планиран и е в рамките на 2,8% бюджетен дефицит. Просто е съвпаднал календара за заемите с идването на г-жа Петкова. Доколкото си спомням, това беше на 9-ти април. Няма нищо страшно.

Не е ли време да се обърне внимание на социалното сближаване? При положение, че българите имат 62% от доходите и стандарта на средния европеец, какво ще е отражението от влизането ни в Еврозоната? Според публикуван работен документ на Европейската комисия, делът на населението изправено пред риск от бедност или социално изключване остава висок в България и неравенствата в доходите са значителни?

Това е така. Тук трябва да се има предвид и коефициентът на Джини, който в България е един от най-неблагоприятните в Европа, не само в Европейския съюз, тъй като има десетина страни в Европа, които не са членове на Европейския съюз. И поради тази причина на доходите трябва да се обръща по-голяма внимание. Това правителството може да прави единствено за държавните и общински служители, а те съвсем не са малко. Там заплащането, както споменах и преди това, трябва да бъде конкурентно на това на частния сектор. В крайна сметка нивото на доходите след влизане в Еврозоната плавно ще се повишава.

При всички случаи това ще бъде факт така, както е станало в трите прибалтийски страни, които последно се присъединиха към Еврозоната и започва да става и в Хърватия, която на 1-ви януари 2023-та година също стана член на Еврозоната. Но за съжаление, се наблюдава и в тези страни, и в Хърватия, че има леко изоставане на темпа на повишение на доходите от темпа на повишение на инфлацията. Това ще го има и у нас, за съжаление, като най-зле ще бъдат пенсионерите, тъй като минималната пенсия е 526 лв., а с повишението, което се предвижда от 1-ви юли, ще стане около 580 лв. Това е крайно недостатъчно.

В Бюджет 2024 г. бе планирано увеличение на пенсиите с 11%, включително и на минималната пенсия, за която стана дума. Сега става ясно, че повишението им от 1-ви юли може да бъде с 10%, а не с 11%, каквото бе заложено в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Адекватни ли са тези игри с увеличенията? Хората все по-трудно се ориентират в тях, а както става ясно, и политиците се сблъскаха през тези дни?

Категорично не са адекватни и това е решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, от което ще се спечелят около 100 млн. лв., ако не бъде 11,9% увеличението, както е предвидено в бюджета на НОИ, а бъде близо 10%, даже малко под 10%. Моето мнение е, че трябва да се следва Бюджет 2024, специално бюджетът на НОИ, а Надзорния съвет може да решава някои второстепенни въпроси, а не да взема подобни генерални решения, защото това е извън неговите правомощия. И тук трябва да се намеси правителството и да задължи НОИ да спазва бюджета на НОИ.

Ако трябва, трябва да се намеси и парламента, който не е разпуснат и всеки момент изпълняващият длъжността председател, а председателя го свалиха 2 дни преди края на парламента и сега има временно изпълняващ длъжността, той трябва да свика парламента и да реши този въпрос, защото не може тези, които са най-ощетени, да страдат при положение, че сме едва ли не първенци по ниска инфлация. Няма такова нещо. Надзорният съвет на НОИ не е органът, който трябва да решава тези въпроси. И ако е необходимо парламентарно решение, парламентът до клетвата на новите народни представители, което вероятно ще стане около 15-ти юни, или между 15-ти и 20-ти юни, може да се свика всеки момент и да вземе решение да се изпълни бюджета, който е в Закона за държавния бюджет, или Закона за бюджета на НОИ за 2024 г.

Как оценявате националната информационна кампания за влизането на България в Еврозоната? На фона на политическите трусове, някой изобщо обърна ли ѝ внимание?

Кампанията е в ход. За тази цел Европейската комисия целево отпусна допълнително 10 млн. евро на България за провеждането ѝ. Това е още една гаранция, че е сигурно, че ще влезем в Еврозоната. Защото ако не беше сигурно, те нямаше да ни дадат тези допълнителни пари. Тръгнала е в Националната телевизия и в някои други информационни източници, но има какво да се желае все още. Аз примерно, бих предвидил едно специализирано предаване, което да трае 3-4 месеца, тоест да има 6 или 8 предавания за еврото.

Как се е достигнало до идеята за създаване на единна европейска валута? Какви са били паричните обединения в близкото и по-далечно минало, тъй като е имало такива обединения, например Латинския съюз. България не е била пряк член на Латинския съюз, но около 30 години българският лев е имал равностойност на френския франк и нашите заплати са били равностойни горе-долу, по-малки разбира се. Но тогава един гимназиален учител е могъл 15 дни през лятото да отиде в Париж със семейството си и да си наеме хотел, да разгледа града, да посети библиотека, за да си повиши своите познания.

За кои години говорите?

Говоря за годините между 1900 и 1912 г.

О, то тогава Алеко Константинов и до Чикаго отиде.

Отишъл е да, с една заплата на съдия, точно.

Да, тогава златният лев е бил конвертируем.

Сега, ако позволите, бих казал няколко думи по въпрос, който все още не сте ми задали. България е член на Европейския съюз от 2007 г. и за тези 17 години у нас се направи много. Но там, където имаме проблеми, нашите евродепутати, нашият еврокомисар, България има няколко видни персони на високи постове в Европейската комисия, освен еврокомисар. Имаме един генерален директор, генералният директор на Евростат е българката Мариана Коцева, бившата председателка на Националния статистически институт, примерно Илиана Цанова е зам.-генерален директор на дирекция “Бюджет", една много възлова длъжност.

Трябва да направят така, че членството на България да бъде изгодно за бизнеса в нашата страна. Зелената сделка е много добра, само че тя трябва да се надгради с възможности за индустриализация на Европейския съюз, в това число и на България. Защото България независимо, че има някои добри резултати в индустрията в последните години, не само в IT сектора, имаме силно развита фармация, силно развита военна индустрия и т.н., ние трябва да продължим да се индустриализираме и да догоним нивото вече на азиатските страни - Южна Корея, Япония, Китай, Индия, няма как иначе. България трябва да се противопостави на някои волунтаристични действия на Европейската комисия. Аз си взех един вестник, за да кажа на вашите читатели и слушатели, как Европейската комисия е приела да се намалят с 30 на сто вредните емисии на метан от кравите.

Това означава на всяко животно да се дават хапчета, така е станало в Дания, за да отделят по-малко газове и метан. А някъде по Европейския съюз кравите трябвало да носят маски, за да не отделят въглероден окис. Ами всеки, който познава животновъдството, ще каже, че това са глупости. И нашите представители в Европейския парламент и в Европейската комисия, аз не случайно поименно ги изброих, трябва да се противопоставят на тези неща. Датчаните да правят тези работи, те са много богата държава, една от водещите по брутен национален продукт на глава от населението в Европейския съюз, те могат да си позволят тези неща.

Но да се прави в нашето животновъдство, което бе в упадък, сега има малко възраждане, и да се мъчат животните, е безобразие. Защото това е едно огромно животно за мащабите на планетата - 700-800 кг, понякога 1-1,2 тона, и да му ограничаваш тези неща, които изброих, някак си е противоестествено. Така че на подобни волунтаристични регламенти, директиви и пр., българските представители трябва да се противопоставят. Ако не познават добре животновъдството, да дойдат да се запознаят с него и тогава да гласуват подобни, не особено резултатни предложения.

И на финала, да ви попитам за една новина, която мина доста незабележимо на фона на случващото се у нас, а се отнася за присъединяването на България към ОИСР. И въпреки, че е обявено като първостепенен външно-политически приоритет, много малко се говори за него. След срещата си с генералния секретар на организацията Матиас Корман, служебният министър-председател Димитър Главчев съобщи, че за първи път страната ни има конкретен срок за присъединяването и хоризонт за приемането ни в края на следващата 2025 г. Какво означава това за България?

Това означава със сигурност по-висок кредитен рейтинг на страната. И да поясня, все пак ние работим няколко години по този въпрос. И сме от 45 точки, по които се прави прегледа за присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, България е изпълнила 24, остават ѝ още 21, но по повечето имаме значителен напредък. И не случайно генералният секретар на Организацията г-н Корман е посочил най-после, че следващата година, до края на 2025 г. имаме голям шанс да се присъединим към тази организация. Това автоматично означава, че с един пункт поне, ако не и с два, ще бъде повишен нашият кредитен рейтинг, ще има повече чужди инвестиции в България и се надявам, че благосъстоянието на българския народ ще бъде повишено.