Дугин: Идеолозите на либерализма отказват да признаят краха си

В световния научен елит и философски кръгове се разгоря бурна дискусия около мислите на руския президент Владимир Путин, който гръмко обяви края на западната либерална идея и прерогатива на традиционните национални ценности над континенталната социално-политическа култура.

Преди няколко дни световноизвестният американски философ и политолог, автор на епохалното есе „Краят на историята”, професор в Станфордския университет Франсис Фукуяма, в интервю за руската служба на „Гласът на Америка” коментира сензационното интервю на президента Владимир Путин пред британския вестник „Файненшъл Таймс”. Споделяйки позицията на руския президент по отношение на многополюсния нов световен ред, Фукуяма, въпреки това, изрази искреното си убеждение, че рано или късно либералните идеи отново ще надделеят над политическия популизъм и държавния национализъм.

Дискусията около изказаната идея за сблъсъка между двете концепции на мироглед в съвременната социална философия продължава. За коментар се обръщаме към руския философ Александър Дугин. Напомняме, че преди няколко години в САЩ се проведоха няколко доста интересни публични дебати между него и Фукуяма.

Един от основоположниците на теорията на социално-културното евразийство Дугин отдавна вещае край на епохата на либерализма.

Философът е убеден, че светът, в който живеем днес, е преход от еднополюсен свят към многополюсен свят.

„След разпадането на СССР Фукуяма обяви „края на историята”, което е еднополюсен момент - според неговата концепция. Нямало вече история, останаха единствено пазарът и либералната система. Всъщност това беше проекция на западния мироглед на цялата планета. Глобализацията докосва както умовете, така и икономиката и политиката - всичко трябва да стане единен Запад. Но сега виждаме края на ерата на либерализма, която обаче не иска да се откаже от позицията си”, заяви Дугин.

„Напоследък спорих в Китай с бившия посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол, който също вярва, че е твърде рано либерализмът да се погребва”, отбеляза Дугин. „Фукуяма по същество повтаря тази парадигма. Но, разбира се, никой от тях няма да признае факта, че либерализмът се е провалил. Путин в интервюто си за „Файненшъл Таймс” ясно заяви това, въпреки че неговият прессекретар Песков по някакъв начин се опитва да се оправдае за шефа си: „видите ли, не са го разбрали правилно, самият Путин е либерал”. Но, очевидно, Песков просто искаше да го представи като добър на либералното лоби и олигарсите, но това е негова лична позиция.

Сегашната позиция на либерализма ми напомня за ситуацията с края на СССР. Да, либерализмът все още има твърди основи и кой например през 1989 г. би могъл да мисли, че СССР ще се срине, когато все още съществуват мощната идеология, КГБ, Варшавският договор? Никой дори в кошмарите си не си помисляше за това. Но след около три години Съветският съюз се разпадна. Въпреки че считам, че при определени условия СССР все пак можеше да бъде спасен. Китай успя да оцелее, защото Пекин на площад „Тянанмен” доказа на целия свят, че има силни основи.

Но нека се върнем към края на СССР, тогава на периферията - в балтийските държави, Грузия, Азербайджан, Армения, всички на върха с глас обявяваха, че съветската система е приключила, докато в Москва служителите на КПСС уверяваха, че СССР е мощна страна и ще живее дълго време. По същия начин идеолозите на либерализма като Макфол и Фукуяма ни уверяват, че либерализмът е по-жив от всички живи. Те искат да представят желаното за действително”, смята Дугин.

В книгата си „Четвъртата политическа теория”, която, между другото, е забранена в „Амазон”, философът твърди, че либерализмът е приключил. По някаква причина „Амазон” забранява тази книга, докато книги с нео-нацистки възгледи са свободно изложени там.

„Междувременно в тази работа, която е преведена на много езици по света, аз очертах същността на моето виждане за постлибералното устройство на света и отбелязах, че светът не трябва да се връща към идеологията на фашизма или комунизма, а трябва да следва пътя на многополюсната система”, посочва Дугин.

Освен това, обмисляйки темата за либерализма, политологът отбелязва, че е малко вероятно някой сега в Русия и по света да си спомни либералните творби на Чернишевски и Добролюбов. Тъй като либералната идея отдавна е надживяла себе си, светът вече я е надживял изцяло.

„Бонбонките като глобализацията, урбанизацията и други ценности на либерализма не са изненада. Китай е доказал на целия свят, че модерна държава може да бъде построена без либерални ценности. Поради отслабването на собствените си основи, либерализмът се защитава като Съветския съюз, а и Фукуяма с Макфол се опитват да продължат живота на либерализма, който сега поема последен дъх”, убеден е той.

В същото време Дугин смята, че въвеждането на многополюсен свят все още е открит въпрос. „Но вече можем да кажем с увереност, че няма да има нова двуполюсност - не можем да се върнем назад, защото СССР вече го няма. Русия е по-силна, отколкото беше тогава, но това не е достатъчно, за да стане, както в съветските времена, вторият мощен полюс. Русия се противопоставя на Запада, защото недвусмислено се противопоставя на еднополюсността. Но нямаме достатъчно сили, за да станем втори полюс - затова се нуждаем от подкрепа и суверенни съюзници, включително Китай, чийто успех и просперитет се превърнаха в източник на сериозна загриженост за Запада”, заключва философът.

Китай, разбира се, приема това-онова от Запада - някои икономически детайли, технологични иновации и в същото време е много успешен, признава Дугин. Но, от друга страна, китайците се притесняват за собствената си идентичност, за своите ценности. Те не приемат всичко от Запада, имитирайки неговата система, защото китайският народ предпочита да остане верен на своя ред.

„Така в борбата за многополюсност много страни обединяват силите си. Кой е враг на многополюсността? Глобалистите, глобалните капиталисти и либерали, които се опитват да наложат общи стандарти на един голям и многостранен свят. Такива идеолози като Фукуяма или Макфол продължават да ни уверяват в силата на либерализма”, обобщава руският политически философ.

Превод: В.Сергеев