Най-четеният материал на ФАКТИ за 2020 г. Доц. Мангъров - къде бъркат щабът, политиците и Гешев

Доц. д-р Атанас Мангъров е началник на детското отделение в Инфекциозната болница в София. Доцент към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. Сред целия информационен поток, който ни залива по темата с коронавируса, Мангъров е сред малкото специалисти, които вдъхват спокойствие и изглеждат достатъчно компетентни по темата, отвъд паниката. Затова от ФАКТИ решихме да го потърсим с актуални въпроси около развитието на болестта в България.

- Доц. Мангъров, вчера генералният директор на Световната здравна организация призова държавите да правят максимално голям брой тестове за коронавирус на населението. У нас обаче не е така. Правят са около 250 теста дневно. При това те са по-скъпи и резултатите излизат по-бавно, при положение, че има опция за бързи и евтини тестове. Защо се получава така и как можем да обясним действията на държавата?

- Това, което разбираме от изявленията на Оперативния щаб е, че те считат настоящите тестове за по-точни. Другите според тях не били надеждни, въпреки че те имат европейски сертификат и тяхната чувствителност по отношение на имуноглобулините М е някъде около 88-89%, а по отношение на имуноглобулините G е 97-98%. Тяхната специфичност е 100% и за едните, и за другите. Може би ще ги въведат, но още не са ги въвели. Ако тези тестове се въведат, използваните към момента референтни тестове могат да послужат само за онези хора, които са дали положителен резултат при бързите тестове.

Със сигурност така ще се хващат много повече болни от коронавируса.

Тези тестове, които се използват в момента хващат наличието на вирус, а вирусът се отделя от хората, които са заразени някъде около 3-4 дни преди да се проявят клиничните симптоми и около 15-20 дни след началото на клиничните симптоми. Т.е. само през този времеви интервал тези тестове могат да хванат вируса. И за това, че същите тези тестове се използват за контактните на тези, които са доказани, че са били с коронавирус, при тях обикновено не се хваща нищо, защото това са едни хора, които са го преболедували вече и не отделят вируса или пък са заразени, но все още не са започнали да отделят вируса, защото се намират в инкубационен стадий. Накратко казано с настоящите тестове трудно ще докажете размерите на епидемията.

Бързите тестове струват десетина лева и се правят за десет минути. Всяка болнична лаборатория и всяка клинична лаборатория на който и да е здравен център би могла да го прави.

- Да, но към момента го прави една-единствена лаборатория в София, при това частна.
- Това е въпрос, на който трябва да отговори Оперативният щаб. Оттам имат правомощията да задължат за използването на този тест, но защо не го правят не ми е ясно. Това е тест, който може да се прави от всяко ДКЦ с клинична лаборатория.

- Всичко това води до извода, че вероятно към момента заразените са доста повече от официално изнесените данни.
- Със сигурност. За да спре тази епидемия трябва някъде около 70% от населението да преболедува и едва тогава ще започне да намалява скоростта, с която се разпространява заболяването. Просто това е елементарна епидемиология. Това, което стана в Китай, стана не защото се ограждаха и т.н., а защото мнозина преболедуваха и вече няма кой да се разболява. Както бяха построили 14 болници, сега 11 ги закриха, защото няма кого да хоспитализират в тях. Вчера или онзи ден в Китай имаше едва 16 нови болни, което е пренебрежима бройка, сравнима с официално новозаболелите у нас например.

- Можем ли да заключим, че в България категорично не се тестват достатъчно хора?
- Съобщават за направени 250 проби дневно. Това е нищо. Тези проби са бавни, трудоемки, те са сравнително точни, ако се правят както трябва, но виждаме, че всяка проба се проверява по два-три пъти, което показва, че тези, които ги правят не са сигурни в тяхната достоверност. Ако в последните дни се изследват около и над стотина души дневно, то в началото се изследваха 15-20. Това е много малко.

- Вашето мнение за работата на Оперативния щаб излежда не е много положително.
- Изобщо.

- Вие сте от тези, които не се притесняват да казват, че здравната система изобщо не е подготвена за това предизвикателство. Както обикновено, само на Господ ли трябва да се молим ситуацията да не се влоши и да стане например като в Италия с голям брой болни?
- Ние сме такива, каквито сме. Няма да станем по-добри или лоши за няколко дни. Това, което става в Италия е феномен. При всяка епидемия, особено тези, които се предават по въздушно-капков път и контактно-битов, както е тази, има места където има много висока заболеваемост и всичко протича много тежко. Това се дължи на комплекс от обстоятелства. Виждате, че в другите страни също има много болни, но не е както в тази част на Италия. Там са събрани хора на по-напреднала възраст, както и други фактори. Същото се получава по време на епидемията от SARS през 2003 г. в Торонто. Там протича много тежко и взима много жертви. Злощастно стечение на обстоятелствата.

- Т.е. не следва да се правят прогнози за подобно на италианското развитие в България?
- Не, изобщо не. Човек трябва да се учи от миналото. Епидемията от SARS 2003 г. в Торонто в момента се случва в Северна Италия.

- Наскоро дадохте оптимистичната прогноза, че нещата ще утихнат до юни.
- Трябва 70% от населението да преболедува. В над 80% от случаите това преболедуване ще стане безсимптомно или с минимални симптоми - хрема, кашлица, общо неразположение. Когато се натрупа достатъчно имунно население, тогава епидемията ще намалее или ще спре. Обикновено това става за около 2-3 месеца.

- Не звучи толкова страшно. В различен дух обаче са думите на официалните лица. Правилни и нужни ли са суровите мерки, които се взимат? Спазват ли се достатъчно от населението?
- Те са правилни, но са в рамките на възможното. Колкото и да се опитваме, това е инфекция, която се предава по всички възможни начини. Не можем да я ограничим в тази степен, в която ни се иска. Но тези мерки, които се взимат, ще съсипат икономиката и няма да можем да се възстановим много години напред. Много хора казват, че ще сме живи. Да, ще сме живи, но ще бъдем много гладни. А от това се умира също.

- Главният прокурор Иван Гешев днес заговори за военно положение.
- Това може да го говори човек, който не разбира от епидемиология и инфекциозни болести. Той си мисли, че тези неща имат елементарни решения. Просто да затворим всичко и нещата ще се случат. И в оградата на най-строго охраняваното поделение има дупка, през която някой ходи да си купува цигари, ако мога така образно да се изразя.

- Хората обаче са притеснени.
- Това, което трябва да се обясни е, че много хора си мислят, че като се разболеят и ще умрат. Няма да умрат. Децата не умират, хората до 40-50 г. не умират, те се разболяват. Във всяка възраст човек може да се разболее. Тези, които са изложени на опасност да загинат, са тези, които са на възраст от 60, 70 и повече години. Те трябва да се пазят. Абсолютно безсмислено е хората, които не са тежко болни, да бъдат вкарвани в болница просто защото имат доказан коронавирус. Те просто си лежат в болницата и там не се прави нищо по-различно от това, което могат да правят вкъщи. Слагате си пижамата, лежите в леглото, пиете чай, взимате аспирин и чакате да Ви мине. Ако тръгнете да умирате, тогава могат да Ви вкарат в болница.

- Смята се, че могат рязко да се влошат симптомите.
- Точно там трябва да се хвърлят усилията. Ако се случи това нещо, човек да бъде вкаран в болница. Но не да лежи във Втора градска и да се чуди защо е там, тъй като има температура и не му е добре, ами има смисъл да бъде вкаран човек, който има дихателна недостатъчност, който бере душа, така да се каже.

В болницата човек също не е изолиран и може да пренесе вируса към лекари, а те към своите семейства. Ако си стои вкъщи, заразеният ще е контактен със своето семейство, което така или иначе вече е заразено, защото този човек не е паднал отнякъде, а си е бил в тази среда.

- В крайна сметка просто един грип ли е коронавирусът?
- Това е една тежка респираторна инфекция, която в някои случаи, особено при хора на възраст, може да протече тежко, да се стигне до респираторен дистрес синдром с дихателна недостатъчност, което може да завърши летално. Към тази сутрин в света има 160 000 души с доказана коронавирусна инфекция с 6000 смъртни случая. Тази бройка за целия свят е нищо. По-малко от 4% смъртност, която е съсредоточена сред специфични възрастови групи. Ако по-млад човек загине, той почти винаги има някакво съпътстващо, отслабило значително организма, състояние.

- Все пак има някаква логика в целия хаос?
- Да, много хора си мислят, че ако се заразят и край. Епидемиологията е наука. За да разберем сега и какво ще се случва занапред, трябва да изходим от това, което се е случвало в миналото. Нека не си мислим, че светът започва от нас.

- И е препоръчително хората да мислят. Напоследък се държим сякаш ни бомбардират и сме жертви на непозната химическа атака например.
- Да, да се съобщават новости, че са доказани случаи на еди какво си в 1 ч. през нощта е все едно, че са бомбардирали София. Тези мерки, които се вземат, са нужни при особено опасна инфекция. Ако ставаше дума за вариола, при която смъртността е 60-70%, ако ставаше дума за ебола, където смъртността също е много висока. Но при това, което имаме налице, просто ще си разсипем икономиката.

Вижте какво се случва в Обединеното кралство. Нито са затворили училищата, кината и театрите, там считат, че хората ще преболедуват болестта и тя ще спре. Вече хората, които са на смъртно легло, ще ги хоспитализират. Пак казвам, безсмислено е да се хоспитализират хора, просто да бъдат изолирани в болници. Ще се задръстят болниците с неособено тежко болни.

- Мерките тук може би изглеждат от една страна като презастраховане на политиците, а от друга страх и признание за неподготвена здравна система.
- Това презастраховане струва много скъпо. Ще задръстят болниците и ще изчерпат ресурсите, които трябва да се запазят за тези, които ще се нуждаят от интензивни грижи. В цялата страна в момента такива са двама-трима, ако не и по-малко.

Относно здравната система - настоящата ситуация е като едно земетресение. Когато стане то, се вижда кой как е строил, кой не е слагал достатъчно желязо, кой е ползвал морски пясък, въпреки че не трябва да се използва. Когато има срутени сгради, те са строени в разрез с правилата. Тук е същото.