Ще изпрати ли Русия войски в Беларус?

Ще нахлуе ли Русия в Беларус? Москва обмисля различни варианти за намеса в съседната страна, твърдят експерти.

Ще изпрати ли Русия войски в съседна Беларус, за да спаси режима на Александър Лукашенко? През последните дни президентите на двете страни говориха на два пъти по телефона. На сайта на руското президентство пише, че Москва е готова да окаже съдействие на Минск, а Лукашенко от своя страна дава да се разбере, че може да поиска помощ от Кремъл. Включително и военна.

Подозренията, че Русия може да изпрати войски в съседната страна, се подсилват от свидетелствата на очевидци, които твърдят, че преди броени дни са забелязали движение на превозни средства от типа УАЗ и КАМАЗ без опознавателни знаци в посока към Беларус.

„Най-напред ги видели край Петербург, после около Москва, а след това край Смоленск - това е най-близката точка до Беларус, само на 80 километра от границата“, обяснява за ДВ Руслан Левиев, основател на разследващата група Conflict Intelligence Team. Той твърди, че въпросните машини са познати от акции срещу протестиращи в Москва и в Петербург, а с тях превозват личен състав. Засега обаче няма никакво потвърждение, че колоната е преминала руско-беларуската граница.

Няколко сценария

Франц Клинцевич, член на Съвета на Федерацията, смята, че не е възможно да се изпратят войски в съседната страна. „Такъв въпрос не се разглежда“, твърди той. По думите му, „ръководството на Беларус самò ще трябва да поправя катастрофическите си грешки“.

В Кремъл има ясен прочит на ситуацията в съседната страна, който не предполага използването на сериозен руски силов ресурс, казва за ДВ политоложката Татяна Становая. Тя смята, че Русия е заложила на следното: че Лукашенко ще намери начин да успокои ситуацията. Според Становая, Москва мечтае той да остане на власт, но в същото време вижда, че вече е един изключително отслабен лидер. А този факт в крайна сметка ще позволи Лукашенко да бъде принуден да даде ход на интеграцията между двете страни.

Според политоложката, Кремъл може да приложи два сценария за използване на силов ресурс в Беларус. Но не чрез армията, а с помощта на „ограничени силови образувания“ от Росгвардия или от МВР. Тя смята, че руското ръководство обмисля различни варианти за намеса в съседната страна, но общото е едно: „Беларус на всяка цена трябва да бъде удържана“.

Първият възможен сценарий: протестиращи да щурмуват правителствени сгради в Беларус или да използват друг вид насилие. В тази връзка политоложката обяснява, че в Кремъл смятат протестното движение за многолико. Там са на мнение, че протестиращите работници от заводите са проруски настроени и че тъкмо те са „легитимните протестиращи“, докато другите, прозападните, са „нелегитимни“. Становая смята, че Русия би била готова да използва сила единствено в подкрепа на „легитимните“ протестиращи.

Във втория възможен сценарий Русия използва силов ресурс в помощ на самия Лукашенко. Политоложката смята обаче, че това ще означава и край на неговия режим, тъй като Русия фактически ще поеме контрола над ситуацията поради невъзможността на Лукашенко да се справи сам. Но и двата сценария, според нея, са малко вероятни.

За момента руските власти предлагат да окажат на Лукашенко съветническа помощ и да изпратят в Минск свои "граждански специалисти" в опита си да помогнат за решаване на конфликта с мирни средства. Становая е убедена, че Кремъл иска да избегне силовата намеса.

За Москва използването на войски е най-крайният възможен вариант, „в момента става дума за политическа технология“, обяснява политоложката. Според нея, ако Русия все пак реши да използва силов ресурс, това ще означава, че всички други варианти са се провалили. Становая е сигурна, че Кремъл ще мобилизира силови ресурси, за да има готовност за действие, ако ситуацията излезе извън контрол.

"Много опасна игра"

Като юридическо основание за нахлуване в Беларус може да се използва един параграф от „Организацията на договора за колективна безопасност“ (ОДКБ), съгласно който може да бъде оказана военна помощ в случай на външна агресия. „Това би било първото в историята прилагане на член 4 от ОДКБ. Според него, външната агресия срещу един от членовете на ОДКБ автоматично се смята за агресия срещу всички страни по този договор. Но аз съм сигурен, че нито една друга държава, освен Русия, няма да се съгласи на военна намеса в Беларус“, казва за ДВ политологът Аркадий Дубнов от московския център „Карнеги“.

Подобен сценарий е възможен, но и крайно опасен, смята и Иля Грашченков, ръководител на Центъра за развитие на регионалната политика. „Това е много опасна игра. Опасна за Русия. Това не е нито Донбас, нито Крим. И едва ли много хора (в Беларус - бел.ред.) очакват БТР-и с руския флаг на борда.“