Умиращата нация, която уби децата си

Онлайн обучението е смърт за нашите деца.

Възрастните българи, които държат ключа към бъдещето на нацията се уплашиха за кожите си и първо затвориха училищата. Барове, ресторанти и дискотеки ще продължават да работят под някаква форма. Клането в училище обаче е поголовно. Почти цяла година нашите деца ще блеят пред компютъра и нещото, което не е в никоя учебна програма - злото, наречено онлайн обучение.

Двадесети век уби религията като възможност за влияние върху децата. Един от стълбовете на възпитанието, обучението и етиката - църквата отпадна от житейската програма на европейското дете. По други места на планетата, с по малко свобода това не се случи.

В началото на 21 век пада и вторият стълб, който крепеше превръщането ни от протеини в съзнателни същества. Отпада училището под привидната форма на онлайн обучение - бездушно, неприсъствено, полузадължително образование вече почти една цяла година.

От образование отпадат автоматично:

1. всички бедни деца

2. деца с по слаб родителски контрол

3. деца, гледани от баби и дядовци

4. деца на емигранти

5. деца, заети да помагат в оцеляването на семейството.

Школата, училището ги предаде. Без да има заплаха за самите деца. Остаряващата нация предаде и малкото си деца от страх пред болест, която не бележи рекорди в смъртността си. След време дали същите деца ще могат да спретнат статистика колко точно опасна е била болестта, за да провали така живота им?

Разбирам, че темата и този вид писане са непопулярни. Никой не протестира за затварянето на училищата, всеки ден обаче има репортаж колко е важен бранша на нощните заведения. Мачовете вървят с публика. В Кан фотографите се блъскат като всяка година без маски да снимат селебритита. Всички плачат за икономиката. Аз ще плача за децата, които имаха ужасния късмет да се родят в страната на застаряващата бюрокрация, която не може да вдене какво означава един пропуснат осми клас, една година в гимназията, където се оформят характери и училището не учи на математика, а на присъствие в живота.

У нас това няма да се каже от илитератите на власт. Спасихте кожичките и спечелихте паричките, но убихте децата. Дете, расло една година в ковид популация, лашкано от маски, телевизии, локаути, онлайн обучения и класове в ZOOM, няма да е същото дете, което познаваме.

Голяма част от тия деца просто никога няма да се научат да учат. Остава надеждата за последния стълб, който крепи смисъла и създаването на нация и личности - остава семейството, като институция да се досети и да поиска истинско училище. Семейството, което е удряно всеки ден от нови и нови либерални юмруци, семейство, която е опорочено от идеята за “ново нормално”, семейството, което се чуди как да оцелее в джунлгата на икономическото и здравното чудовище наречено епидемия. Не знам дали има нова чума, но знам че има деца, чийто живот ще пострада, заради нашия страх от чумата.

Спасете децата, върнете ги в училище! Иначе историята ще напише подробно как една умираща нация, раждаща най-малко деца на планетата, не успя да предаде знания, етика и реален живот на своите най-скъпи. Грешно е това, помнете.

Автор: Мартин Карбовски

Източник: Lentata.com