„ Културата е чудото, чрез което човешкия вид извисява и продължава своето съществуване”, писа през 1989 в предговора към една от своите книги големият поет и преводач Николай Кънчев / 1925 – 2007/. Да, но 30 години след този текст се убедихме, че на културата у нас не се гледа като „чудо, което извисява”. Тя, културата, за нашите неуки и бездуховни управници е вече „последната дупка на кавала”. Ние сме с най- мизерния бюджет за култура и първи по рушене и съсипване.
Тази разрушителна тенденция се засили особено след като Шайката ГЕРБ завзе с измами властта. Поредицата необмислени реформи на кабинетите на Костов и особено трите разрушителни управления на „еднокнижника от Банкя” за кратко време разрушиха граденото с десетилетия от държавата и нейните творци. Закриването на театри, филхармонии, оркестри, ансамбли, библиотеки, музеи, галерии, културни центрове, фестивали, което се случва у нас, в европейска България, е без прецедент в Европа и света. Защото да затвориш театър или музей е все едно да разрушиш храм. Равно е на престъпление, на голям грях, за който просто не може да има прошка!
Днес дори в азиатски страни като Турция, Дубай, Корея, Казахстан, Китай, Тайван, където европейската култура бе доскоро непозната, се откриват оперни театри и симфонични оркестри / строят се разкошни сгради- дворци за тях/, основават се конкурси и фестивали на голямата музика, докато у нас безжалостно се рушат. / Да не споменавам за фестивала „Енеску” в Букурещ с неговия бюджет от 16 000 000 евро)./ Граденото през гладните следвоенни години. Тогава театър и симфоничен оркестър имаше във всеки по- голям град / в това число и в Хасково и Кърджали, а опери имаше в Сливен и Плевен!/ , а наскоро в стар брой на списание „Театър” открих, че държавни драматични театри е имало....представете си дори в градчета като Троян и Нови Пазар и те са участвали през 1959 година в Националния преглед на българските драматични театри. А сега?
Сега рушенето става по два начина – чрез пряко затваряне/ както стана с много първокласни състави, дори с филхармониите на Пловдив, Варна и Русе!/,или чрез глупостта „делегирани бюджети” на ГЕРБ / безумие без прецедент в света!/, което води ако не до постепенното им затваряне, до упадъка им. И наистина, редица от институтите / все още съществуващите / са вече в упадък и криза. Мултакът / как ли най- лесно се римува тази дума?/ Веждьо Рашидов, тази нелепа фигура / дори в соц- а не можеше да има такава, тогава, все пак, имаше критерии и висок професионализъм!/ най- нагло и безотговорно заяви, че в Италия имало само 5 опери и те не били на държавна издръжка. Горкият той или не знае или просто се прави, че не знае. А преди време, в качеството си на министър направо заяви: „Българските театри и оркестри са киста в тялото на българския данъкоплатец!”. Искаше да закрие – представете си /!/ дори... отличната Старозагорска опера, Националната оперета, уникалното балетно студио „Арабеск”, Великотърновския музикално- драматичен театър. Звучи невероятно нали, при това от устата на министър на културата на страна, която акад. Дмитрий Лихачов нарече „държава на духа”! Каква ти „държава на духа”? Станахме „държава на чалгата” - първата в света... Да, и този самозабравил се човек, който гордо се титулува като „мултак”, продължи да говори „умно”, „загрижено” и „компетентно” за това как би трябвало да върви и да се издържа днес, при тези „пазарни условия” българската култура. Сякаш тя е стока като тютюна или картофите. И да ходи като лазарка по телевизиите, където да говори за „гениалността” на Бойко и да става за смях...
И ето, че наскоро в изстрадалия, лишен от вода заради алчни и некадърни хора, Перник властите решиха да затворят 110- годишния драматичен театър, носещ името на големия режисьор- реформатор Боян Дановски. Един театър с име, с дълга традиция, богата история и безспорни достижения, в който са работили големи режисьори и артисти и дълги години е радвал града и региона. Да си спомним дори за един от последните, познатия ни от киното актьор Георги Русев. А сега господин кметът Владимиров, макар и избран от БСП, но приближен на ГЕРБ, бил решил, че този град няма нужда от театър, че артистите били едни „безполезни”, според него „заплатаджии”. Започнал бил ремонт на сградата и щял да кани други театри, певци, оркестри, артисти. Както превърнаха някои областни театри в „открити сцени”, та там се настаниха халтурните представления на столични „звезди” и чалгата... Да, за ремонта може само да го похвалим, но да иска да унищожи един стар и утвърден културен институт?! Това не е ли престъпление? И макар да е кмет, кой му дава това право? Това негова собственост ли е? Да затвориш театър е все едно да затвориш храм. А може би иска да остане в историята на града като един Херострат?! Ако счита, че в момента театърът е в криза / то и цялата страна е в криза от 2009 насам/, да вземе да му помогне. Да се потърси нов, по- активен и работлив директор от сегашния Иво Горчев, да се отпуснат средства, да се поканят добри режисьори и актьори, да се обнови състава. Да се върне публиката. Да се работи за децата и подрастващите, те трябва да се възпитавам и чрез Театъра. Но да се закрие така безцеремонно, това съвсем не е решението. Освен това, въпросният кмет иска да закрие и Камерния оркестър, наследник на Симфоничния оркестър на Перник, създаден от великия Руслан Райчев! И защо, за да бъде заето мястото му от чалгата в различните ѝ проявления. Вместо да се правят и образователни концерти, за да научат децата ни кой е Моцарт и Бетовен, а да не растат с Криско, Азис и Глория!.. Защото на практика ще се случи така, въпреки обещанията на кмета за „висока култура”. И се чудя къде е тук Министерството на културата? Напоследък то съвсем не се справя със задачите си. А министърът е бивш театрал от Хасково. Преди имаше дирекции „Театър” и „Музика” със сериозни специалисти, които наблюдаваха отблизо дейността на театрите, оперите и оркестрите, помагаха им! Сега сериозни специалисти по изкуствата в МК почти няма. Бюджетът е мизерен, директорските конкурси често пъти нагласени, контрол никакъв. Да не говорим за големите злоупотребите с отпусканите средства за различни проекти и дейности. Наскоро избухна скандал по повод такива от страна на толерирани от МК и ГЕРБ наши кинодейци, чрез нагласени комисии и конкурси заграбили средствата за ново българско кино / 13 милиона/. Така че не случихме нито на премиер, нито на културни министри....
И дано някой ден нещата да се оправят и културата ни да бъде спасена.
Четете ни и в Google News
