По средата на шосето няма нищо друго, освен жълтата хоризонтална маркировка и някой и друг прегазен броненосец - този популярен цитат днес звучи като аксиома за новата американска политика. Изборите в неделя за щастие показаха обаче, че в Германия тази аксиома не важи. Тъкмо обратното: Германия с най-голяма вероятност ще намери следващото си правителствено мнозинство именно „в средата на шосето“.
Всеки път, когато се явяваха пред урните през последните две десетилетия, германците не избираха между две противоположности, а гласуваха помежду им. Разликата е от съществено значение. Ние „избираме“, когато трябва да предпочетем едната от две видимо различаващи се алтернативи: Доналд Тръмп или Джо Байдън, Ярослав Качински или Доналд Туск. В другия случай ние гласуваме помежду им, както постъпиха германските избиратели на последния вот. Да, между големите политически сили имаше разлики, но и четирите партии, които имат шанса да влязат в следващото германско правителство, се движат вътре в рамката на либералния консенсус. „Алтернатива за Германия“, която получи малко повече от 10%, така и си остана под карантина в едно отдалечено кьоше на германското политическо пространство. И докато Германия плавно се придвижва към ерата „след Меркел“, по всичко личи, че ЕС тепърва трябва да се научи как да оцелява в един свят без Меркел. При това положение можем дори да си представим, че правителствената смяна в Берлин ще промени политиката на ЕС повече, отколкото политиката на самата Германия. Защото „след Меркел“ и „без Меркел“ не са едно и също.
Меркел имаше магическото умение да прехвърля мостове над политически пропасти
Последното допитване на Европейския съвет за външна политика в навечерието на германските избори показа, че в хипотетичната ситуация на избор между Меркел и френския президент Макрон за „президент на ЕС“, едно отчетливо мнозинство от европейците би дало гласа си за германската канцлерка. Меркел с лекота печели във всички 12 държави, където се проведе допитването, включително и във Франция, а за голяма изненада тя получава подкрепа и от двата противоположни полюса в силно поляризираните европейски общества. Оказва се, че за своите фенове тя е „най-голямата надежда“, а за повечето си противници – просто „по-малкото зло“.
Досегашната германска канцлерка умееше да хвърля мостове над политическите пропасти и да убеждава всички наоколо, че винаги може да се намери компромис. Тя наистина въплъщаваше иначе несъществуващия политически център в Европа. И когато Меркел си тръгне, острите политически напрежения, които бушуват все още само в подмолите на по-нататъшната европейска интеграция, внезапно ще избухнат на повърхността. А следващият германски канцлер, независимо дали ще е мъж или жена, независимо как ще се казва, едва ли ще притежава магическото умение на Меркел да посредничи за постигането на наглед невъзможни политически компромиси. Един от рисковете е опасността да ескалира културната война между Брюксел и антилибералните правителства във Варшава и Будапеща.
В Германия Зелените и либералите имат сериозни различия помежду си относно данъчната политика, но и двете партии смятат защитата на човешките права като ключов елемент от своята политическа идентичност. Като имаме предвид и факта, че тъкмо тези две партии привличат относително най-много млади избиратели, особено важно е, че те много държат на правата на сексуалните малцинства и на независимото правосъдие. С други думи, можем да очакваме, че Берлин дори ще усили критиките си срещу посегателствата над правовата държава в Полша и в Унгария. Брюксел вече ясно даде да се разбере, че „градовете, свободни от ЛГБТ“ в Полша ще бъдат лишени от европейски пари. Ще има обаче и обратна реакция: в Полша и в Унгария ще се усили реториката срещу Брюксел и срещу Германия. Привържениците на г-н Орбан и на г-н Качински може да не вярват, че „Дяволът носи Прада“, но са твърдо убедени, че той гласува за Зелените и за либералите в Германия.
Либерална демокрация срещу авторитарен популизъм
Пред лицето на такова предизвикателство, каквото е отношението към Централна и Източна Европа, според мен новото германско правителство трябва да не забравя три обстоятелства. Първо, когато става дума за либералните ценности, тази част от континента изобщо не е хомогенна. В столици като Будапеща и Варшава политическите предпочитания на гражданите, пък и изборните резултати, са по-близки до тези в Берлин и Хамбург, отколкото в обезлюдените, селски региони на техните собствени страни. Второ, ако ХДС/ХСС не влязат в следващото германско правителство, в цяла Западна Европа (ако не броим Ирландия, Австрия и Гърция) няма да остане нито един дясноцентристки правителствен ръководител. Така разломът между Изток и Запад ще започне да се привижда като разлом между дясно и ляво, докато в действителност става дума за сблъсък между либералната демокрация и авторитарния популизъм.
И трето: господата Орбан и Качински от сърце обичат културните войни, особено когато те отклоняват вниманието на електората от корумпирания им управленски стил. Но либералната опозиция на Изток е убедена, че може да постигне истинска политическа промяна единствено, ако се фокусира върху корупцията. Пита се тогава: Каква е най-добрата възможна политика на Берлин пред лицето на антилибералния обрат в Средна Европа? Очевидно онази, която най-ефикасно ще помогне на либералните среди в тези държави да печелят избори.
*Политологът Иван Кръстев е председател на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna).
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Гласове от зайчарника в Банкя
19:01 30.09.2021
2 Преялия цървул
Коментиран от #3
19:01 30.09.2021
3 железаров
До коментар #2 от "Преялия цървул":
Та нали тя го създаде ,дебелака кратунчест.Коментиран от #4
19:04 30.09.2021
4 Мдаа
До коментар #3 от "железаров":
А казват, че била ялова ? Я каква завършена тиква роди и отгледа!19:07 30.09.2021
5 Френд
19:08 30.09.2021
6 Шопо
19:09 30.09.2021
7 Матей
Коментиран от #9, #20
19:36 30.09.2021
8 Виталия Ражнатович
20:30 30.09.2021
9 Пръц
До коментар #7 от "Матей":
Каква хуманитарна криза те гони във Великобритания?Май си се изгубил в превода.Коментиран от #10
20:36 30.09.2021
10 Виталия
До коментар #9 от "Пръц":
Имат криза! Северна Ирландия и Шотландия ще се отцепят от Обедненото кралствоКоментиран от #14
20:41 30.09.2021
11 Анонимен
21:02 30.09.2021
12 МЕНТАК
21:50 30.09.2021
13 Орбан
22:14 30.09.2021
14 Пръц
До коментар #10 от "Виталия":
Не ми разтягай лакърдии а го давай по същество?Алабализми от този род не вървят.Все едно да кажа ,че Кърджали ще се отдели от БГ.Я по—сериозно.Правите се на умници без нужното покритие.Коментиран от #15
23:35 30.09.2021
15 Виталия
До коментар #14 от "Пръц":
Нищо не ти разтягам. Референдум ще правят, не искат кралицата заради изпадането от ЕС23:57 30.09.2021
16 Професор
Коментиран от #17
07:46 01.10.2021
17 Onojzi
До коментар #16 от "Професор":
ПО колтурата на есето ти и правописа се долавя, че си професор от Свободен Университет в Севлиево. Много добре поставя въпроса авторът, защото се очертава нашите управници отново да ни завлекат в Източната половина на Европа. Нееее. Искаме сблизаване със страни като Испания, Франция и Германия.Коментиран от #18
12:05 01.10.2021
18 Професор
До коментар #17 от "Onojzi":
Сблизаване ли искаш, или облизаване? И двете са признак на висока кОлтура... Оланкоолу, ИДИ до любимите ти Франция и Германия и ВИЖ какво става там... Виж какво става с френската и немската кОлтури и ела тук пак, за да споделиш какво си видял... Това отдавна не са ти старите нормални национални капиталистичвски страни.15:58 01.10.2021
19 не може да бъде
21:13 01.10.2021
20 хо ха
До коментар #7 от "Матей":
север поток какво бърка България според теб13:11 03.10.2021