4500 хектара крайречни гори спасени от изсичане

След близо половингодишна последователна работа експертите на международната природозащитна организация WWF, заедно със свои колеги от други неправителствени организации, успяха да спасят от изсичане 4500 хектара крайречни гори. Реалната заплаха за тях беше допусната с една от най-скандалните законови поправки в последните години. 

Предисторията

Сагата с дунавските гори започва с две действия на държавната администрация от есента на миналата година.
На 5 октомври 2012 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството по искане на Министерството на земеделието и храните изненадващо променя Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. 

Според новия текст, сервитутът на Дунавските диги трябваше да обхване цялата площ между дигите и речните брегове, като разстоянието помежду им достига до няколкостотин метра. Винаги досега тази транспортно-обслужваща ивица без растителност е била с ширина от 10 метра, което е напълно достатъчно за обслужването на съоръжението.

В останалата част край реката се е развивало тополово стопанство или естествени крайречни гори.  С промяната практически се дава възможност всички дървета и храсти между реката и дигите да бъдат законно изсечени, въпреки че част от тези гори попадат в защитените зони на европейската екологична мрежа „Натура 2000“.

В същия ден Министерството на земеделието и горите прехвърля със заповед управлението и дърводобива от крайречните гори от съответните горски стопанства на държавното дружество „Напоителни системи“ ЕАД.

Мотивите

Формалният повод за част от промените е необходимостта от прочистване на речните корита. Реалната причина обаче е друга - усвояване на средствата от продажба на дървесината от държавното дружество „Напоителни системи“ ЕАД.  Целта е, заобикаляйки изискванията на Закона за горите, да се даде скрита финансова инжекция на компанията, която за пореден път изпитва трудности, причинени от лошо управление.

„Напоителни системи“ ЕАД

„Напоителни системи“ ЕАД е държавно дружество, занимаващо се със стопанисване и управление на хидромелиоративните съоръжения в България.  То разполага с 10 представителства в страната, които извършват консултантски и инжинерингови услуги във връзка с промишлено и питейно водоснабдяване, отводняване на земеделски земи и промишлени обекти и др.

Дружеството от години има финансови проблеми заради лошо управление.  Напрежението обаче ескалира през есента на миналата година, когато работници започват протест заради неизплатени заплати. Според медийни публикации, става въпрос за 1,8 млн. лева, дължими за заплати и осигуровки на близо 1900 работници и служители. Най-критично е положението във Враца, Видин, Монтана, Плевен и Русе.

Правителството панически се опитва да потуши социалното напрежение преди изборите и променя Наредба 7, вместо да предприеме реални реформи.

Крайречните гори – екология и икономика

За крайречните гори извън тясно специализираните кръгове се знае малко.
От екологична гледна точка те приютяват огромно биоразнообразие. Те обаче имат и огромен икономически ефект, защото при правилно стопанисване са бариера срещу наводнения, свлачища и бедствия.  В крайречните гори е съсредоточено и тополовото стопанство на България, което осигурява стабилни постъпления и алтернативи за дърводобив.

„Горите в крайдунавски райони са основно тополови. Те имат огромно значение не само за укрепването на бреговата ивица и почвените слоеве, но и за икономиката.  Премахването на тази бариера щеше да увеличи ерозията и дори да компрометира самите диги“, коментира Иван Христов, ръководител на програма „Води“ на WWF. 

„За съжаление, през последните години, чрез спорни практики и недобросъвестни действия, огромната част от крайречните гори във вътрешността на страната ни бяха унищожени. Така вместо да се ограничат наводненията, се стигна до точно обратните последици: премахването на стари дървета дестабилизира брега и стана причина за много разрушения. Именно изсичането на крайречни стари дървета доведе до пропадането в Креснеското дефиле през декември 2010 г., подриването на пътя край река Чая и др.“, допълни той.

Мотивът на Министерството на земеделието, според което изсичането на тези гори ще има превантивна функция срещу наводнения, е сред най-шокиращите факти в историята.  Друго противоречие е фактът, че подобна временна мярка за запълване на финансови дупки щеше да доведе до закриването на дейността на няколко горски стопанства в поразения от безработица северозападен край на България и останалата част от поречието на р. Дунав.

Предизвикателствата

През изминалата близо половин година WWF инициира серия от дискусии и работни обсъждания с представители на държавната администрация.  Сред тях бяха включително и срещи с министър-председателя Бойко Борисов и ресорните министри.

Въпреки единомислието сред експертите, предизвикателство в работата беше неразбирането на отделни държавни ведомства.  Това особено ясно пролича и на кръглата маса в София на 28 януари 2013, организирана от WWF с участието на близо 40 експерти от различни министерства, басейнови дирекции, Агенцията по горите, учени от БАН, университети и др. 

Демонстрираната на моменти липса на диалог направи наложително организирането на следваща среща на 30 януари т. г. в земеделското министерство. Тя се проведе под председателството на министър Лиляна Павлова, с участието на всички заинтересовани ведомства, научни институции и неправителствени организации. 

След много напрегнати дебати държавните институции бяха убедени да се откажат от намерението си да изсекат безконтролно крайдунавските гори. Така в началото на месец март Наредба 7 беше върната в първоначалния й вариант, а именно чл. 68 бе възстановен в предишната му редакция, определяща сервитутна ивица при дунавските диги от 10 метра. (Чл. 68, ал. 1: При изграждане на открити, деривационни, напоителни и отводнителни канали, когато няма обслужващи пътища, съобразно размерите им се осигурява сервитутна ивица със следните размери: при дунавски диги - 10 м.)

Следващите стъпки

WWF има дългосрочна мисия към опазването на биоразнообразието по Дунав, съхраняването ѝ като естествена река и недопускане на превръщането ѝ в канал.  В продължение на повече от 10 години световната организация активно подкрепя и работи с горските стопанства и централната власт по опазването на крайречните гори и по-специално заливните територии по река Дунав. Поради това WWF ще продължи да действа активно на експертно ниво в посока опазването на речните екосистеми и горите на България като цяло. 

По време на дискусиите през последните месеци отново бяха повдигнати и редица нерешени въпроси, свързани с опазването и управлението на крайречните гори в България като цяло.  Преодоляването на тези проблеми ще изисква допълнителна работа, сътрудничество с институциите, но и гражданска подкрепа и контрол.

Първата стъпка в посока опазването на горското богатство и бреговете на реките е разработващата се в момента от Министерството на земеделието и храните Наредба за сечите в горите.  WWF и Изпълнителната агенция по горите обсъждат възможностите за създаване на публично достъпни бази данни в интернет, които да съдържат информация за сечите, тъй като в момента обществото има твърде малко възможности да следи действията в горите.

За съжаление, състоянието на крайречната растителност в момента е незадоволително и има основателни съмнения за нарушаване на европейската Директива за хабитатите, както и националното законодателство.  Освен по темата „Гори“, WWF ще продължи активно да работи и по опазването на реките, където основно предизвикателство остава незаконният добив на инертни материали и безконтролното изграждане на ВЕЦ, несъобразени с екологичните норми и водещи до редица поражения над водите.