“Президентът представлява предприемачески интереси”

Интервю / Маркус Бернат в София, 24 март 2013 г., 20,16 ч. в Дер Щандарт с Цветан Василев

ЩАНДАРТ: “Мафията и олигарсите” използват настоящия политически преходен етап в България, за да заграбят властта, твърди известен български политолог. Той явно има предвид и Вас.

Василев: Нямам основания да действам срещу дадено правителство. Още по-малко пък срещу временно правителство, чиято задача е да успокои положението на улицата и да подготви нови избори. Не бих могъл също така да имам интерес от организирането на протести срещу правителството на бившия министър-председател Бойко Борисов; в края на краищата, нали ме обвиниха, че съм твърде приближен на това правителство.

Росен Плевнелиев, президентът, който назначи това преходно правителство, очевидно не може да ме понася. Истината обаче е следната: кръгове, които избраха този президент, имат интерес от това, да поемат властта. Проблемът не е, че президентът има приятели. Проблемът е, че този президент е продукт на кръговете около седмичника “Капитал”, с които той в миналото е имал бизнес-интереси, но също и на система от неправителствени организации, сред които и “Отворено общество”. Огнян Минчев, политологът, когото Вие споменахте, но също и други “ментори”, които се крият зад фасадата на поддръжници на демократичното общество, защитават техните интереси.

ЩАНДАРТ: Този президент беше избран от българския народ.

Василев: Благодарение на харизмата на Борисов. Поставете Плевнелиев начело на някоя партия и ще видите резултата. Този президент представлява предприемачески интереси, не интересите на нацията. Но въпреки че казвам това, никога не бих предприел нещо срещу държавата или правителството. Не съм правил това и в миналото. Като мажоритарен собственик на една от най-големите банки в България и инвеститор в различни важни сектори, аз съм заинтересован от стабилността. Не от улични протести. Тези събития може и да помагат на хора като Иво Прокопиев (български предприемач, който между другото ръководи и издателство “Икономедия”, забел.)

ЩАНДАРД: Считат Ви за един от най-могъщите мъже в страната. Какво означава да си могъщ в България?

Василев: Бизнесът, с който се занимавам, е много всеобхватен. Но има ли страна в света, където значимият бизнес да не е бил важен и за политиката? Никога не съм участвал в съставянето на правителство. Но половината от правителството на бившия премиер Бойко Борисов, най-вече неговата икономическа и финансова част, а също и бившия министър на МРРБ Плевнелиев, бяха избрани от същите кръгове, които споменах по-горе.

ЩАНДАРД: Корпоративната търговска банка в България се окачествява като неофициалната “банка на държавата”.

Василев: КТБ беше натопена пред комисията на ЕС, че уж била облагодетелствана от държавата. Комисията не откри доказателства за това, случаят е закрит. Но противниците ми направиха всичко възможно, за да проточат колкото се може повече следствието срещу българската държава и моята банка. Сега те притискат президента и временното правителство да продължат с нападките.

ЩАНДАРД: Изглежда, сте обсебен от идеята за тези кръгове около издателството “Икономедия”.

Василев: Вижте, първото предложение за избор на икономически министър в правителството на Борисов през 2009 година беше бившият генерален директор на “Икономедия” Бисер Боев. Чиято леля по случайност е Кристалина Георгиева, европейски комисар на България в Брюксел; и чиито състудент е Симеон Дянков, бившият финансов министър. Боев не стана министър, тъй като обществото реагира. За компенсация за икономически и енергиен министър избраха Трайчо Трайков, състудент на Дянков. Колкото и да е странно, кръговете около “Капитал” и европейската комисарка сега се опитват да се дистанцират от политиката на финансовия министър.

ЩАНДАРД: Обяснете това по-конкретно.

Василев: Тяхната финансова и икономическа политика се провали. Те не успяха да се справят с последствията от глобалната финансова криза, а по късно и с кризата с еврооблигациите в България, тъй като просто следваха само една политика на враждебността. Без да вземат под внимание, че голямата част от населението живее на границата на екзистенц-минимума. Поради това не ми се струва редно, сега при представянето на временното правителство президентът да казва: Това е едно ново начало. Що за ново начало? Зад кулисите са същите хора.

ЩАНДАРД: Ако в България се проведе голяма обществена поръчка за някой стратегически важен сектор, е по-голяма вероятността да спечелите този търг, отколкото да го загубите. Как стават тези неща?

Василев: Финансовата криза ни даде повече възможности, отколкото на другите банки, които станаха по-консервативни и намаляват дейността си на българския пазар. Когато участваме в търг, ние по правило даваме най-добрата оферта. Но мен ме обвиняват за всичко, което правя. Например за покупката на “Виваком”, едно от водещите телекомуникационни дружества на пазара. През миналата година инвеститорите на “Виваком” избраха моето дружество заедно с VTB Capital, тъй като ние представихме най-добрата оферта за финансово преструктуриране. При това трябва да имате предвид, че приватизацията на “Виваком”, бившето държавно българско телекомуникационно дружество, през 2004 г. беше предложена и извършена на смешно ниска цена, с посредничеството на “Булброкерс”, предприятие на Прокопиев.

ЩАНДАРД: Непрекъснато се отправят упреци, че банката Ви държи огромна част от държавните пари. Какво вярно има в това?

Василев: Първо, има разлика между държавни пари и пари на държавни предприятия. Обвиненията за някаква си концентрация на влогове на държавни предприятия - те също идват от кръга около “Капитал” - се отнасят до парите на предприятията от енергийния сектор. При това има няколко стотици държавни предприятия, които действат в други сектори, мнозинството от тях не е клиент на Корпоративна търговска банка.

Ние сме банка, специализирана в инфраструктурата и енергията. Правим това вече дванайсет години. И в този сектор има предимно държавни предприятия, с които работим, на които отпускаме кредити - както и на техните служители. Когато спечелим някое обществено предприятие за клиент, то тогава това е резултат от обществена поръчка. Просто условията ни са добри. За авоари по разплащателни сметки плащаме 1,5 процента лихва. В Австрия може би ще получите 0,1 процента. Понастоящем не повече от осем процента от банковите ни влогове са от държавни предприятия. Ние обаче им отпускаме значителен брой кредити.

ЩАНДАРД: Това, което описвате тук, е борба на бизнесмени за власт в България.

Василев: Това не е борба за бизнес-интереси. Аз не заемам на тези хора пари, а също и не им дължа такива. Тук става въпрос за бизнесмени, които се опитват да влязат в политиката. Защо Иво Прокопиев притежава и издателството “Икономедия”? Като инструмент, за да управлява интереси. Защо фармацевтичната акула Огнян Донев закупи вестниците на концерна ВАЦ в България? Защото носят толкова печалба ли? Не, защото искаше да ги използва за своите политически амбиции.

ЩАНДАРД: Огнян Донев казва, че го е направил с цел създаване на баланс на влиянието, което Вие сте спечелили чрез финансирането на Нова българска медийна група (НБМГ).

Василев: Никога не съм използвал вестници, за да нападам други бизнесмени или конкуренти.

ЩАНДАРД: Медиите на НММГ обаче започнаха да нападат българския президент.
Василев: Те го критикуват, че служи на предприемачески интереси, а не на интересите на нацията. Президентът не е някаква свещена крава. Той може да бъде критикуван.

ЩАНДАРД: Вие не сте ги насърчавали?

Василев: Как? Не трябва да подценяваме журналистите. Те си имат своето мнение, което може да бъде напълно различно и да не съвпада с официалната позиция на някой водещ член на правителството. Аз не се обаждам на никого, не се явявам по тв7, чиито отношения на собственост впрочем се промениха.

ЩАНДАРД: Нека да хвърлим поглед върху медиите в България. Имаме един банкер, който подкрепя НМБГ, един депутат и майка му, които спадат към НМБГ, един голям фармацевтичен производител и един мулти-предприемач, който понякога се чувства по сигурен в Сингапур, отколкото в София. Сериозно: каква свобода на медиите може да има при тези обстоятелства?

Василев: Очертавате странна картина. В медиите има може би дори прекалено много свобода. В България всеки просто може да каже и напише всичко, без уважение или спазване на етични правила. Критерият за обективност, валиден в тази страна, е, колко агресивно медиите нападат властта - правителството, президента. Вестниците обаче нямат толкова голямо влияние върху общественото мнение в България. Телевизията е много по-важна, също и Интернет с неговите новинарски портали. По-голямата част от тези уеб-страници впрочем принадлежи на “Икономедия” и се управлява от съпругата на президента. Тя също така дълго време беше директор в издателство “Икономедия”.

ЩАНДАРД: Бихте ли се определили като олигарх?

Василев: Ако под “олигарх” се разбира някой, който е заможен и се занимава с различни видове бизнес - добре, тогава съм олигарх. Но тогава и Бил Гейтс, Уорън Бъфет и Бернар Арно също са олигарси. Ако обаче олигарх се дефинира като бизнесмен, който с единия крак е в правителството и използва контактите си за бизнес, тогава със сигурност не съм олигарх.

ЩАНДАРД: Каква е политическата Ви позиция?

Василев: Не съм банка на ГЕРБ, или на БСП или на ДСП (бивша управляваща партия, социалисти, партия на турското малцинство, забел.). За мен стабилността е най-важна. Подкрепям всяко разумно правителство, което представлява националните интереси. Дейността ми е достатъчно голяма, за да загубя много в случай на нестабилност, срив на валутния борд (българският лев от хиперинфлацията през 1997 г. насам е вързан за еврото, забел.) или от други събития.

ЩАНДАРД: В какво състояние е българската демокрация почти 25 години след срива на комунизма?

Василев: Хората за разочаровани след тези 24 години. Те очакваха, че всичко лесно ще се промени, какъвто не беше случаят. Някои още се отдават на носталгия по комунизма. Задачата на политиците тук, точно както и в Брюксел, мисля, е да се намерят пътища, за да могат страни като България да станат по-силни. Пътят, извеждащ от кризата, минава през повишаването на покупателната способност на населението. Това може да се осъществи най-вече, като се насърчават и подпомагат нашите ресурси за износ и националното ни производство.

ЩАНДАРД: Какво мислите за протестното движение в България? Защо, според Вас, тези хора излязоха на улицата?

Василев: Започна с хора, които живеят на ръба на екзистенц-минимума. С хора, които бяха много разочаровани. Както винаги, разбира се, някои политически партии се опитаха да използват това движение, но също и някои криминални елементи, които искаха да се тръгне срещу цялата политическа система.

ЩАНДАРД: Умно ли беше от страна на Бойко Борисов, да се оттегли малко преди редовните избори?

Василев: Той искаше да намали напрежението на улицата. Правилно или погрешно - новите избори ще покажат. Мисля, че ако беше останал на власт, щеше да се пролее повече кръв.

ЩАНДАРД: Въпреки това не изглежда ли малко така, като че ли той се измъкна от политическата отговорност?

Василев: Лесно е да го критикуваме, когато не сме на негово място. Нещата може би са малко по-комплексни. Да се успокоят хората на улицата очевидно е било част от неговото мислене. Друга част би могла да бъде стратегията за предстоящите избори.

Във всеки случай, оставката му отново съживи мераците за власт на кръга “Капитал”. Сега имаме временно правителство, което управлява страната и което беше съставено от президента. Изглежда обаче така, сякаш това временно правителство се надява, че ще задържи кормилото и след новите избори. Защото би могло да бъде много трудно да се състави коалиционно правителство, одобрено от парламента. Анкетите показват, че много от големите партии са загубили подкрепа, и че никоя от партиите няма да спечели мнозинство на гласовете. (Маркус Бернат, ДЕР ЩАНДАРД, 25.03.2013 г.)
___________________________
Цветан Василев (53 г.), завършил икономика в София и Лодз, след промяната започва дейност с инвестиционни фирми и от 2005 г. е мажоритарен акционер на Корпоративна търговска банка (КТБ). Тя, между другото, държи и мажоритарния дял на “Виваком”, едно от най-големите български телекомуникационни предприятия.