На 11 ноември 2021 се навършват две години от появата на Съвета за приобщаващ капитализъм на семейство Ротшилд и Ватикана. Негова основателка е главният редактор на списание “Икономист” Лин Форестър де Ротшилд, която е американка с юридическо образование и успешна кариера в областта на телекомуникациите. Отличителни са способностите ѝ да управлява компании, на първо място сред които е "Метромедия” на милиардера Джон Клуж, с когото се запознава случайно. След успешното ѝ управление, следва това на придобитата и препродадена с успех латиноамериканска TPI Communications International, както и на основаната от нея FirstMark Communications. След брака си през 2000 г. с Евелин Робърт де Ротшилд, тя започва да управлява създадения от двамата холдинг EL Rothschild, който държи активите на предприятия като The Economist Group и други в областта на медиите, недвижимите имоти, инфраструктурата, селското стопанство, производството на потребителски стоки и др.
Евелин Робърт де Ротшилд от своя страна е изтъкнат британски финансист и член на банкерската фамилия Ротшилд. През годините той заема редица отговорни длъжности, сред които председател и главен изпълнителен директор на международната инвестиционна банка NM Rothschild and Sons Ltd (от 1976 до 2003 г.), председател на компаниите Merchant Banking & Securities House Association (от 1985 до 1989 г.) и Milton Keynes Development Corporation (от 1971 до 1984 г.), главен изпълнителен директор на De Beers Consolidated Mines (от 1977 до 1994 г.) и IBM United Kingdom Holdings Limited (от 1972 до 1995 г.) и др.
През 2012 г. Лин де Ротшилд поема в свои ръце управлението на поредната от “компаниите” си – тази на интелектуалния тръст “Хенри Джаксън”, чиято не особено популярна “Инициатива за приобщаващ капитализъм” оглавява за кратко като оперативен съпредседател. Използвайки само името ѝ, през 2015 г. тя първо основава своя собствена, подобна инициатива, наречена “Коалиция за приобщаващ капитализъм”, в която тръста “Хенри Джаксън” не участва дори с име, нито се споменава на страниците на официалния ѝ уебсайт. Той от своя страна, не я споменава на своя сайт.
Тази нова Коалиция е създадена в тясно сътрудничество с фондациите “Рокфелер”, “Форд” и още десет други (общо 12), предимно образователни организации и както е записано на сайта ѝ, е глобална организация, поставяща си за цел “да накара капитализмът да работи за всеки”! Тя насърчава възникването на движение, което трябва да направи икономическите системи “по-приобщаващи, устойчиви, силни и надеждни”, преодолявайки “днешните финансови неравенства и предоставяйки по-добри икономически възможности на всички, независимо от техните социални, национални, расови и други различия”. Сред идеите ѝ са и създаването на такава капиталистическа система, която е “по-справедлива, по-устойчива и щадяща околната среда”, както и провеждаща бизнес и инвестиционни практики, разширяващи възможностите и ползите за всички, а не само на отделните индивиди, монополизирали световното богатство днес (имена не се споменават). Това щяло да доведе до преодоляването на днешното парично неравенство, стагнациятата на заплатите, изчезващата средна класа, приоритизирането на краткосрочните печалби, загубата на благосъстояние на обществото, нанасянето на вреда на околната среда и климата, и др. В резултат щяло да възникне такъв справедлив и устойчив растеж, който “дава сила на другите и отговаря на нуждите на обществото”.
Всеки щял да има отговорен дял в тази икономическа система и щял да получи справедливо възнаграждение за усилията си. Това с гаранциите, че “нито едно поколение няма да реализира краткосрочни печалби за сметка на бъдещите, както и че никой няма да генерира печалби несправедливо за сметка на другите”.
Тези, както и други подобни идеи на Коалицията на Ротшилд, определено напомнят на лозунгите от социалистическото време, пълни със смътни обещания за светло бъдеще. Те обаче представляват по-скоро теоретическата част на един по-мощен и мащабен проект, какъвто е оповестеният от Лин де Ротшилд в края на 2020 г. Съвет за приобщаващ капитализъм в партньорство с Римокатолическата църква. В борда на директорите му влизат президентът и изпълнителен управител на Мастъркард Айаи Банга, Оливър Бете - председател на борда на “Алианц”, Марк Бениоф - председател, главен изпълнителен директор и основател на “Сейлсфорс”, Едуард Брин - изпълнителен председател на “Дюпон”, Шарън Бароу - генерален секретар на Международния търговски съюз-федерация, Марк Кърни - управител на Банката на Канада от 2008 до 2013 г. и на Банката на Англия от 2013 до 2020 г., президентът на фондация "Форд" Дарън Уокър, президентът на фондация "Рокфелер" Раджив Шах, Кенет Фрейзър - председател и главен изпълнителен директор на “Мерк”, Брайън Мойнихан - председател и главен изпълнителен директор на “Банката на Америка”, Дина Мълиган - президент и главен изпълнителен директор на американската застрахователна компания “Гардиън”, Роналд П. О'Ханли - президент и главен изпълнителен директор на “Стейт Стийл Корпорейшън” и други.
Освен изброените компании, Съветът приобщава и други, първоначално общо 160 световни глобални корпорации, сред които са също “Юниливър”, “Джонсън и Джонсън”, “Нестле”, “Пепси”, “Бритиш петролиум”, “Моторола”, “Есте Лаудер”, Байер, Билийп, AIG, Aiala Corporation, M&T Bank, Visa и др. с общ капитал от около 10, 5 трилиона щатски долара. Всички те споделят общата мисия за създаване на “по-приобщаваща, устойчива и надеждна икономическа система” и публично се ангажират да развиват новия капитализъм в и извън своите компании чрез безвъзмездни средства, които насърчават различни въпроси, включително устойчивост на околната среда и равенство между половете.
Съветът на Ротшилд разполага със значително по-голям брой участници от Коалицията със същото име, но насоките му изцяло съвпадат с нейните. Сред тях са и лозунги като стремежът за осигуряване на равни възможности за постигане на просперитет и качество на живот, независимо от критерии като социално-икономически произход, пол, етническа принадлежност, религия или възраст; справедливи резултати за всички, които имат еднакви възможности, използващи ги по сходен начин; честност между поколенията, така че едно поколение да не претоварва планетата и да не получава краткосрочни ползи, които водят до дългосрочни разходи за сметка на бъдещите поколения; справедливост спрямо тези членове на обществото, чиито обстоятелства не им позволяват да участват пълноценно в икономиката, и др.
Сред поставените цели са (по болшевишки звучащите):
1. Без бедност;
2. Добро здраве и здравно благополучие;
3. Качествено образование;
4. Равенство на половете;
5. Снижаване на неравенствата;
6. Достойнство и равенство;
7. Умения за бъдещето и др.
Никъде на сайта не е казано как точно ще се постигнат тези цели и задачи. Те просто са поставени! Въпросът е за приобщаването на все повече глобални участници, които с влизането в Съвета поемат известни задължения (commitments). До момента общо те са 452, сред които има такива като намаляването на използваните нерециклируеми материали, намаляване на бедността и несправедливостта, укрепването на демократичните ценности, насърчаването на международното сътрудничество и човешките постижения, проектирането на въглеродна неутралност, придържането към висок стандарт на управление на климата, постигането на стандарт от 25-процентна заетост на жени в управителните съвети, насърчаването на развитието на умения, работни места и финансовото и социалното включване на хора с аутизъм, насърчаването на устойчивото управление на горите, защита на биологичното разнообразие чрез политика за нулево обезлесяване и др. Поетите задължения са с тенденцията да станат част от общата политика на организацията.
История и същност на Съвета за приобщаващ капитализъм
Появата му става по заплетен начин, като първо той е обявен на страниците на ватиканския уебсайт на 11 ноември 2019 г., което е денят на св. Мартин. Обявата със заглавие “Папа Франциск: необходима е справедлива икономическа система” гласи:
“На аудиенция със Съвета за инклузивния капитализъм папа Франциск призова към дълбоко обновление на сърцата и разума, за да се постави човек в центъра на икономическия живот, защото – каза той – не става въпрос „да притежаваме повече, а да бъдем нещо повече. В свят, в който нивата на бедност в световен мащаб се увеличават и преобладава неравенството, е наложително да се стремим към справедлива икономическа система, способна да отговори на най-радикалните предизвикателства пред човечеството и планетата. Това припомни папа Франциск на аудиенция с членовете на Съвета за инклузивен капитализъм. Съветът е насърчен от Ватиканското ведомство за цялостното човешко развитие и е един от резултатите на провелия се през 2016 Fortune – Time Global Forum. Сред неговите насърчители е също семейство Ротшилд: известна банкерска династия от европейски евреи, опериращи в Европа от края на XVIII век до днес. Представителите на фамилията са изявени меценати, общественици и филантропи.”
Както се вижда, тук също се говори за “справедлива” икономическа система, но също и за наложителност от нейното установяване. За отбелязване е това, че според това съобщение, в инициативата участва “семейство Ротшилд: известна банкерска династия от европейски евреи, опериращи в Европа от края на XVIII век до днес”, а не само лондонския клон на Лин и Евелин Ротшилд. То (цялото) е определено като насърчител, което е различно от основател, какъвто е Лин де Ротшилд. Това означава, че и други негови членове участват в инициативата.
Комюникето внушава също, че идеята за сформирането на Съвета, едва ли не, е на Ватикана, а не на Ротшилд, което не отговаря на истината. Нейният произход е ясно заявен в доста подробната статия със заглавие “Съветът за приобщаващ капитализъм: Фарс или субстанция?” на друг близък до Ватикана уебсайт “Inside the Vatican” Той нарича Съвета “сестринска (на Коалицията - бел. авт.) организация с нестопанска цел”, както и, че “Коалицията и Съветът наистина са едно и също образувание, като второто е само името, използвано за работа с Ватикана. Всъщност уебсайтовете на двете организации са толкова преплетени, че понякога е трудно да се разбере, без поглеждане на уебадреса, дали става въпрос за едната или другата.”
Съществуването на Съвета първо е оповестено през ноември 2019 г. от Ватикана, което само създава впечатлението, че е иницииран от него. Едва след една година на затишие той е обявен и от другата страна - на 8 декември 2020 г. в директно включване в предаване по телевизия CNBC Лин де Ротшилд оповестява всъщност оповестения преди година от Ватикана неин Съвет. Това остава в сянката на междувременно разгорялата се ковидкриза и еуфорията от току що приключилите президентски избори в САЩ. Но все пак характерното за краткото телевизионно интервю на Лин де Ротшилд е това, че тя поставя своя Съвет изцяло в зависимост от папата, заявявайки, че не друг, а “Ватиканът поиска конкретни действия, които да са от полза за всички хора, и в своето енциклично писмо “Фратели Тути” от 2020 г. говори за примиряването на света на финансите и света на труда. И това е, което ние правим! Папа Франциск не сочи обвиняващо с пръст към създаването на блага при капитализма, а това, което иска, е създаването на блага да подпомага, а не да унищожава планетата и хората на нея. Така, че ние отговаряме на неговия призив за реформиране на капитализма, за да стане той включващ, устойчив, надежден, както и динамичен.”
Без да се спира в подробности на същността на собствената си инициатива, в това обръщение Лин де Ротшилд насочва изключително вниманието към папата, спирайки се и на призива му в книгата “Laudato Si” (2015 г.), за “вслушване в плача на Земята и в плача на бедните”. Тази повеля не била религиозна, а морална, с което тя свързва и своята инициатива. Лозунгът ѝ, че печалбите от новия вид капитализъм ще бъдат в служба на хората и планетата, а няма да се отнемат от тях, тя директно свързва с издадения през 2020 г. ватикански документ “Journeying Towards Care for Our Common Home”, в който се говори за “създаване на блага, които помагат на планетата и света, а не им вредят.”
Така обявеният на 8 декември 2020 г. в Ню Йорк от Лин де Ротшилд Съвет за приобщаващ капитализъм всъщност е роден на 11 ноември 2019 г. във Ватикана. Зачеването му обаче става пет години по-рано по време на конференцията за приобщаващ капитализъм, организирана от Лондонското Сити и холдинга EL Rothschild в Лондон през 2014 г. с откриваща реч на принц Чарлз. Тя е в основата на всички други инициативи в тази посока, последвано от втора такава конференция на следващата година в Лондон, на която вече участват представители на Ватикана. Тя, от своя страна, води до Форума Fortune – Time Global във Ватикана, последвано от срещата във Ватикана на 11 ноември 2019 г. Точно този път на развитие е проследен и от уебсайта “Inside the Vatican”:
“Независимо от новините, че Съветът „започва партньорство с Ватикана“ на 8 декември 2020 г., всъщност формалното участие на Ватикана в Съвета изглежда започва на 11 ноември 2019 г., когато папа Франциск се срещна с членовете му. В обръщението си по този повод Франсис отбеляза, че през 2016 г. е говорил пред участниците в Fortune – Time Global Forum за „необходимостта от по-приобщаващи и справедливи икономически модели, които да позволят на всеки да споделя ресурсите на света“. Съветът, заявява той, „е един от резултатите от форума през 2016 г.“. Въпреки това, според статия от 2014 г. в английския вестник The Guardian, Съветът в действителност е резултат от събиране, проведено в Лондон, „организирано от лондонското Сити и инвестиционния фонд EL Rothschild през май 2014 г. То, от своя страна, е “отроче на Обществото на Хенри Джаксън - слабо известен, но влиятелен британски мозъчен тръст.“
Хронологията на събитията е точно такава. Въпросният форум Fortune – Time Global във Ватикана под надслов „Предизвикателството на 21-ви век: Изграждане на нов социален договор“, проведен на 2 - 4 декември 2016 г. е подготвителен за присъединяването на Ватикана към Съвета. На него, в духа на вече съществуващата Коалиция за приобщаващ капитализъм, той заявява желанието си за промяна на настоящите социални условия с “по-приобщаващи и справедливи икономически модели.” Участващите са повече от 500 глобални бизнес и други лидери, сред които ръководителите на IBM, Johnson & Johnson, Monsanto, McKinsey, Siemens, Virgin Group, WPP и др., както и лидери на организации с нестопанска цел като тази на Евелин и Лин де Ротшилд, които са сред присъстващите, както и тези на Rockefeller, Ford, Mo Ibrahim Foundation и др. В своето заключително слово, изнесено на 3 декември, папа Франциск казва:
“Избраната от вас тема „Предизвикателството на 21-ви век: Изграждане на нов социален договор“ е много подходяща и посочва спешната нужда от по-приобщаващи и справедливи икономически модели. Прекараното заедно време позволи съществения обмен на идеи и информация. Колкото и да са важни те, това което се изисква сега, не е нов абстрактен социален договор, а конкретни идеи и решителни действия, които ще бъдат от полза за всички хора и които ще започнат да отговарят на неотложните проблеми на нашето време. … Това фундаментално обновление може да не бъде свързано само с пазарната икономика, баланса на бюджети, развиването на суровините и подобряването на инфраструктурите. Не, това, за което говорим, е общото благо на човечеството, правото на всеки човек да споделя ресурсите на този свят и да има равни възможности за реализация на своя потенциал, потенциал, който в крайна сметка се основава на достойнството на Божиите деца, създадени по негов образ и подобие.”
Никъде в словото си папа Франциск не говори конкретно за приобщаващ капитализъм, нито се спира на произхода му, но от присъствието в залата на Лин и Евелин Ротшилд, както и от апела за “по-приобщаващ и справедлив икономически модел”, термини, използвани отново от папата при обявяването на Съвета през 2019 г., става ясно, че има предвид именно него.
С това слово папа Франциск прави реверанс към инициативата за приобщаващ капитализъм на сем. Ротшилд и дава заявка за включването си в нея, което и става три години по-късно във Ватикана!
Такава е мъглявата и хлъзгава организационна основа, на която е поставена инициативата за приобщаващ капитализъм на сем. Ротшилд! В тон с “чувството за комунизъм” на принц Чарлз, споделено на конференцията в Лондон през 2014 г. , нейна цел е предотвратяването на завръщането на комунизма, за което Лин де Ротшилд говори в едно интервю, когато на въпроса на журналистка, защо днес се говори толкова много за приобщаващ капитализъм, отговаря:
“Мисля, че се говори толкова много, защото за първи път в моя живот представата за социализъм е станала привлекателна за хората.”
Доколкото става ясно от този отговор, става дума за спасение на света от комунизма, което трябва да стане чрез приобщаващия капитализъм, който обаче изключително много напомня на стария комунизъм. Колкото мъгляв и хлъзгав е начинът на създаването на въпросния Съвет, толкова мъгляво и хлъзгаво е и неговото съдържание. “Въоръжен” с папата и името на тръста “Хенри Джаксън”, които служат само за прикритие, той предлага елементарно поднесени идеи в комунистически дух, всъщност подготвящи пътя за въвеждането на англоамериканска центрирана система от болшевишки тип. С ясно изразения си елитарен англоамерикански и религиозен римокатолически характер тя не може да бъде приобщаваща, а напротив - изключваща, и в това е нейният смисъл. Ефектът от нея ще бъде “изключващ” по отношение на всички останали нации и религии, които ще останат извън сферата на нейния планиран бизнес. Явявайки се “еретици”, в течение на времето и с нарастването на броя на глобалните участници, които в момента вече са 172, е съвсем естествено те да бъдат “изключени” от предвидения световен бизнес. Подобен “обратен” развой може да се получи, ако стане това, за което говори г-жа Ротшилд в едно телевизионно интервю:
“Като инвеститори ние трябва да застанем зад компаниите, които правят правилните неща за всички потребители. Веднъж това станало, другите компании ще ги последват.”
Г-жа де Ротшилд обаче не помисля или не казва нищо за другите компании, които поради различия няма да искат или няма да могат да “последват” останалите! В такъв случай тях ще ги очаква съдбата да отпаднат от глобалния бизнес, който ще се развие без тях и в крайна сметка ще доведе до възникването на нова световна англоватиканска икономическа система с характера на диктатура. Ударната сила на това образование е именно Съвета на Ротшилд и Ватикана!
За тази тенденция работят голям брой глобални инициативи:
1. Излезлият напоследък на преден план проект за “зелена сделка”, с който се отслабва цялата европейска икономика. Показателно е, че той стана възможен едва след консолидирането на ЕС и излизането от него на Великобритания, с което тя не може да бъде засегната.
2. Проектът за “Голям рестарт” на президента на Световния икономически форум Клаус Шваб, в който е заложено рязкото намаляване на броя на икономическите субекти. Той предвижда оставането само на големите компании, опериращи в икономиката, докато малките и средните трябва да отпаднат. Това Шваб нарича преминаване от настоящия капитализъм на акционерите към капитализъм на всички заинтересовани страни или, с други думи, към приобщаващ капитализъм, независимо от отпадането на малкия и средния бизнес - противоречие, на което Шваб обръща малко внимание.
3. Дейността на Римския клуб, в докладите на който редовно присъства препоръката за деиндустриализация и спад в мащаба на индустрията. Това се оправдава с промени в биосферата, която уж не била в състояние да устои на технологичния натиск.
4. Злоупотребата с въпроса за опазването на околната среда, приет на въоръжение от Лин де Ротшилд и нейния Съвет за приобщаващ капитализъм. Същият е “приватизиран” от английската кралска фамилия, както и от фамилията Ротшилд като цяло, членовете на които масово - сякаш “оторизирани” от самата Природа - се занимават с нейното опазване!
5. Всевъзможните “еко” проекти като този на Грета Тунберг. Независимо от крехката ѝ възраст и душевната ѝ болест, тя се използва за вдигане на шум по екологични въпроси. Случайно или не, тя бе транспортирана до Ню Йорк за срещата на най-високо равнище по въпросите на климата в рамките на 74-ата редовна сесия на Общото събрание на ООН с яхта, построена по поръчка на Бенджамин де Ротшилд.
Във връзка с днешния капитализъм, г-жа Ротшилд заявява също, че днешната коронакриза го променя “завинаги”. Това крайно заявление от 1 май 2020 г. по телевизия CNBC , изпреварва дори това на Клаус Шваб, твърдящ същото в своята книга-манифест „Ковид-19: Големият рестарт”. Мнозина обаче с опит със социализма (болшевизма) в миналото виждат в това, което в общ план се случва днес на Запад, възраждащ се болшевизъм. Пример за това от най-високо ниво е руският президент Владимир Путин, който в речта си по време на пленарната сесия на Международния дискусионен клуб «Валдай» през есента на 2021 г. по повод на това заявява:
“След революцията през 1917 год. болшевиките, опирайки се на догмите на Маркс и Енгелс, също обявяват, че ще сменят изцяло обичайния начин на живот, не само политически и икономически, но и самата представа за това какво представлява човешкият морал, основите на здравото съществуване на обществото. Разрушаването на вековните ценности, на вярата, на отношенията между хората, дори се стига до пълно отричане от семейството – и това го е имало – насаждането и поощряването на доносничеството срещу близки – всичко това е обявявано за стъпки по пътя на прогреса и, между другото, по света широко е подкрепяно и е било модерно също както сега. Между другото болшевиките са проявявали абсолютна нетърпимост към всяко друго мнение. Ето това, според мен, трябва да ни напомня нещо за нещата, които виждаме сега. Гледайки случващото се в редица западни страни, ние с учудване разпознаваме отечествените практики, които сами, за щастие, сме оставили, надявам се, в далечното минало.”
И след като се спира на други “актуални” “западни” въпроси като този за „обратната дискриминация“, “агресивното заличаване на цели страници от собствената история”, феноменът „родители номер едно и две”, състоянието на киноиндустрията в САЩ, нетърпимостта към инакомислещите и др. Путин заключава:
“Излиза по-строго, отколкото в отдела за агитация и пропаганда на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския Cъюз.”
В съгласие с тези тенденции и наблюденията на Владимир Путин е и следното сведение от д-р Рудолф Щайнер, който в една своя лекция от 1 декември 1918 г. казва, че целта на западните окултни братства е “установяването на каста от господари на Запад и каста от икономически роби на изток от Рейн към Азия. Това не означава каста от роби в древногръцкия смисъл на думата, а каста от икономически роби, организирани по социалистически начин така, че да предприемат всевъзможни невъзможности в социалната структура, каквато тогава не трябва да бъде прилагана сред англоговорящите народи. Същността е в това, англоговорящите народи да се превърнат в популация от господари на света.”
Оставяйки настрана указаното, повече от невероятно, кастово деление, прави впечатление предсказаната за Европа система от социалистически тип, която може да настъпи в бъдеще. Съдейки по формата, както и по съдържанието на разгледания нов, приобщаващ вид капитализъм на Ротшилд и Ватикана, можем да помислим, че именно той ще служи за нейното изграждане в икономически план. Тя, от своя страна, както личи по случаи като тези с Полша и Унгария напоследък, вече се реализира в лицето на центрирания в Брюксел Европейски съюз, задвижван от оста Вашингтон - Лондон.
В същата лекция Щайнер предупреждава, че описаното ще стане, ако Изтокът не окаже съпротива, като под “Изток” има предвид “цялата област на изток от Рейн към Азия”. Това предсказание днес навлиза в своя решителен етап на сбъдване!
Автор: Мартин АТАНАСОВ
Четете ни и в Google News
